На Бабинден избрахме да си спомним не само за тези, които помагат да дойдем на бял свят, а и за предадената чрез обичта мъдрост, от която сме станали хора

Мъдреците са казали, че децата трябва да бъдат раждани от млади майки и възпитавани от бабите.  Защото по-старото поколение носи опита и чрез добрия пример пренася ценностите в бъдещето. За много от нас е било точно така – докато майките и бащите ни са учели и работели, ние сме тичали на село, помагали сме в градината, ставали сме по тъмно, научили сме цената на труда и на храната...

Всичко съм научила от бабите си. Без съзнателно да са го възпитавали. Добротата, честността, обичта, уважението към хляба, радостта от новия ден, вярата в себе си. И въпреки че и двете отдавна, отдавна ги няма, никога няма да забравя изправената, макар леко прегърбена, подпряна на бастуна фигура, застанала на портата до пътя докато се скрия зад ъгъла, когато си отивах. Винаги се обръщах и тя винаги беше там – изпращаше ме с усмивка и преглътнати сълзи. И другата баба, застанала на гарата, а после - само на прозореца – пак докато се скрия от погледа й – там, с обичта и усмивката през сълзи.

Обичта

Когато пораснах непрекъснато се изумявах от дълбоката мъдрост на майката на майка ми – родена през 1922 като 11-то дете в семейството, учила до 7-ми клас, оженила се на 14 години и цял живот работила на полето. В простичките й думи имаше повече мъдрост отколкото в много от книгите, които бях прочела. Все се ядосваше, че съм учила много, защото това ми пречело да стана майка и жена по начина, по който го разбираше. И се сърдеше, че твърде много избирам. „Ябълката като я гледаш отвън може да е красива, но е важно колко са червеите вътре”, казваше баба простичко и с обич.

Майката на баща ми пък през цялото време се опитваше да ме научи да остоявам това, в което вярвам и да се доверявам само на проверени приятелства. Няма нужда да казвам, че трябваше да минат години, за да се съглася напълно, но и от двете ми баби ми остана обичта – безусловната.

Силата за живот

„От баба ми ще ми остане жаждата да живот - да видиш, да усетиш, да се зарадваш. Дядо ми ме е научил на това, че човек трябва да пази честта си - да не върша подмолни неща, да не се подмазвам, да не се продавам, а да разчитам на собствените си умения и възможности. Да не се примирявам с простащината”, спомня си Мария.

Търпението

„Дядо ми беше мълчлив и сдържан човек. От него научих, че е много важно да уважаваш мнението на хората, независимо дали го споделяш, или не. Да се трудиш. Да не оставяш днешната работа за утре, нито пък на някой друг да ти я свърши.

Баба ми беше много добродушна и грижовна жена. Тя никога не искаше нищо в замяна за нещата, които правеше за другите. Научи ме, че хората трябва да си помагат и да се обичат без условия”, спомня си Илияна.

Семейството

"Като избираш човек, гледай недостатъците му, защото с хубавото всеки може да живее, но не всяко лошо можеш да понесеш" – това си спомня Лиляна от вечните уроци на своята баба.  
После с годините сама се убедила колко много истина има в простите думи. „Едно от клишетата, което често съм чувала, е за компромисите, за това, че в семейството трябва да си прощаваме, защото никой не е бегрешен и няма как всичко да бъде идеално”, продължава Лиляна. Е, има ли наистина по-добро обяснение на въпроса за успешния брак?

Силата на вярата 

Да пееш и да се усмихваш винаги, където и да отидеш. Да вярваш. Да не мислиш никому нищо лошо и дори някой да те обиди, да не го съдиш, а да си кажеш:"Господ да го съди!". Това са само някои от мъдростите, които Милена помни и до днес от баба си.  Както и старата поговорка „Наглед – тиква на плет”.  И най-важните за нея:

 „Сърцето е най-важното у човека - него да пазиш да не нараниш - и своето, и на близките”.

„Щом сме двама, страшно няма!”