Опитите на детето да се наложи са важни за изграждането му като личност, а негодуванието е част от тях

Много родители са ме питали как да се справят с тръшкането и има ли разлика в причините, които стоят зад това детско поведение в различните етапи от развитието. Да, има разлика, но първото много важно нещо тук е как майката и бащата възприемат това детско поведение. 

Детето е една гъвкава система, към която ние трябва да се приспособяваме. Идеята, че можем да действаме с него абсолютно праволинейно, е несъстоятелна. Защото мястото на срещата между детето и родителя абсолютно винаги се определя от детето. Ако искаме да кажем на детето нещо в момент, в който то не иска да го чуе, то просто няма да го чуе. Това, което трябва да направи родителят, е да запази едно плаващо внимание – когато детето е отворило вратата си към нас, тогава да се опитваме да достигнем до него.

Какво означава детето да се наложи

Тук е ключово по какъв начин ние възприемаме детето. Ако го възприемаме като едно същество, на което непрекъснато трябва да му се казва какво да прави, ние сме по-скоро в позиция на дресьори, а не толкова в позиция на родители. Защото понякога родителите възприемат за налагане опита на детето да заяви своето собствено мнение. Не, налагането е нещо съвсем различно, налагането е, когато детето систематично се опитва да направи така, че нещата да се случват по начина, по който то желае, без да се съобразява с някакви реалности и правила.

И тук вече стигаме до особеностите на „тръшкането“ и отношението ни към него в различните периоди. Детето на една година все още не е завършено. Все още се случват много физиологични промени. Детето на 3-4-5 години не само е завършено като физиологично развитие, то вече е започнало да навлиза в социума, ходило е на ясла и градина, срещнало се е с други деца, видяло е, че не е абсолютния властелин, не е в центъра на вселената. Така че има разлика в причините за тръшкането взависимост от възрастта и ние трябва да се съобразяваме с това, но трябва да запазим чуваемостта си към детето.

Когато детето дойде в семейството, то се явява в една интересна позиция – в този момент то е живата репарация (обезщетение – бел. ред.) на всички преживени страдания и неволи по време на бременността и на очакванията, които родителите са имали към това дете. Така че моментът, в който детето се появява, то е в една малко или много привилигирована позиция. То е желано, очаквано, родителите не могат да му се нарадват, и в този момент те са много повече въвлечени в това да се радват на детето, отколкото да започнат да го вкарват в един свят, в който има норми и неща, различни от удоволствието, към което се стреми детето.

Но, когато детето е малко, това е много важно – отношението към детето трябва да е топло, а не формално. Защото, в първите дни след раждането, то попада в един враждебен свят – до вчера е било в утробата на майка си, било е свързано физически с нея, а днес всичко около него е чуждо и стряскащо. Така че в този момент топлото отношение и стремежа на родителите да го накарат да се чувства прието, са много важни. Въпросът е, че много родители не успяват да намерят здравословната граница между това да накарат детето да се чувства добре в своята кожа и момента, в който трябва да се появяват правила. Ако не се наложат тези правила, детето започва да се тръшка и инати.

Помощ чрез "окастряне" 

Развитието на детето е като едно дърво – първо трябва да му изкопаете дупка, да му осигурите пространство, да го сложите, да сложите достатъчно пръст, да го наторите, да го поливате, да го пазите от външните неблагоприятни условия и т.н. до един момент, в който то се хване стабилно и започва да расте – в този момент ние трябва да започнем да го кастрим, за да расте нагоре, а не да се развива като храст.

Това е възрастта, в която детето тръгва на детска ясла – тогава то се сблъсква с факта, че освен него има и други деца, които се стремят да привлекат вниманието на учителите, че средата е конкурентна, чужда, че за да може да получи желаната от него играчка, то трябва да се пребори с другите деца и т.н. Това е доброто време за определянето на правилата – тогава се приема, че детето е достатъчно зряло, за да може да започне да понася и известни ограничения.

Не можем да избегнем тръшкането

Това, което можем да направим, е да му „дадем думи“. Да избегнем тръшкането означава, или да се опитваме да забраним на детето да недоволства (което е неприемливо), или да се опитаме да го излъжем като заместим неговото послушание с някакъв подкуп от наша страна. И двете неща в дългосрочен план няма да работят.

Затова трябва да облечем тръшкането в думи: „Да, ти искаш на получиш тази играчка, разбирам, но няма как да получаваш всичко, което искаш веднага“. Трябва да признаваме желанието на детето, но да обясняваме и реалността – а тя е, че няма как да се получава всичко поискано.

Тук лидерът, човекът, който определя правилата, е бащата, а майката подкрепя неговата позиция: „Виж, разбирам, че искаш да ти купя още един сладолед в това горещо време, обаче баща ти е казал по един сладолед на ден...Ако си недоволен, ето ти телефона, говори с него, но аз не мога да вървя против правилата на баща ти“.

Една майка ми сподели, че не се чувства добре в тази роля – да оправдава своите постъпки с решения, взимани от бащата на детето. Но това е важно за отношенията с детето – това, че вие като майка се позовавате на някой друг, не ви поставя в слаба позиция – напротив, да се позовеш на друг авторитет е проява на мъдрост. Защото в противен случай вие влизате в директен сблъсък с детето – забраната винаги трябва да бъде обяснена и в нея да има трети човек.

Ако забранявате от първо лице „Аз не искам да ти купя сладолед“, детето решава, че това е вашето желание, че му налагате вашето желание, защото сте по-силна от него...

А как трябва да реагира бащата, който се явява източник на тези правила?

Той трябва да обясни, да даде рамка на това, което се случва: „Виж, навън е много топло, но още един сладолед има опасност да те разболее, а ние заминаваме след два дни на море...“.

Уважение към недоволството

Когато детето недоволства, ние трябва да уважим и признаем неговото желание, като например: „Да играчката, която искаш, е много хубава“. Много родители се опитват да заместват като омаловажават желанието: „За какво ти е сега това нещо, виж го колко е грозно“... Но с това казваме на детето, че желанието му и възприятието му са неправилни – това не е добър вариант. Трябва да се съгласим с него, че играчката, която иска, е хубава, но има ограничения, с които то трябва да се съобразява.

По-правилно е да го оставим да изживее негодуванието, отколкото да го подкупим с нещо, но задължително с думи: „Да, разбирам, че сега си много разстроен, че не ти купих новата играчка, но нещата са такива, така че ако искаш, може да си поплачеш“.

С това казваме на детето, че можем да приемем неговото негодувание. Защото тръшкането е негодувание. Ако се опитваме да изместваме негодуванието (като го подкупваме), във всеки следващ момент, в който детето трябва да понесе някакво неудоволствие, то ще търси някаква компенсация за това.

Очакваме въпросите ви към Валентин Стоилов на editors@streetwatch.bg

Вижте още: Играчките - между желанието да имаш всичко и желанието да имаш наистина