В клубовете на CoderDojo България деца създават сайтове и игри

Да програмираш може да бъде забавно, може да осигури добра кариера, но голямото предимство на ранната среща на децата с математическите модели е, че това ги подготвя за живота. Вероятно това стои зад популярността на инициативата CoderDojo, която стартира само преди година в България с помощта на Дигитална национална коалиция и Майкрософт България.

Първата работилница в първия клуб на CoderDojo България започва с 15 деца през октомври 2015 година. Година по-късно в проекта са включени над 140 деца в 4 клуба. Зад този успех стоят екип от доброволци и партньорски компании, с помощта на Весела Симова, специалист по реклама и маркетинг и Адриана Панайотова от Дигитална Национална Коалиция.

Какво е CoderDojo

CoderDojo са безплатни клубове по програмиране за деца от 6 до 17 години, където с помощта на ментори-доброволци децата опознават технологиите и сами създават сайтове, приложения и компютърни игри. Това е глобална мрежа с детски клубове в 60 държави, в които децата учат основите на програмирането. Впрочем доджо е японска дума и се използва широко в бойните изкуства – доджо означава място за тренировка, но в смисъла на понятието се влага и уважението на ученика към учителя, дисциплината и отношението, с което влизаш в залата.

„Миналата година започнахме с 15 деца и 8 ментора и до края на годината през първия клуб в Eleven  бяха минали около 60 деца. Тази година освен децата от първото доджо, които е се обучават в CowOrKing Space by Puzl, работим с нови групи деца в „Академията на „Телерик“ и в учебния корпус на Музейко, открихме и работилница с помощта на Лора Драгнева във Варна, в която ще се обучават още около 30 деца“, разказва Весела Симова.

„Ментори в CoderDojo са IT специалисти, студенти и ученици от подобни специалности, като повечето от тези младежи работят като програмисти, има също училищни и университетски преподаватели“, допълва Адриана Панайотова.

Сърдити пилета и

щастливи деца

С помощта на менторите децата научават какво е алгоритъм, цикъл, или променлива на базата на игри с любими герои от детски филми, като например Angry Birds и Minecraft.

По време на занятията те изпълняват определени задачи и се учат да програмират докато играят. Самите ментори не предлагат готови решения, а се опитват да подкрепят децата сами да достигнат до изводите.

„Обстановката е неформална, менторите не се държат като учители и не преподават суха теория, а дават своя личен пример и мотивират децата. Понякога менторът казва „И аз не знам как да го направим, дай да мислим заедно как може да се случи наистина“, тоест те се опитват да накарат децата да мислят сами“, разказва Адриана Панайотова.

Извън редовните занимания се провеждат и еднократни работилници за деца от 6 до 17 години, които да се запознаят с програмирането. Интересът към инициативата е толкова голям, че в момента желаещите са три пъти повече от възможностите на наличните клубове. Целта на организацията обаче е постепенно да организира клубове на цялата територия на България, като това основно зависи от наличието на доброволци, от желанието на IT компаниите да се включат чрез свои специалисти и места, на които да се провеждат детските кръжоци.

Весела разказва, че се налага да учат нещата в движение, но през тази година са допълнили програмата така, че покрай програмирането децата да развиват така наречените меки умения: „Искаме да заложим на неща, които са извън учебната програма, като например да създадат собствен проект, който да се развива в рамките на няколко работилници, да предложат идеята, да си представят как точно ще я осъществят, от каква помощ имат нужда, и накрая след като го изработят, да го представят пред останалите. Така децата се учат и да работят в екип, но основното е да се научат да мислят самостоятелно и да правят неща, които в момента учебната програма не развива или омаловажава“.

„Искаме децата да разберат, че един голям проблем е съставен от много малки проблеми, да раздробяват задачите, така че да намират по-лесно решението“, допълва Адриана.

Тя разказва, че децата, които посещават редовно занятията в последната година, вече са осъзнали, че програмистът не е просто човек, който пише код, а може да се занимава след това с медицина, с биотехнологии, с хардуерни неща, защото много от професиите изискват да имаш умения за програмиране.

Много от по-големите деца вече са се ориентирали и към специализирани училища, които предлагат такова развитие.

Математиката подготвя

децата за живота

„Математиката развива мисленето, научаваш се да намираш решения на проблеми. Когато можеш да програмираш, виждаш, че много неща можеш да не ги вършиш на ръка, а да ги автоматизираш, което ти помага и в живота - можеш с много по-малко усилия да свършиш много повече неща и да си много по-ефективен“, обяснява Адриана Панайотова. Весела Симова сравнява процеса с ученето на чужд език – колкото по-рано едно дете започне да учи чужд език, толкова по-естествено се случват нещата, няма го цялото това напрежение, приема се на игра и върви лесно.

Основателите на CoderDojo България приветстват идеята на образователното министерство програмирането да се заложи в образователната програма в училищата още от 3 клас, но казват, че за момента има много неизвестни как ще се подготвят учителите и дали училищата ще могат да осигурят необходимата база. Готови са обаче да споделят опита си, защото чрез програмирането на практика може да покаже какъв е смисълът от това, че учиш дроби или проценти например.

Резултатите от проучването ПИЗА, което измерва дали децата разбират това, което учат, показват, че 37,9% от деветокласниците са функционално неграмотни по природни науки. По четене и математика процентът е по-голям. Според Адриана причината е в липсата на достатъчни условия за работа на учителите, а според Весела – в самата образователна програма.

„Аз мисля, че учителят не е уважаван и не е мотивиран да развива себе си. Когато той не развива себе си, не може да предложи нищо ново и адекватно на децата. Учителите са добре приети в обществото, но не достатъчно. Когато един човек е уважаван, когато е стимулиран да дава всичко от себе си, той ще работи с по-голямо удоволствие и ще дава повече, и повече, и повече, а не да работи просто колкото да върже двата края и да оцелява“, коментира ситуацията Адриана Панайотова.

„Голямата ми дъщеря е във втори клас и това, което наблюдавам, е, че много повече се набляга и като подготовка, и като материал в учебната програма на български език и на писането на ченгели. Истината е, че ако се набляга повече на математика - на такива задачи, които развиват логическо мислене, всичко това ще се промени и ще се вдигнат не само резултатите по математика, но и резултатите по четене с разбиране. Не можеш да решиш една текстова задача без да разбираш съдържанието“, допълва картината Весела Симова.

Ако искате да станете ментор, или да запишете детето си, можете да го направите на coderdojobulgaria.com.