Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Милена, която спаси бездомника Иван

Вторник, 27 Декември 2016 / Българи от ново време
6375
  • Милена Илиева-Момчилова
  • Иван преди
  • Иван след...
  • Награди Човек на годината 2016
1 / 4

 

Никой не знае колко са хората, оставени да умрат – на улицата или в някой социален дом

 

Знаете ли колко време може да ви отнеме да спасите бездомен човек от улицата? Повечето хора смятат, че е невъзможно и дори не би им хрумнало да опитат. И са прави - социалната система в България е такава, че подобен опит не е по силите на обикновен човек. Но една жена доказа, че е възможно да пребориш бюрокрацията. Отне й повече от година, но с помощта на съседи и приятели, след мъчителна битка с институциите Милена Илиева – Момчилова спаси живота на бездомника Иван. Буквално.

Тази история не стана популярна в медиите, въпреки че като продуцент в предаването „Още нещо“ на News7 Милена прави предавания, в които я разказва и търси помощта на институциите. За повечето й колеги обаче каузата вероятно е била загубена, за да си губят времето с нея. Лично аз разбрах за историята на Иван от разказите на Милена във Фейсбук.

Опитах се да я номинирам за приза „Човек на годината“, но малко по български го направих в последния ден на номинациите и системата ме отхвърли. Затова пък много се зарадвах да разбера, че много хора смятат, че тези усилия трябва да получат признание. Милена Илиева – Момчилова беше сред отличените в класацията с приза „И сам воинът е воин“. Тя обаче казва, че едва ли щеше да спечели тази битка, ако беше наистина сама.

Ето я и историята.

 

Така започва всичко... 

 

Юли 2015г., 41 градуса

 

„Иван се появи на пазара в „Младост 1“ през лятото на 2014 година. Тогава изглеждаше съвсем нормално, с чисти дрехи, нямаше голяма брада. Виждах го често, но мислех, че работи на пазара. Прави впечатление на много тих и скромен човек. Там има едни монаси, които продават собствена продукция от манастира и аз мислех, че е един от тях“, разказва пред Street Watch Милена. Улисана в забързаното ежедневие, тя повече не го среща. Един ден в края на юли 2015 година, когато температурите надхвърлят 40 градуса, дъщерята на Милена й разказва за бездомника навлечен в зимни дрехи, който живее на пазара, и й предлага да съберат летни дрехи и да му ги занесат, за да се преоблече. Човекът е вече с типичния вид на бездомник, който не се преоблича и къпе и продължава тихо да съществува потънал в свой си свят.

 

 

Милена подава сигнали в социалната служба на общината и в 7 РПУ, за да разбере, че институциите знаят много отдавна за Иван от пазара, но не могат да направят нищо, защото не е агресивен и отказва да им съдейства!

В края на януари 2016г., когато синоптичните прогнози са за температури около -20 градуса, Милена Илиева – Момчилова вече е сигурна, че Иван няма да оцелее. „Търсих варианти, рових в интернет и накрая открих, че има един член в Закона за здравето, според който човек, който застрашава здравето си може да бъде прибран за принудително лечение. Възползвах се от това и веднага пуснах сигнал до Софийска районна прокуратура, а после го занесох и на хартиен носител, за да получа входящ номер. Приложих и снимка как изглежда Иван в момента“, разказва Милена.

 

 

 

И чудото става, но ...не съвсем

 

След два дни Иван е прибран в „Пирогов“ с тежки варикозни рани по краката (панталонът му е бил сраснал за кожата), отекъл и неадекватен, със забавени движения от студа. Малко след това е преместен в Център за психично здраве на ул. „Екзарх Йосиф“. Там е лекуван и се възстановява в продължение на половин година. Приятели ми помогнаха да снабдим Иван с всичко необходимо - дрехи, тоалетни принадлежности и лекарства (установен е постфлебитен синдром на краката и то след наше настояване да бъде прегледан от съдов специалист). Приведохме го в нормален вид - подстриган, обръснат и чист., разказа Милена. В продължение на 6 месеца те посещават Иван се грижат за него.

В края на юни тази година социалните решават да изпратят вече възстановения Иван завинаги в Дом за възрастни с умствена изостаналост в селище „Качулка“, Сливенско, в София нямало места. Милена обаче търси алтернатива в столицата, за да не губи контакт с него. След тежка битка, търсене на всякакви контакти и варианти да бъде решен проблемът, Иван е настанен в Дом за възрастни с умствена изостаналост в с. Подгумер.

