Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Народният театър на 110 години

Вторник, 19 Септември 2017 / Места
58
  • Сградата на театъра е паметник на културата от национално значение

 

Емблематичната сграда е възстановявана няколко пъти

 

Годината е 1903. Тогава Народното събрание взима решение за строителството на Народния театър, а едва ли някой е подозирал, че този проект ще създаде една от най-емблематичните сгради у нас.
Новият дом на театъра е създаден по проект на виенските архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер.

 

 

Сградата е построена на терен на бившия дъсчен театър „Основа“ и разполага с 848 места. Оформлението на тавана и стените в залата е възложено на известния виенски художник Рудолф Фукс. Народният театър отваря врати на 3 януари 1907 г. със специално представление. 110 години по-късно фотоизложба разказва историята на емблематичната сграда.

 

На 10 февруари 1923 г. по време на юбилейния спектакъл „Апотеоз на родното драматично изкуство" избухва пожар, който унищожава театъра. Сградата е реконструирана до 1928 г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер.

По време на бомбардировките над София през Втората световна война е разрушено Южното крило на театъра. След края на войната сградата е възстановена и от април 1945 г. Народният театър отново отваря вратите си.

 

 

Последното преустройство и реставрация е осъществено през 1972-1975 г. под ръководството на проф. Венелин Венков.

 

Началото


Един от основателите на Софийския университет „Св. Климент Охридски” д-р Иван Шишманов поставя основите и на най-известният ни културен институт. По онова време д-р Шишманов е министър на народното просвещение. С негова заповед от 1 януари 1904 г. ръководителят на Народна драматическа трупа „Сълза и смях“ г-н Илия Миларов е назначен за Интендант. От пролетта на същата година названието на трупата вече е Български народен театър. Тук са имена като Иван Попов, Васил Кирков, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Стоян Бъчваров, Атанас Кирчев, Гено Киров, Вера Игнатиева, Шенка Попова, Христо Ганчев. Това название трупата носи до 1952г., а от 1952 г. до 1962г. – Народен театър „Кръстьо Сарафов“. От 1962 г. до днес официалното название е Народен театър „Иван Вазов“.

 

 

След опожаряването на театъра през 1923 г. актьорската трупа е поканена да играе на сцената на  специално ремонтирания „Свободен театър” в София. Добрият актьорски състав привлича най-известните за времето си режисьори - Гено Киров, Пенчо Славейков, П. К. Яворов, Христо Ганчев и др.

След възстановяването на сградата от Германия е доставена сценична механизация, каквато имат само най-добрите театри в европейските метрополии. Тази техника работи от 1929 г. и до днес, като се използва във всички представления на Голямата сцена на театъра.

 

И днес

 

Сред най-успешните спектакли от последните две десетилетия на Голяма сцена са още „Крал Лир“ от У. Шекспир, постановка на Явор Гърдев, „Пигмалион“ от Б. Шоу в постановката на Леон Даниел, „Вишнева градина“ от А. П. Чехов, постановка на Крикор Азарян, „Сако от велур“ от Ст. Стратиев, постановка на Бойко Богданов, „Идеалният мъж“ от О. Уайлд и „Балът на крадците“ от Ж. Ануй, поставени от Тиери Аркур.

Много от спектаклите имат дълъг живот, сред тях са „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ от Е. Е. Шмит, постановка на Сн. Танковска, с над 150 представления, „Контрабасът“ - с над 200, „Хъшове“ - с над 250.

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Народен театър, сграда, история, култура, театър

StreetInside

Какво означава името ти за останалите

Сряда, 22 Юни 2016 / Кариера
  Личният бранд е абсолютна необходимост, когато става дума за привличане на бъдещи работодатели, клиенти, последователи   Да си добър в това, което правиш, не е достатъчно. Трябва подходящите хора да го узнаят, по подходящия начин. За добро или лошо, в наше време с пълна сила важ [...]

Защо е важно да прощаваме

Неделя, 26 Февуари 2017 / Към себе си
Прошката изисква от нас да излезем от цикъла на вината, да премахнем негативните модели, които ни задържат към болката и страха   „..Стаята може да бъде тъмна, защото сте затворили прозорците, спуснали сте щорите. Но слънцето грее навън, въздухът е свеж. За да пуснете свежия възду [...]