И вие ли сте забелязали огромния интерес към темата за духовното и нематериалното в живота ни?
Постоянно срещаме реклами на книги, лекции и семинари как духовно да се пробудим и развием, как да открием истинската си духовна същност и истинското си Аз. В тези практики откривам три парадокса: научен, етичен и професионален.
Научният е, че абсолютно винаги подобни духовни семинари са квазинаучни. Те вземат дадени научни открития и психологически теории, опростяват ги, вадят ги от контекста, парфюмират ги с красиви послания и ги представят като някакъв съвършено нов продукт. Често в науката такива "продукти" се наричат метатеории. По този начин можете да срещнете идеи на Ериксън или Маслоу, вплетени в някакви каламбури, за да вдъхват научност на измислицата на поредния гуру. Науката психология е потърпевша от подобни неща, макар, че понякога ги прилагат именно хора, представящи се за психолози.
Етичният е, че обикновено "духовното израстване" излиза доста скъпо. Колкото и да изглежда парадоксално, обучителите в духовно израстване често подхождат материално към потребителите на своя квазинаучен продукт. Понякога се комбинират няколко продукта - семинар, книга, консултиране... Оказва се, че духовното е много материален бизнес... Затова не приемам, че ценообразуването на такъв продукт може да се оправдае с "Ами всеки професионалист си определя сам стойността на труда." Винаги има един праг на почтеност и на съобразяване със средата, в която работиш. Дори когато работата ти не е научно издържана, редно ли е да използваш несигурността на клиентите си?
Професионалният абсурд е, че гуруто избягва да поема отговорност за работата си. Да, вярно е, че потребителят (или клиентът, както го наричаме в психологията) е отговорен за своите решения и че трябва да работи върху себе си. В случая обаче гурутата се крият зад други обяснения, дори когато продуктът им е купен или се консумира продължително. Например все ще се намери обяснение, че вината нещо да не се получи е в потребителя, а не в продукта. Крайната цел (няма значение дали ще я наречем щастие, духовно израстване или другояче) винаги остава на една ръка разстояние и още нещо трябва да се направи. В резултат, уж побутвани с приказките за самоуправление и самоовластяване, хората всъщност стават зависими от наставленията на гуруто, като едни социални наркомани, които ходят години наред на семинари за поредната доза метатеория.
kabdul.deviantart.com
Йерархията на потребностите на великия психолог Ейбрахам Маслоу,
която много гурута на духовното израстване използват в метатеориите си.
Статията е от блога на автора.