 

 

„Това е бунище за изоставени хора, които са беззащитни и няма на кого да се оплачат. Условията, в които живеят в Дома в Подгумер, са ужасни. Персоналът се държи отвратително. Иван се уплаши от вида на обитателите и от отношението на санитарите. Запитах се всъщност помогнах ли на Иван в желанието си да му помогна. Притесних се, че той няма да издържи в този ад, ще се влоши състоянието му и ще умре бавно“, спомня си Милена. „През цялото време докато той беше в този дом, го посещавахме, купихме му телефон, за да може да ни се обажда, водили сме го на пазара, за да е в позната среда, мои приятели го канеха на гости на вилата си в провинцията, намерихме му работа в една пералня, в която работеше по 4 часа веднъж седмично. Идеята беше Иван да не стои в Дома.“, разказва Милена и признава, че всичко това е било възможно, защото в този момент е имала свободно време и много хора са се присъединили да й помагат.

Следващата тежка битка с институциите е, за да бъде преместен Иван в защитено жилище. Налага се подаването на молба за преместване в защитено жилище, подписана от Иван, и съпроводена с куп документи и повторни експертизи за състоянието му, за да се докаже, че не е с психично заболяване, както пише в епикризата му, а само с лека форма на умствена изостаналост. Междувременно в прокуратурата постъпва искане от социалните служби Иван да бъде поставен под запрещение. „Това означаваше край с този човек – все едно е мъртъв, не може да взима никакви решения, не може да направи нищо самостоятелно и да има настойник, в чиито ръце щеше да е съдбата на Иван“, разказва Милена Момчилова.

 

 

Адв. Николай Свинаров и адв. Надежда Свинарова поемат про боно защитата му. Пред съда Иван се представя блестящо, а прокурорът е обездумен.

На 14 ноември прокуратурата оттегля иска си Иван да бъде поставен под запрещение. След съдебнопсихиатричното заключение на вещото лице, съдията решава, че няма медицински показания да се обсъжда пълна или ограничена дееспособност и няма основания Иван да бъде поставян под пълно или ограничено запрещение.

 

В нов дом

 

Благодарение на намесата на Деница Сачева, зам.-министър на труда и социалната политика в оставка, Иван е преместен в защитено жилище за възрастни с интелектуални затруднения в София.

На какъв принцип се подбират хората, които да попаднат в защитени жилища, колко са свободните места в тях и т.н., са въпроси, чийто отговор остава неясен. Също както никой в държавата не може да отговори колко са хората като Иван, които просто са оставени да умрат – или на улицата, или в някоя институция, какъвто е Домът в Подгумер...

„В момента Иван се приспособява и свиква с новата обстановка, със социалните терапевти и с хората, с които живее под един покрив. Предстои му да учи много неща и да се справя с много свои страхове и тревоги, а пък ние, ние ще продължаваме да го окуражаваме и подкрепяме",  завършва Милена.

 

Историята на Иван

 

През 1995 година семейството на Иван става жертва на имотната мафия. Баща му не успява да преживее стреса от случилото се и умира. Иван и майка му сменят често квартирите, но накрая се връщат в една от порутените къщи в близост до отнетото им жилище. Преди три години майка му също умира. Иван има по-голяма сестра, която отказва да се грижи за него. 

„Социалната система е болна, тя не работи. Прокуратурата може да помогне такъв човек да бъде прибран, но после той отново попада на някакво място, от което най-вероятно няма да излезе жив“, коментира Милена. За нея обаче това е спечелена кауза. И със сигурност няма да е последната.

 

Още за историята 





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

Милена Момчилова, бездомен човек, Човек на годината





Street of Art

Нередовното хранене – бомба със закъснител

Събота, 28 Октомври 2017 / Хранене и Здраве
Дори и малко, сутрин трябва да се закусва    Надпреварата с времето сутрин много често е за сметка на закуската. После хапваме нещо набързо и на крак и така чак до вечеря... Когато не се храним редовно, нашият организъм дава знаци, на които в повечето случаи не обръщаме внимание. [...]

Къща в гората: Уют в контейнери

Четвъртък, 02 Септември 2021 / Стил
Жена от Нова Зеландия използва пет 20-футови транспортни контейнера за изграждане на необикновен екологичен дом   През последните няколко години страстта към малките къщи придоби сериозни мащаби. Причините за това са много, но ръстът на цените на имотите в съчетание с нестабиността на ж [...]