Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Да дариш живот и да продължиш без да се обръщаш

Петък, 02 Септември 2016 / Гласът на детето
13255
  • Донорството е от нещата, които правиш и след това продължаваш...

Иска ми се да вярвам, че съм донесла усмивки и безсънни нощи заради колики и никнещи зъби в нечий дом,  казва Биляна Костантинова

 

В България има около 200 хиляди семейства с репродуктивни проблеми и само 2000 жени - донори на яйцеклетки. В същото време за около 70 хиляди двойки единственият шанс да имат дете е именно донорството. Може да им помогне всяка здрава млада жена на възраст до 35 години, готова да дари живот. Запознайте с една от тях  - лъчезарната Биляна Константинова, която определя себе си като "Търсач на щастие". 

 

 

Разкажи за себе си - кои са ти любимите занимания и какво те прави щастлива?

 

Казвам се Биляна, на 31 години съм. По образование журналист, по душа - усмивка. Имам дъщеричка на 4 години - много щура, с огромни очи, които искат да погълнат целия свят, и безброй въпроси за същия този свят. Тя ме прави щастлива. Красивото във всичките му измерения ме прави щастлива, но най-вече красивото у хората и между хората. Обичането ме прави щастлива и хората, които го умеят и не се страхуват от него. Обичам да пътувам, да чета, да готвя, да творя. Обичам да научавам нови неща - най-вече през опита и лично докосване до нещата. Обичам да пиша - с лист и химикал стигам до най-точните прозрения за себе си и за всичко, което ни заобикаля. По този начин преработвам и емоциите, които бушуват в мен. Наричали са ме и луда, и бясна, и смела, и силна и какво ли още не. Аз просто съм търсач на щастие.

 

Защо реши да станеш донор на яйцеклетки - как "дойде" при теб тази възможност?

 

Няма драматична история зад това. От егоистични подбуди, заради чисто човешката нужда да бъдеш потребен. Просто дълго не намирах начина, по който да бъда потребна. Гледах в един сутрешен блок гостуването на Радина Велчева от фондация "Искам бебе" и на Мариела Куртева от "Майки за донорството" и си казах, че това е нещото, което мога да направя и което мога да понеса емоционално и физически. Да даря яйцеклетки не ми се стори кой знае какво. В крайна сметка имам достатъчно, за да споделя част от тях с други жени. След това беше въпрос на два телефонни разговора и колелото се завъртя. Дарявала съм два пъти. Със сигурност ще го направя отново.

 

Как изглежда проблемът през твоите очи?

 

Ако кажа, че е голям, ще бъде твърде малко и твърде подценено. Проблемът е гигантски по няколко причини.

От една страна имаме десетки хиляди двойки, за които донорската яйцеклетка е единственият шанс да имат дете. От другата страна са само около 2000 жени донори. Дисбалансът е очевиден.

Сблъскваме се с предразсъдъци и необосновани притеснения както при рецепиентите, така и при донорите. Срамът да признаеш, че имаш такъв проблем е плашещ. Факт е, че репродуктивните проблеми са тема табу, която, за съжаление, дълго остава затворена в рамките на семейството или в най-близкото обкръжение. В крайна сметка обаче, ако не говориш, няма как да получиш помощ. За рецепиентите емоционалният път до това да приемат, че една яйцеклетка не променя факта, че детето им ще бъде тяхно и ще носи тяхното ДНК, също е дълъг.

И при потенциалните донори предразсъдъци не липсват - както по отношение на самата процедура, така и за "родителския" момент, че едва ли не по улиците ще се разхождат техни деца. Тъжно е и, че дотолкова сме загубили удовлетворението и радостта от това да направиш някого щастлив, бил той и непознат, че непременно търсим материално овъзмездяване. В случая за яйцеклетки, които, колкото и грубо да прозвучи, изхвърляме 12 пъти в годината. За жените, които имат нужда от тях, това звучи кощунствено, нали!

Не трябва да забравяме и проблема с липсата на донори на сперматозоиди. При мъжете положението е трагично, а темата е безкрайно непонятна. Дотолкова, че се налага внос на генетичен материал от чужбина. А донорството на сперматозоиди е далеч по-лесно и неизискващо сериозен ангажимент от страна на даряващите.

Много имаме да растем още.

Не на последно място, донорското инвитро е процедура, която не всяко семейство може да си позволи, особено след дълга поредица от изследвания и процедури до установяването на същинския проблем, които са финансово изтощаващи. Затова фондация "Майки за донорството" се опитва да помага и по този начин чрез благотворителните базари, които организира във Facebook. До този момент са събрани средства за донорско инвитро за 15 двойки. Само преди броени дни проплака една прекрасна Анна. Нейните родители са първата двойка, за която бяха събрани пари на благотворителния базар.

 

 

Какво беше най-трудно в процеса на подготовка за процедурите - чела съм, че има хормонално стимулиране и самата процедура не е приятна?

 

Всъщност не. Стимулацията се различава значително от тази на жените с репродуктивни проблеми. Донорите минават пълни изследвания, включително генетични. Това са здрави жени, които не се нуждаят от тежко стимулиране, за да произведат годни за оплождане яйцеклетки. Подготовката за процедурата продължава между 10 и 14 дни и се състои в поставянето на ежедневни инжекции със синтетични хормони, които след това се изпишкват и не се натрупват в организма. Инжекция всеки ден звучи плашещо, но дискомфорт няма, защото иглите са съвършено тънки - като тези, с които диабетиците си слагат инсулин. Всяка донорка може да го прави сама. Това не променя работния й ритъм и ежедневието й по никакъв начин. Единственото изискване е да не вдига тежко и да не прави секс без презерватив, защото близнаците са й в кърпа вързани. Самата процедура се случва под обща упойка и продължава няколко минути. След това няма болка или кървене, цикълът се възстановява нормално. Добре е в същия ден да си починете, но познавам жени, които от болницата отиват директно на работа.
Координаторите от фондация "Майки за донорството" са с донорите от първия до последния миг - със съвети, с напътствия, с грижа и с благодарност, защото те са между нас, донорите, и рецепиентите и преживяват всичко с нас.

 

Как се чувстваш сега, когато може би някъде по този свят ходи едно детенце (или няколко), което може би има твоите очи или твоята усмивка?

 

Не по-различно от преди. Това е от нещата, които правиш и след това продължаваш - поне при мен е така. Не си задавам въпроси, не се замислям, не се връщам към това. Иска ми се да вярвам, че съм донесла усмивки и безсънни нощи заради колики и никнещи зъби в нечий дом. Тогава ще бъда истински щастлива.





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Биляна Константинова, донорство, Майки за донороство, яйцеклетки

Street of Art

Романтика от дъски

Неделя, 16 Октомври 2016 / Стил
Идеи за нестандартни мебели от палети и сандъци    Палетите са много популярни напоследък, защото от тях може да се направи практически всякакво обзавеждане и за всяко помещение. Можем да ги използваме не само на двора и на верандата, а направо да ги вкараме в дневната и [...]

Не се излежавайте до късно

Петък, 17 Август 2018 / Хранене и Здраве
Хората, които спят повече, умират по-млади    Ако обичате да си поспивате това може да се окаже доста вредно. Сънят може да влияе по различен начин върху тялото и ума ни, в зависимост от това колко часа му се отдаваме. Американска фондация, занимаваща се с изучаване на съня, твърди [...]