Не е важно дали сме добри плувци, а дали се наслаждаваме на водата
Всяка седмица синът ни ходи на плуване с баща си, но днес реших да отида с тях. Все още плува, използвайки макарон, но за него е огромно удоволствие да бъде във водата и да се състезава с баща си. Стоях и наблюдавах колко е радостен и щастлив, докато ми показваше как вече може да си държи главата под водата. Толкова беше горд от себе си, че усмивката не слизаше от лицето ми. Докато поемах с пълни шепи тази прекрасна гледка, един човек до мен се обърна и каза:
- На колко години е синът ви?
- На 5 години.
- Вижте, тук има страхотен треньор по плуване. Много добър подход има към децата, има амбиция и ги прави истински плувци. Така трябва!
- Благодаря ви за мнението! - казах аз и влезнах да плувам.
"Така трябва!" - точно това е отровата на нашето общество. От малки трябва да бъдем отлични ученици, отлични плувци, после професионалисти на висок пост, после трябва да имаме перфектно семейство, трябва, трябва... И ако не го постигнем според очакванията на обществото, значи сме се провалили. По пътя, на това "трябва", изтощението и отчаянието слагат край на здравето и душевния ни мир. А къде отива удоволствието да живеем? Отива в кабинетите на психолозите, когато станем зрели хора и не знаем как да бъдем удоволетворени и щастливи. И как бихме могли, когато цял живот отговаряме на обществените норми и порядки, защото така трябва.
Не, нямам амбиция синът ни да стане плувец. Искам обаче да знае как да изпитва удоволствие от живота във всеки момент. Искам да виждам радостта в очите му и да чувам детския му смях, докато се забавлява във водата. А плуването, също е част от Природната сила, която оставена естествено се проявява, когато й дойде времето. Без трябва, без напъни и без борба!
Докато синът ми един час се състезаваше с мен и баща си, разтапяйки се от удоволствие във водата, в съседния коридор на басейна едно детенце плуваше с треньора, който човекът ми препоръча. Детето се справяше наистина блестящо, но в очите нямаше дори и полъх от радост. Когато си тръгвахме в съблекалнята, засякохме въпросното дете и аз го попитах:
- Хей, плуваш невероятно добре! Харесва ли ти?
- Ами, тати ме записа и е доволен, че плувам!
Нито усмивка, нито искра, нито радост имаше в детето. Отговорът е ясен, това е животът, така трябва. Разбира се, в това няма нищо лошо. Всичко е въпрос на избор.
Обикновено обществото има летва, и ако си под нея провалът чука на вратата. Само, че такова нещо като провал не съществува, а само избори и резултати. Обожавам отговора на Едисън, когато са го попитали как се е чувствал, докато се е провалял 25 хиляди пъти в откриване на електрическата батерия: "Провал? Просто открих 25 хиляди начина, по които не се прави батерия!!!"
Така е и с нашия живот! Нищо не трябва! Не е важно дали сме добри плувци, а дали се наслаждаваме на водата. Не е важно дали сме постигнали желания статус сред обществото, а дали сме се научили да живеем истински, в радост и пълнота.
Какво мисли някой е нещо, за което няма място в сърцето на човека. Там, дълбоко, в тишината на мъдростта всяко човешко същество знае точно какво желае и накъде да продължи. Тогава обаче идват ограниченията и външните влияния, които с годините ни карат да станем служители на думата "трябва".
Избори... Жизненанта сила в нас дава ритъм на сърцето ни, затваря раните ни, дава нов живот... И във всичко това няма матрица, правила, общество или "трябва"! Има само лекота, божественост и гениалност... Да живеем в изобилие е наше рождено право! А то се излива в живота ни с отпускане в красотата, а не в борбата за печелене на титлата "Успял в живота". Животът е нещо, което се случва... Нещо, което просто е...
Вижте още:
