Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Балада за Георги Петров, един пенсиониран учител

Понеделник, 16 Септември 2019 / Истории от града
251
  • Сн. Венци Мицов

 

Тази сутрин Георги Петров стана рано.
Въпреки, че го мъчеше дископатията и артрозата в коляното, той се надигна от леглото, обу вехтите пантофи и си наля чаша чай.

Чай от липа.
Ароматът на детството и младостта му.
Вкусът на попара със стар хляб, малко сирене и бучица масло, полети с този чай, който майка му някога му правеше.
В ония години, които днес дори не можем да си спомним...

Господин Петров наля малка чашка с вода.
Започна да вади обичайните хапчета – бетаблокер, инхибитор, диуретик.
След като изброи 6 малки хапченца с различни цветове, той ги пъхна дисциплинирано в устата си и надигна чашата.

По телевизията вървяха сутрешните блокове на българските телевизии.
Георги Петров усили телевизора, защото на 77 годишна възраст слухът му вече не беше онова, което беше някога.

„ЪЪЪ... Да вземем некакви европейски мерки, да ги внесеме по некакъв начин като законодателство...ъъъ“ – говореше шефът на комисията по култура в НС и бивш министър на култирата, господин Рашидов.

Георги Петров ужасено отпи глътка чай.
Като дългогодишен учител по български език и литература в едно от големите училища в родния му град, той беше свикнал да говори на чист и книжовен български.

„Ботев сигурно върти в гроба. Вазов и Каравелов – също“ – помисли си бившият учител Петров, а в този момент в ефира на друга телевизия започна репортаж за първият учебен ден.

„Униформите в нашето училище са задължителни. Тази година дадох 500 лева, за да облека детето си“ – рече баща, който очевидно изглеждаше по – скоро готов да си вземе детето и да не го води на училище, отколкото да дава безсмислени суми за още по – безсмислени дрехи.

„Едно време и ние карахме учениците да носят униформи. Бяха отвратителни. Още ме е срам как се карах на учениците, а самият аз не бях съгласен с тези ватмански костюми, но нямаше начин“ – помисли си господин Петров.

После допи чая.

По телевизията се появяваха кандидати за кметове, кудкудякаха, крещяха и се сочеха с пръст с очи, изгарящи от желание да прегризат гърлата на опонентите си – сега и веднага.

Георги Петров събу домашните пантофи.

Облече риза и панталон – вехти, но чисти и изгладени до съвършенство.
Обу лъснатите обувките, закупени от кварталната „Мания“ – магазините за дрехи „втора употреба“.
Взе бастуна и пое навън.

Беше 16 септември, 2019 година.

Георги Петров, бивш учител, преподавал български език и литература в продължение на 40 години напусна панелката, в която живееше сам със спомените си.

Спомена за това как след казармата и университета постъпи в училище като млад учител.

Спомена за това как в училище се запозна с бъдещата си жена – госпожа Петрова, по това време – другарката Петрова – учителка по физика.

Спомена за това как неговите ученици растяха пред очите му, и от плахи малки момчета и момичета се превръщаха в мъже и жени и поемаха по своят път.

Спомена за това как жена му си отиде и той остана сам, защото децата му отдавна не живееха в България.

Спомена за това как се пенсионира и заживя с пенсия, с която не би се справил, ако децата му не му пращаха пари всеки месец.

Георги Петров се понесе със спомените си към двора на бившото си училище.

А там – там се бяха събрали много деца и техните родители.
Родителите водеха първокласниците за ръка.
А първокласниците притеснено и смутено гледаха тълпата и се чудеха дали ще е страшно в това училище.

Георги Петров застана пред оградата на училището.
А до него, съвсем случайно застана едно малко момиченце – с две панделки и с букетче в ръка.

„Господине, вие внучето ли доведохте на училище“ – попита момичето.

„Не, млада госпожице. Не водя никого. Просто гледам“ – рече учителя Петров – „А ти на училище ли?“.

„Да, господине. Малко ме е страх. Не знам какво е в училището“ – рече първокласничката и притеснено стисна букетчето в ръка.

„О, хич не е страшно. Даже е интересно. Ще научиш как да подреждаш буквите. Как да ги превръщаш в думи. Как от думите да правиш изречения, а от изреченията – красиви неща“ – рече пенсионирания учител.

„А вие откъде знаете? Та вие сте бил ученик толкова отдавна“ – рече момичето.

„Аз бях учител. И преподавах на прекрасни деца като теб“ – рече Георги Петров.

В този момент се чу звън.
Училищния звънец.
И момиченцето помаха на пенсионирания учител и пое към класната стая.

А Георги Петров погледна през оградата.
Децата влизаха в сградата.
Родителите, всеки забързан нанякъде, поемаха по своите си дела.

А в съседство младеж лепеше плакати.

„Тази вечер в Студентски град – концерт на Тони и Фики. Уиски на промоционална цена за студенти“.

Георги Петров, пенсиониран учител по български език и литература погледна плаката.
После стисна бастунчето.
И тръгна към поликлиниката, защото трябваше да завери рецептурната си книжка, за да си купи лекарствата по здравна каса.

Честит първи учебен ден, господин Петров!

Знам, че тази сутрин станахте рано не защото имахте някаква работа.
А защото учителската професия не е просто професия.
А призвание.
И знам, че догодина, на 15 септември ще сте пак пред двора на родното си училище.
За да може да видите онова момиченце и да го питате – „Млада госпожице, как ти се струва школото? Научи ли буквите?“.

Честит ви първи учебен ден, Георги Петров, учителю – пенсионер.

Знам, че на държавата България не и пука за теб.

Но аз лично, от името на държавата България ти се извинявам.
И догодина, на 15 септември ще дойда пред двора на училището, за да ти стисна ръката.

И да си пиеш бетаблокера, учителю.
Аз си го пия редовно...

 

Текстът е публикуван от автора във Facebook 

 

Вижте още:

Училището ви чака

Възпитанието – ролята на учителя

Тайнственият огън





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

учител, училище, пенсионери, образование

Street of Hope

Дете почина след насилие в училище

Събота, 25 Февуари 2017 / Гласът на детето
Момичето е било ритано в корема от свой съученик   Пореден случай с насилие в училище завърши трагично. 11-годишно момиче почина след като според първоначалната информация е било ритано в корема от свой съученик. Инцидентът е станал вчера следобед в 52 Основно училище в столичния кварта [...]

Кунева даде заден за ромските стипендии

Четвъртък, 27 Октомври 2016 / В клас
Министерство на образованието няма да дава пари за ромските стипендии   Сумата за стимулиращите стипендии ще бъде изцяло поета от Международния ромски фонд, а Министерство на образованието ще дава пари за учителите (менторите), които ще работят с тези ученици. Това стана ясно от из [...]