За мен е важно да виждам радостта в очите му и вдъхновението в сърцето му
Синът ми се нуждаеше от нов панталон... Разглеждаме десетките закачалки с най - обикновени спортни, меки панталони и той казва:
- Искам този!
- Добре, както искаш! Все пак разгледай и другите, тези цветове са доста странни и няма да ти подхожда на тениските, които имаш! - казвам аз, като определено изобщо не ми харесва неговия избор.
- Няма да гледам! Този е моят панталон!
Съгласявам се и тръгвайки, към касата чувам една жена да казва на мъжа си:
- Леле, ама това дете си избра най-грозния панталон! А майка му дори му позволи да си го купи! Никога няма да оставя едно дете на неговата възраст да решава! Неприемливо е да ходи така облечен!
Интересна гледна точка! И тази жена е напълно права за себе си, защото тя така разбира живота!
Аз го разбирам в естествения му и неподправен вид, съвършен в дълбочината си, истински в свободата си! Да, винаги пет годишният ни син решава какво и как иска, освен в случаите, когато това е крайно опасно или вредно за него. Когато днес той има мнение кое е неговото нещо в живота и уверено върви напред със своите избори без да има значение какво ще каже някой - това е смисълът за мен! Когато се чувства щастлив в клошарските си дрехи - това е Живот! Расте в свобода, не в свободия! Следва себе си и всички свои вътрешни пориви! За мен е важно да виждам радостта в очите му и вдъхновението в сърцето му!
Да, и аз не харесах никак панталона, но аз ли ще го нося? Синът ни не е моя собственост, за да решавам аз. Аз съм само неговата спътница, която го закриля, докато птичето укрепне и излети само към хоризонта.
А радостта е в малките неща, за които децата винаги чуват "Не!“. Ако чуваха тази дума, само когато е наистина нужна и необходима, съм убедена, че всички щяха да са безкрайно щастливи и слушащи родителите си.
Хапване, рисуване, маса, игри, обучение, живот... Без правила..., границата е небето, а водачът е светлината в сърцето ни! А детското сърце е най-добрият и верен компас на вечността, носещ безкрайна радост и удоволетворение... Дори и целият свят да съди тази свобода, аз избирам грейналите детски очи и възможността на малкия голям човек да се чувства ценен, способен да избира, отстояващ това, което е и доволен от малките неща в живота! Просто избори...
Вижте още:
