Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Индустрията да бъдеш роден

Сряда, 03 Януари 2018 / Гласът на детето
182
  • pixabay.com

Какви проблеми срещат децата, родени инвитро?*

 

Всичко започва с индустрията на зачеването: организират се курсове за хранене и здравословен живот за бъдещи родители, вследствие на които да се увеличи фертилността им, посещават се специализирани клиники по репродуктивно здраве. Когато се говори за възпитание, следва да се разграничат два основни източника, от които то бива повлиявано: индустриите и природата.

 

Процъфтяващата индустрия за създаването на нови хора работи на пълни обороти в наши дни. Огромни средства се вливат в това да бъде създадено човешко същество по настояване на неговите поръчители. През последните двадесет години се създават поне 30 ембриона, обикновено около 32, които да подсигурят раждането на едно бебе – по този начин се увеличават нивата на успеваемост на всяка една инвитро бременност (Taylor, 2014). „Остатъците“ от съответната успешна инвитро бременност остават в ледените си гробове, биват унищожавани или се използват за генетични изследвания и експерименти.

По данни на същата авторка всяка година 2000 души само във Великобритания избират децата им да бъдат създадени чрез донорски материал. По този начин там за последните двадесет години са родени около 44 000 бебета. Логично, при „направата“ на човешки същества от ръцете на други човеци последните допускат грешки – например бяла жена ражда дъщеря, която е мулат, след осеменяване с донорски материал от мъж афроамериканец (White, 2014), две семейства спорят за „родителството“ на близнаци. Областта се отличава с изключително дълбоки етични дискусии, които засягат пряко един-единствен индивид – създаденото дете. На втори план в етичната сфера са ангажирани две страни: медицинският екип и поръчителят/ поръчителите на детето. Тук обръщаме внимание на пряко ангажираната страна в областта – детето.

Съществуват две основни положения за знанието на детето, че е заченато по противоестествен път. В случай че знае:

– това не влияе негативно върху развитието, самосъзнанието му и целия му живот като цяло; – за него това е от съществено значение и оказва отрицателно влияние върху отношенията с родителите му, с останалите деца в семейството, с връстниците, околните, с потенциалните интимни парньори в бъдеще. Стига се дори до желание никога да не са били раждани, особено в случаите с използване на донорски генетичен материал. Все повече инвитро заченати хора надигат глас срещу индустрията, която ги е създала, заявявайки трудности със самоидентичността, затруднения във възможността за създаване на интимни връзки, в доверие в интимния партньор, с психологическата си стабилност, със социалното си включване, заявяват, че се чувстват като научен експеримент (Taylor, 2014).

Днес реплики от рода на „Имаш очите на майка си“, „Одрал си кожата на дядо си“ или „Джинсът им е такъв“ вече не са актуални. Загубени, прекъснати и оплетени са много генетични връзки между хора, които живеят на десетки хиляди километри едни от други и които никога не са се срещали и най-вероятно никога няма да се познават.

Какво се възпитава у децата по този начин? Децата осъзнават, че не те са важните, а родителите им – техните поръчители. Чрез децата, създадени по изкуствен път последните осъществяват своите желания да имат деца, водени от различни мотиви, които варират от „Искам да оставя своите гени в бъдещите поколения“ до „Какво ще кажат хората, ако нямам деца?“.

 

Индустрията да бъдеш отгледан

 

Бегъл поглед към някоя детска площадка (или градска среда) ще регистрира наличието на редица устройства, оборудване и уреди, които съпътстват майките и децата им: детски колички, шишета с биберони, залъгалки, дрънкалки, пластмасови играчки в ярки цветове и издаващи силни звуци. В същото време участникът в модерното общество вижда реклами на различни продукти, свързани с отглеждането на бебе и дете: пелени, ваксини, медикаменти, играчки. Някои от областите на индустриите, свързани с отглеждането и възпитанието на децата, са: приспособления за спане отделно от родителите, приспособления за превозване в моторно превозно средство, такива за хранене, къпане, седене, прохождане, придвижване, хигиена, безопасност у дома и навън. Такива за грижа за здравето, за облекло, обувки, аксесоари, както и за забавления и игра. В последните години се наблюдава бум на говорещите играчки – сигурен индикатор за самотата, в която се отглеждат днешните деца. Цветовете на детските играчки стават все по-ярки и контрастни, светлините им – все по-силни, мелодиите, песничките и гласовете – също. Налице е сензорна свръхстимулация, докато децата всъщност се нуждаят от вниманието на майката или на друг възрастен (вместо говорещата играчка да казва „коте“, когато се натисне бутонът с котето, това може да прави възрастният, който се грижи за детето). Колкото са повече говорещите и атрактивните играчки, толкова повече те се опитват да удовлетворят огромните и различни по своето естество потребности на самотните съвременни деца, които са оставени да линеят и скърбят в безкрайната самота на продукти на съвременната индустрия.

Децата растат самотни, оставени без пълноценното физическо и емоционално присъствие на авторитетна фигура, на която да подражават. При тях възпитанието често се случва чрез подражание на герои от детски анимационни филми. Съществуват интерактивни филмчета („Давай, Диего, давай!“, „Рибки гупи“, „Дора изследователката“, „Пламъчко и машините“), благодарение на които представите на децата за околния свят и за взаимоотношенията се оформят нереалистично, а именно, че героите са живи и те могат да общуват с тях през екрана/монитора. Анимационните герои в посочените филми подтикват децата към действия (подскочете, хванете, пляскайте с ръце) и речева експресия (кажете:...). В този смисъл, интерактивността играе колкото положителна роля (децата не просто стоят и гледат), толкова и отрицателна (оформя се погрешна представа за реалността). Последната не трябва да се подценява, още повече при документирани инциденти, някои с фатален край, при които деца подражават на любими анимационни герои.

 

*Откъс от статията "Криворазбраната възпитанизация" на Светослава Съева, Югозападен университет „Неофит Рилски“, публикувана в сп. „Педагогика“

 

Първа част: Проблемите започват преди раждането 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

инвитро процедури, раждане, деца, родители

StreetView

Какво можем да научим от изолацията

Сряда, 26 Април 2017 / Приключения
Присъствието дори на един човек около вас отнема свободата ви   Искали ли сте някога да се върнете към по-прост живот, където няма телефони, телевизия, няма напрежение в работата и където не се сте заобиколени от хора и шум през цялото време? Един човек решил, че не просто иска, той наи [...]

Учени откриха древен океан под земята

Сряда, 23 Ноември 2016 / Места
Наличието на вода в дълбоките недра на земята играе важна роля в геологичната активност на планетата и климатичните промени   Британски и американски геофизици откриха дълбоко в земните недра воден океан, съобщи Лента, цитирана от БТА. Обширните маси вода са на дълбочина 400-600 км. Те [...]