Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Да говориш с картинки

Петък, 08 Юни 2018 / Гласът на детето
295
  • PECS
1 / 3

Алтернативни начини на комуникация при аутизъм

 

Детският аутизъм е вид генерализирано разстройство на развитието, което се определя от абнормно и/или нарушено развитие, възникнало преди 3-годишна възраст и проявяващо се в анормален тип функциониране в три области: на социалните взаимоотношения,на комуникацията и на поведението (според МКВ-10).

Изследванията показват, че като цяло децата с аутизъм имат по-добри невербални, отколкото вербални умения. При някои деца обучението чрез вербална комуникация не дава резултати и специалистите използват алтернативни начини с цел развиване на комуникацията и социалните умения.

При децата с разстройства от аутистичния спектър не всички звуци, думи или фрази и изречения могат да означават умишлено комуникативно поведение. Така, от една страна липсата на възможности на комуникация пречи на създаването на социални взаимоотношения, а от друга – неспособността за създаване на социални взаимоотношения се отразява на способността на децата с аутизъм да използват вербалния език. Първото, което детето трябва да научи, е да идентифицира предмети и поведения, да се научи да назовава предмети, действия, части от тялото, да описва устно исканията си. В случаите, в които няма никаква реч много изследователи препоръчват да се използва алтернативна комуникация – размяна на картинки, използване на знаци, жестове, писане.

 

Използване на картинки

 

Картинките служат като илюстрации на предмети и действия, които е трудно да бъдат показани по друг начин по време на терапията. При избора на картинки, предназначени за обучение на детето да разпознава обозначенията и да прави разлика между тях, трябва да бъдете сигурен, че картинката показва ясно действието, което искате детето да идентифицира. Трябва да подберете дейности, които детето извършва често, или вижда другите да извършват. Ивар Ловас съветва да се избират такива действия, при които обозначаващите ги глаголи да звучат максимално различно, за да може детето по-лесно да различава командите и да му се помогне при по-късното активно езиково обучение. Трябва да изчакаме детето да се научи да различава добре картинките, преди да представим отделни действия в комбинация с други действия. Детето трябва да има възможност да отговаря правилно колкото може по-често, смята специалистът, разработил широко използваната програма ABA, базирана на насърчението и наказанието.

Интересно е да се провери, доколко детето може да различава двумерни изображения (като картинки) на действия в реалния живот, които са триизмерни. Възниква също така въпросът, доколко то ще може да идентифицира триизмерни ситуации от реалния живот, след като се е научило да ги разпознава на картинки. С обучение и повторение детето би трябвало да научи това. Примери за действия, които може да се използват при обучението са: ходи, маха, скача, готви, яде, спи, кара, седи, стои, чете, пише, усмихва се, мръщи се, целува, мие зъбите и т.н.

Ивар Ловас съветва да се изберат предмети и картинки, които може да се намерят вкъщи. Така детето ще има по-добра практическа полза от обучението – например може да се групират различни храни (сладкиши, плодове или зеленчуци), четки за зъби, гребени, прибори за хранене, облекло (обувки и чорапи). Може да се използват картинки, изрязани от списания, залепени върху твърда основа, за да може да се хващат по-лесно.

 

Системата PECS

 

PECS е система за комуникация чрез размяна на картинки, чиято цел е постепенно изграждане на независима комуникация. Създадена е през 1985 г. от Andy Bondy и Lori Frost.

Обучителните протоколи PECS се базират на идеята, заложена в книгата на B. F. Skinner “Verbal Behavior”, че индивидът се учи да общува посредством използването на стимулиращи и подкрепящи стратегии, които водят до независима комуникация. За да се изгради инициатива за комуникация и да се избегне зависимостта от подкрепленията, не се използват вербални стимули. Затова преди въвеждането на PECS трябва да се открият и оценят мотиваторите на детето, които ще са основния движещ механизъм в процеса на въвеждане на отделните фази. Важно е също така да се направи анализ на нежеланите поведения на детето, а именно дали дадено поведение има за цел достъп до мотиватор (привличане на вниманието, различни предмети, сензорни усещания или дейности), дали има за цел да избегне или да се отдалечи от конкретна социална реакция, дейност или предмет, или поведението е предизвикано от конкретно събитие, като например отдалечаване или ограничаване на очакван мотиватор, в резултат на болка или отрицателно преживяване. Целта е да се определи причината за дадено поведение и да се помогне на детето/възрастният с аутизъм да замени нежеланите поведения с приемливи такива.
PECS се състои от шест последователни фази. Първата фаза трябва да научи детето/възрастният да комуникира изобщо. Това става чрез размяната на картинка за предмет или дейност, който детето/възрастният силно иска. На втория етап картинката е поставена върху папка с лепящи ленти. Индивидите се учат да генерализират новото умение като го прилагат на различни места, с различни хора и на различно разстояние. На третия етап детето/възрастният трябва да се научи да поиска любимите си неща, като избира от набор от картинки. На четвъртата фаза се преминава към структуриране на прости изречения на подвижна лента, като се използва картинка „Аз искам“ и след това картинка на желания обект. След това се преминава към отговаряне на въпроса „Какво искаш?“, докато накрая тези умения се разширяват с отговори на повече въпроси и съставяне на изречения с отговорите им (например „Какво виждаш?, „Какво чуваш?“, „Какво е това?“, както и да съставят изречения, започващи с „Аз чувам...“, „Аз виждам...“ , „Това е...“ и т.н.).(https://pecsusa.com).

