Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Милена, която спаси бездомника Иван

Вторник, 27 Декември 2016 / Българи от ново време
5816
  • Милена Илиева-Момчилова
  • Иван преди
  • Иван след...
  • Награди Човек на годината 2016
1 / 4

 

Никой не знае колко са хората, оставени да умрат – на улицата или в някой социален дом

 

Знаете ли колко време може да ви отнеме да спасите бездомен човек от улицата? Повечето хора смятат, че е невъзможно и дори не би им хрумнало да опитат. И са прави - социалната система в България е такава, че подобен опит не е по силите на обикновен човек. Но една жена доказа, че е възможно да пребориш бюрокрацията. Отне й повече от година, но с помощта на съседи и приятели, след мъчителна битка с институциите Милена Илиева – Момчилова спаси живота на бездомника Иван. Буквално.

Тази история не стана популярна в медиите, въпреки че като продуцент в предаването „Още нещо“ на News7 Милена прави предавания, в които я разказва и търси помощта на институциите. За повечето й колеги обаче каузата вероятно е била загубена, за да си губят времето с нея. Лично аз разбрах за историята на Иван от разказите на Милена във Фейсбук.

Опитах се да я номинирам за приза „Човек на годината“, но малко по български го направих в последния ден на номинациите и системата ме отхвърли. Затова пък много се зарадвах да разбера, че много хора смятат, че тези усилия трябва да получат признание. Милена Илиева – Момчилова беше сред отличените в класацията с приза „И сам воинът е воин“. Тя обаче казва, че едва ли щеше да спечели тази битка, ако беше наистина сама.

Ето я и историята.

 

Така започва всичко... 

 

Юли 2015г., 41 градуса

 

„Иван се появи на пазара в „Младост 1“ през лятото на 2014 година. Тогава изглеждаше съвсем нормално, с чисти дрехи, нямаше голяма брада. Виждах го често, но мислех, че работи на пазара. Прави впечатление на много тих и скромен човек. Там има едни монаси, които продават собствена продукция от манастира и аз мислех, че е един от тях“, разказва пред Street Watch Милена. Улисана в забързаното ежедневие, тя повече не го среща. Един ден в края на юли 2015 година, когато температурите надхвърлят 40 градуса, дъщерята на Милена й разказва за бездомника навлечен в зимни дрехи, който живее на пазара, и й предлага да съберат летни дрехи и да му ги занесат, за да се преоблече. Човекът е вече с типичния вид на бездомник, който не се преоблича и къпе и продължава тихо да съществува потънал в свой си свят.

 

 

Милена подава сигнали в социалната служба на общината и в 7 РПУ, за да разбере, че институциите знаят много отдавна за Иван от пазара, но не могат да направят нищо, защото не е агресивен и отказва да им съдейства!

В края на януари 2016г., когато синоптичните прогнози са за температури около -20 градуса, Милена Илиева – Момчилова вече е сигурна, че Иван няма да оцелее. „Търсих варианти, рових в интернет и накрая открих, че има един член в Закона за здравето, според който човек, който застрашава здравето си може да бъде прибран за принудително лечение. Възползвах се от това и веднага пуснах сигнал до Софийска районна прокуратура, а после го занесох и на хартиен носител, за да получа входящ номер. Приложих и снимка как изглежда Иван в момента“, разказва Милена.

 

 

 

И чудото става, но ...не съвсем

 

След два дни Иван е прибран в „Пирогов“ с тежки варикозни рани по краката (панталонът му е бил сраснал за кожата), отекъл и неадекватен, със забавени движения от студа. Малко след това е преместен в Център за психично здраве на ул. „Екзарх Йосиф“. Там е лекуван и се възстановява в продължение на половин година. Приятели ми помогнаха да снабдим Иван с всичко необходимо - дрехи, тоалетни принадлежности и лекарства (установен е постфлебитен синдром на краката и то след наше настояване да бъде прегледан от съдов специалист). Приведохме го в нормален вид - подстриган, обръснат и чист., разказа Милена. В продължение на 6 месеца те посещават Иван се грижат за него.

В края на юни тази година социалните решават да изпратят вече възстановения Иван завинаги в Дом за възрастни с умствена изостаналост в селище „Качулка“, Сливенско, в София нямало места. Милена обаче търси алтернатива в столицата, за да не губи контакт с него. След тежка битка, търсене на всякакви контакти и варианти да бъде решен проблемът, Иван е настанен в Дом за възрастни с умствена изостаналост в с. Подгумер.

