Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Детската тревожност

Понеделник, 09 Януари 2017 / Родители
1275
  • pixabay.com

 

Кога става въпрос за нормална реакция и кога - за разстройство в развитието?

 

Преживяването на тревога и страх са част от нормалното човешко съществуване. Тяхната поява е свързана с най – ранните етапи в човешкото развитие, като част от естествения еволюционен механизъм. Тяхната основна функция е да защитават организма, провокирайки редица реакции на мобилизация на наличните ресурси за справяне с опасността. Страхът представлява комплекс от негативни чувства, емоции и поведенчески реакции, които се активират, когато се изправим пред обект, който смятаме за застрашителен. Често страховете се формират на базата на минал опит, от който сме си взели поука, служат като защитен механизъм. Съществуват и други страхове, строго индивидуални и субективистични, които най-често са плод на фантазията на индивида и могат да бъдат дори по-интензивни от породените в непосредствения опит. Основната разлика между тревожността и страха се състои в това, че докато страхът е с конкретна насоченост, притежава обект, нещо, което може да бъде назовано, при тревожността усещането е дифузно, няма обособеност. Тревожността е нормално емоционално състояние, което всички ние сме изпитвали в момент от живота си.

 

Детското безпокойство 

 

Децата преживяват различни състояния на страх и безпокойство, още от момента на своето раждане. Те може да се изразяват по различен начин, в зависимост от способността на детето да изразява емоциите си. При някого е лесно разпознаваема, изразявайки се в срамежливост, нервност, предпазливост, но друг път е умело прикрита или проявяваща се в агресивни и неприемливи поведенчески актове. Поради интензивното биологично развитие и незавършеност на процеса на формиране на личността, тревожните прояви носят и специфичен момент, характерен за възрастовия етап:

- В ранното детство – свенливост, боязливост, загуба на контрол над тазовите резервоари (напикаване – бел. ред);

- В училищна възраст – инхибираност, провокативно и предизвикателно поведение, соматични оплаквания;

- В юношеството – провокативност, агресивно поведение, дистимно- депресивни прояви.

Други източници на детското безпокойство могат да се коренят в социалната среда на детето. Централно място тук заемат семейните отношения и генералните промени в живота на подрастващия. Раждане на братче или сестриче, започване на училище, преместване на семейството в друго населено място, смърт на възрастен роднина пораждат предпоставки за появата на тревожни симптоми у детето. Травматични събития, които са извън обичайните също допринасят повишаване на тревожността при децата. Примери за това са : домашното насилие, конфликти между родителите, развод или реконструиране на семейството, болести на детето или на някой от близките, отделяне за дълго от родителите.

 

Как да разпознаем симптомите?

 

Индикатори могат да бъдат: постоянно безпокойство, прекомерно фантазиране на песимистични сценарии, плачливост, ригидност и склонност към самокритика, прекомерна изява на чувството за вина.

Възможни соматични изражения: главоболие, коремни болки, нарушения на съня, умора, хранителни разстройства.

Въпросът е какво различава една адекватна за етапа на развитието тревожност от състояние с клинични измерения, тоест разстройство.

 

Кога индикациите налагат да се потърси специализирана помощ?

- Обектът на страх е безобиден, стимул, който не може да се определи като заплашителен;

- Реакцията на страх се проявява все по–често и не може да бъде повлияна от рационално–логичическо обяснение;

- Реакцията възниква спонтанно и не може да се контролира от детето;

- Реакцията е свръхинтензивна и не отговаря на заплашващата ситуация;

- Реакцията провокира поведение на отбягване;

- Поведението на детето повлиява отношенията в семейството, нарушава се функционирането на семейната система.

 

Родителски реакции

 

Необходимо е родителите да си дават сметка за собствените си страхове и да се замислят не ги ли пренасят на децата си. Ако спестяваме на детето всички форми на потенциална заплаха и страх, няма да му дадем възможност да ги преживее своевременно. Заплашването на детето с авторитети или демонизирани образи няма да го възпита в самостоятелност и носене на отговорност за постъпките. В случаи, когато семейството преминава през трудни житейски ситуации, страхът може да бъде симптом, около който всички се обединяват „в името на детето”. Често тревожнотта е и начин за привличане на вниманието. Най-важното в случай на преживяване на интензивен страх от детето е създаване на подкрепяща среда, пространство на сигурност, предвидимост, в което детето се чувства обичано и подкрепено.

Детските страхове преминават с навлизането в следващ възрастов период. Наличието на страхове е част от развитието на детето. Приемат се за нормални тогава, когато не продължават дълго във времето и не пречат на личностната реализация, с други думи не се явяват пречка за разгръщане на потенциала на детето и не нарушават неговата адаптация.





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

деца, родители, тревожност, разстройства в развитието

StreetBoard

Кой колко работи в Европа

Вторник, 15 Ноември 2016 / Общество
В момента шведите и холандците работят по-дълго отколкото ще работят българите след завършване на пенсионната реформа   За последните 10 години активният период, в който европейците работят, се е увеличил с около 2 години, показват данните на Евростат. Така през 2015 година средно жител [...]

Забравени традиции: Оброчни фигурки за здраве

Събота, 05 Ноември 2016 / Истории от града
В Националния етнографски музей показаха над 500 молитвени фигурки и показаха на децата как да ги правят    На Архангелова задушница, когато почитаме хората, които вече не са сред нас, в Националния етнографски музей показаха една от почти забравените молитвени практики н [...]