Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Когато знаеш, че не знаеш, вървиш само напред

Четвъртък, 19 Октомври 2017 / Българи от ново време
733
  • сн. Надя Константинова, Facebook
  • сн. Рада Маринова, Facebook
  • сн. Рада Маринова, Facebook
1 / 3

Ако имах власт, щях да осея България с бюстове и паметници на многото световно велики български музиканти, казва Арон Аронов

 

Арон Сабат Аронов е български тенор и вокален педагог от еврейски произход. Роден е на 12 юли 1937 г. в гр. Дупница. Като ученик се занимава със спорт, шах и музика. Става окръжен първенец на 100 метра гладко бягане за юноши, втори на градския турнир по шах и втори на юношеския турнир по тенис на маса в Дупница. Първите си изяви в оперетни спектакли прави още като ученик в Дупница, в оперетите „Запорожци отвъд Дунава“ (Дунаевски), „Царицата на чардаша“ (И. Калман) и „Хубавата Елена“ с диригент Венета Вичева. Завършва Българска държавна консерватория. На 19. 10. 2017г. на празника на града български тенор и вокален педагог ще получи званието”Почетен гражданин на Дупница”.

 

- Г-н Аронов, разкажете в какво семейство сте израснал?

 

Роден съм в обикновенно еврейско семейство на служещи. Мама и Татко бяха търговски работници и имаха магазин, а след 9.09.1944 г. работиха в Градска търговия. Никой от тях не се е занимавал с музика, но и двамата, я обичаха много.

 

- Как от спорта стигате до операта?

 

В нашия град живееше републиканският шампион по тласкане на гюле, Александър Дренски, който направи Юношеска спортна школа и аз се записах в нея. Много обичах да спортувам! Играех Тенис на маса, шах - бях трети в града, волйбол, баскетбол, опитах и от бокса, но леката атлетика и 100 метра гладkо бягане, където бях пръв в града, беше моята стихия! На едно Окръжно състезание ме декласираха несправедливо и аз спрях да спортувам! Започнах да свиря в Духовата музика, но и това беше за малко! За първи път в прогимназията учителят ни по пеене Борис Дяковски, баща на прекрасния тенор Любомир Дяковски и дядо на великата Люси Дяковска, откри че имам приятен глас и от там започна моята певческа биография!

Като продължих в Гимназията в Дупница продължих да пея. По това време харесаха гласа ми и ме взеха в Градския хор с диригент Попов! Той продължи вокалната ми подготовка, направи ме и солист на Градския хор! В града пристигна от гр. Шумен и диригентката Евнете Вичева! Това беше прекрасно за нашия град! Започнаха да се репетират и играят Оперети на много високо професионално ниво! Репетираше се оперетата "Царицата на чардаша от гениалния унгаро-еврейски композитор Имре Калман"! Асен Чакъров, прекрасен актьор-тенор, играеше главната роля на граф Едвин! Тогава го поканват от Русенската опера за солист и той заминава за гр. Русе. Започна се търсене тенор в града. Чуха ме и мен и както обичам да казвам, като нямаше друг, взеха мен! Това нещо изигра огромна роля в моето изграждане, като певец-актьор! След много спектакли, влязох в Казармата и на петия ден ме взеха да изкарам военната си служба, като солист на Ансамбъла на трудова повинност, от там в Консерваторията и после, като артист-солист в ДМТ"Стефан Македонски"- София и Софийската опера и балет!

 

 

- Често се прибирате в родния си град. Как се променя живота в града през последните години?

 

Дупница израсна много! От малкото градче се превърна в един голям и солиден град! Градината, Площада и още други места са неузнаваеми! Убеден съм, че за това има голям принос и г-н Кмета, всички около него и моите скъпи и мили дупничани!

 

- Вие сте легенда в Музикалния театър. Какво ви даде и какво ви взе работата там?

 

Да, наричат ме легендата на Музикалния театър, но аз винаги се чувствам момчето от Дупница!!! Музикалният театър, в който бях артист-солист-тенор ми даде много, твърде много! В него играх 43 години и едновременно 18 години в Софийската опера и балет! Той нищо не ми взе! Там остана моята младост!

- През 1989г Музикалният театър изпада в криза, работили сте, като шофьор на такси и сте имали сергия на пазара. Как ще запомните този период?

 

Не, той не е изпадал в криза, но заплатите бяха твърде малки! Тогава стана Министър на културата моя състудент и приятел Божидар Абрашев! Той беше прекрасен Музикант, Композитор и Човек! По това време аз бях заместник - председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци! Срещах се с него и той успя да повиши малко нашите изстрадали заплати! Тогава ми хрумна една идея и аз се хванах за нея! Станах таксиметров шофьор! Е, беше много шокиращо! Разпознаваха ме, питаха ме, учудваха се! Да, но аз забогатях! Един нощен инцидент ме накара да се откажа! После дойде сергията, близо до дома ми! Продължих да имам достатъчно средства за моето семейство, моята пинчерка и за мен, за вокалния педагог, аз никога не съм оставал без вокален педагог, за нотите, спектаклите и всичко друго! Много съм се учил, уча се и сега! Моя девиз е: "Аз знам, че нищо не знам!" Това винаги води напред!

 

 

 

- Смятате ли, че в България се цени таланта?

 

В България се ценят талантите, но не се подържат и не се покровителстват! Ако имах власт, аз не съм властолюбив, щях да осея майка България с Бюстове и Паметници на много, наистина много световно велики български музиканти - Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Христо Бръмбаров, Гена Димитрова, Анна Томова Синтов, Люба Велич, Райна Кабаиванска, Мими Балканска, Асен Русков, Видин Даскалов, Тинка Краева, Минко Босев, Лиляна Кошлукова, Лиляна Кисьова и плеада други! Нооооооооооооо..............

 

- Според Вас има ли място комерсиалното в изкуството?

 

Комерсиалност има навсякъде! Има и в Изкуството! Жалко много жалко! Моят принцип - Или можеш или не можеш! Нямам други принципи за моженето.

- В момента преподавате. Какво е най-важното, на което искате да научите своите ученици?

 

От доста години имам Вокална студия за Пеене, Актьорско майсторство, Солфеж и Елементарна теория на музиката! При мен идват начинаещи, напреднали, установени оперни, оперетни, мюзикални, естрадни, джаз и поп певици и певци! Идват и много ученици и студенти! Най малката ми ученичка е на 11 години, а на възратният е на 56! Искам да им дам това което научих от моят незабравим, професор Христо Бръмбаров, Николай Смочевски - дупничанин, Стоян Кисьов, Парашкев Хаджиев, Александрина Милчева, Чавдар Хаджиев и др. Музиката е вечна!

Да влезем и ние във вечноста!

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Арон Аронов, тенор, музика, музикант

Street of Art

Когато слънцето ни опари

Понеделник, 13 Август 2018 / Хранене и Здраве
Някои съвети срещу изгаряне в сезона на плажовете   Въпреки че всяка година тръгваме подготвени към морския плаж, изгарянето от слънчевите лъчи често е част от морската ни почивка. Но слънцето може да ни изгори не само на плажа. Не винаги изгарянето и увреждането от слънцето е видимо. [...]

Прах и мечти - изложба на Искрен Илиев

Петък, 24 Март 2017 / Под прожектора
  Виенската Галерия “Вива Арт“ гостува в София със самостоятелната изложба на живописеца Искрен Илиев   Изложбата на българския художник Искрен Илиев "Прах и мечти"  ще бъде подредена сред археологическите останки на Софийския римски амфитеатър. Ценителите на [...]