 

 

„Това е бунище за изоставени хора, които са беззащитни и няма на кого да се оплачат. Условията, в които живеят в Дома в Подгумер, са ужасни. Персоналът се държи отвратително. Иван се уплаши от вида на обитателите и от отношението на санитарите. Запитах се всъщност помогнах ли на Иван в желанието си да му помогна. Притесних се, че той няма да издържи в този ад, ще се влоши състоянието му и ще умре бавно“, спомня си Милена. „През цялото време докато той беше в този дом, го посещавахме, купихме му телефон, за да може да ни се обажда, водили сме го на пазара, за да е в позната среда, мои приятели го канеха на гости на вилата си в провинцията, намерихме му работа в една пералня, в която работеше по 4 часа веднъж седмично. Идеята беше Иван да не стои в Дома.“, разказва Милена и признава, че всичко това е било възможно, защото в този момент е имала свободно време и много хора са се присъединили да й помагат.

Следващата тежка битка с институциите е, за да бъде преместен Иван в защитено жилище. Налага се подаването на молба за преместване в защитено жилище, подписана от Иван, и съпроводена с куп документи и повторни експертизи за състоянието му, за да се докаже, че не е с психично заболяване, както пише в епикризата му, а само с лека форма на умствена изостаналост. Междувременно в прокуратурата постъпва искане от социалните служби Иван да бъде поставен под запрещение. „Това означаваше край с този човек – все едно е мъртъв, не може да взима никакви решения, не може да направи нищо самостоятелно и да има настойник, в чиито ръце щеше да е съдбата на Иван“, разказва Милена Момчилова.

 

 

Адв. Николай Свинаров и адв. Надежда Свинарова поемат про боно защитата му. Пред съда Иван се представя блестящо, а прокурорът е обездумен.

На 14 ноември прокуратурата оттегля иска си Иван да бъде поставен под запрещение. След съдебнопсихиатричното заключение на вещото лице, съдията решава, че няма медицински показания да се обсъжда пълна или ограничена дееспособност и няма основания Иван да бъде поставян под пълно или ограничено запрещение.

 

В нов дом

 

Благодарение на намесата на Деница Сачева, зам.-министър на труда и социалната политика в оставка, Иван е преместен в защитено жилище за възрастни с интелектуални затруднения в София.

На какъв принцип се подбират хората, които да попаднат в защитени жилища, колко са свободните места в тях и т.н., са въпроси, чийто отговор остава неясен. Също както никой в държавата не може да отговори колко са хората като Иван, които просто са оставени да умрат – или на улицата, или в някоя институция, какъвто е Домът в Подгумер...

„В момента Иван се приспособява и свиква с новата обстановка, със социалните терапевти и с хората, с които живее под един покрив. Предстои му да учи много неща и да се справя с много свои страхове и тревоги, а пък ние, ние ще продължаваме да го окуражаваме и подкрепяме",  завършва Милена.

 

Историята на Иван

 

През 1995 година семейството на Иван става жертва на имотната мафия. Баща му не успява да преживее стреса от случилото се и умира. Иван и майка му сменят често квартирите, но накрая се връщат в една от порутените къщи в близост до отнетото им жилище. Преди три години майка му също умира. Иван има по-голяма сестра, която отказва да се грижи за него. 

„Социалната система е болна, тя не работи. Прокуратурата може да помогне такъв човек да бъде прибран, но после той отново попада на някакво място, от което най-вероятно няма да излезе жив“, коментира Милена. За нея обаче това е спечелена кауза. И със сигурност няма да е последната.

 

Още за историята 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Милена Момчилова, бездомен човек, Човек на годината

Street of Hope

Обич се учи чрез обич

Събота, 22 Април 2017 / Гласът на детето
Ако да изградиш връзка с детето, за което се грижиш, е непрофесионално, тогава предпочитам да бъда непрофесионалист, казва приемната майка Цветелина Радулова   Цветелина Радулова е от Троян. Млада е. Приемен родител е, като до момента се е грижила за няколко деца, част от които са осино [...]

Мисия Коледа

Вторник, 13 Декември 2016 / Родители
Три образователни игри, с които децата могат да изработят украсата, да разказват истории и да научат много за света   Коледа е време за семейството, в което заедно с най-малките украсяваме дома, разказваме истории и пътешестваме. Дните в очакване на празниците може да станат още по-заб [...]