 

Комуникационни табла и шаблони

 

При обучението на деца с аутизъм, един от най-полезните инструменти за специалистите и родителите са комуникационните табла. Чрез тях се структурира система на работа, която отговаря на въпросите „Каква работа трябва да се свърши?“, „Колко работа?“, „Кога съм готов?“ и „Какво следва?“. Това може да се улесни чрез комуникационни табла – с картинки или триизмерни, в които прикрепяме към картон предметите, от които детето има нужда за изпълнение на дадена задача.

Комуникационното табло трябва да бъде на разположение на детето по всяко време, като при деца, които могат да четат, може да се използват думи вместо картинки.

Една визуална структура включва конкретни визуални ориентири за задачата. Ученикът разбира какво трябва да се прави само чрез представянето на материалите, без вербална или физическа подсказка.

Визуалната инструкция за задачите показва на ученика как да комбинира и организира поредица от отделни части, за да получи желания резултат. Ученикът вижда какво трябва да се направи само като погледне материалите. Самите материали определят задачата. Зависимостта от учителя намалява, тъй като децата са способни да разберат сами целта на задачата.

Работата може да се подпомогне и с използването на шаблони – картинки или рисунки, които показват разположението на специфичните материали в правилната комбинация или последователност, необходима за изпълнение на задачата.

Изрязаните шаблони помагат на ученика да постави конкретни части от задачата в идентичните им форми, които са изрязани в дебел картон или стиропор.

Картинните шаблони предоставят визуалната инструкция, необходима за сглобяване на един цял продукт. Картинният речник посочва написаната дума за справка на ученика. Той показва картини заедно с написаната дума.

Писмените инструкции казват на ученика какво да прави стъпка по стъпка. Чрез задача, която анализира насоките за дейността, учителят помага на ученика да разбере какво се очаква от него.

 

Език на жестовете

 

Когато децата с аутизъм не говорят, специалистите препоръчват те да бъдат обучени да разпознават жестове. Има деца, които развиват добри езикови способности, но не проговарят. Те могат да използват езика на знаците, за да бъдат разбирани от останалите.

Изразяването чрез знаци не трябва да се преподава на много малки деца (по-малки от 4 години), защото те просто може да имат забавяне в проявяването на активно езиково поведение, нито на деца, които не са преминали през значително вербално обучение, съветва Ловас.

Не трябва да се провежда обучение за знаков език с деца, които проявяват ехоговор, нито на деца, които имат добри умения за вербална имитация. Има данни, че жестът е по-лесен от говора: децата на глухи родители, които научават жестовете при нормално общуване, обикновено започват да го използват по-рано, отколкото да говорят. Също така, някои аутистични деца обръщат по-голямо внимание на ръцете, отколкото на лицата на другите хора.

Този метод на общуване е подходящ, когато детето не говори, или говори съвсем малко, разбира жестове и ги усвоява по-лесно, така че да поиска желаният предмет. Ако е взето решение за научаване на езика на глухонемите, лесно могат да бъдат усвоени знаците за повече, храна, напитка, баня, искам, да и не.

Жестомимичните или физически подсказки обхващат от помощта чрез подсказване „ръка върху ръка“ до потупването по рамото. При изучаването на нова задача един ученик може да се нуждае от повече помощ „ръка върху ръка“, за да я извърши правилно. Например, Майкъл се учи как да изреже парче хартия. Той се изпитва затруднения едновременно да държи хартията в лявата си ръка и да реже с дясната. За да го научи на това умение, учителката слага своите ръце върху тези на Майкъл, докато той държи хартията и ножицата. Тя насочва ръцете му, докато той реже хартията. С подобряването на фините моторни умения на Майкъл учителката постепенно намалява натиска върху ръцете му, докато той не стане в състояние да отреже хартията сам.

В някои случаи използването на знаци и реч може да подпомогне развитието на вербална реч, но повечето специалисти смятат, че жестовете са по-скоро добра алтернатива на вербалната реч, отколкото помощно средство към нея. Известно е, че въпреки трудностите, които имат много деца със забавено развитие при разбиране на говоримия език, жестовете изглеждат по-разбираеми. Може би това е свързано с факта, че много деца със забавено развитие възприемат по-добре визуалните дразнения в сравнение със слуховите.

Обучението може да се улесни от сходството на много от знаците с вида на предмета или действието, което изобразяват.

Вместо учителят да каже името на предмета, който детето трябва да докосне, той показва знака. Когато детето се научи да използва езика на знаците, за да обозначава предмети и да посочва това, което иска, следващата стъпка е то да бъде научено да комбинира знаците в прости изречения.

Включването на допълнителни средства за комуникация в терапията на дете с разстройство от аутистичния спектър може да стимулира спонтанната комуникация и да провокира вербална форма на комуникация. Дори реч да не се появи, е важно детето/възрастният с аутизъм да може да изразява разбираемо своите нужди, както и да разбира какви са очакванията на околните от него и задачата на специалистите е да намерят най-правилният подход, работещ според индивидуалните нужди на детето, за да може то да развие потенциала си и да използва силните си страни.

 

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

аутизъм, картинки, комуникация, PECS, коуникационни табла

StreetView

Призрачни места: Минало в бъдещето

Неделя, 03 Юли 2016 / Места
Как изоставената електроцентрала Батърсий в Лондон се превърна в едно от най-луксозните места за живот     Съвсем доскоро една от иконите на лондонската архитектура беше в списъка на призрачните места. Изоставена за 30 години с всички последствия върху конструкцията и външния вид [...]

Хванати в кадър

Неделя, 17 Декември 2017 / Приключения
Някои от най-смешните снимки от дивата природа   Наградите за най-смешните снимки на диви животни се провеждат от 2015 година, като целта е хората да бъдат по-информирани и ангажирани с опазването на природата. Може би усмихнатият хамстер или тромавото бухалче ще ви разсмеят, но&nb [...]