Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Тайнственият огън

Понеделник, 19 Ноември 2018 / В клас
230
  • Photo by Priscilla Du Preez on Unsplash

Само обичта може да придаде смисъл и баланс в училищния ред и йерархия

 

Каквото, и колкото красиво да се говори, в образованието абсолютно всичко се свежда до тайнствената му сърцевина, а именно, до обичта между учител и ученик. Всеки подход към него, който не отчита тази сърцевина, било то политически или методологически - такъв подход или залита в замъртвяващ формализъм, уж в името на "по-добро образование", или пък, обратно - в някакъв утопичен анархизъм, уж в името на "свободата" на ученика.

Само обичта може да придаде смисъл и баланс в училищния ред и йерархия. Тогава тези последните не само не нараняват ученика като личност, а напротив - служат като средство за неговото изграждане. Има ли обич, тогава отпадат безкрайните страхове, че ученикът щял да остане "необразован", или че училището "осакатявало" ученика - страхове, тъй нашироко разпространиили се напоследък, и то с немалко основание.

 

Редът, йерархията и послушанието не само са съчетаеми с правилното възпитание в училище, а са УСЛОВИЕ за него - стига, обаче, да има любов.

Като че ли образователните политики не отчитат тази тайнствена, любовна съставка, и затова, без нея, те са обречени на хронична неефективност, и ще звучат по-скоро като идеологизация и механични присадки, отколкото като нещо органично, произтичащо естествено от човешката природа и душевност.

Има ли обич между учител и ученик, тогава не са и необходими "методологии" и "нововъведения" в образованието - по същия начин, по който не са необходими "методи" и "нововъведения" в един щастлив брак. Обичта "произвежда" собствения си живот, защото тя всъщност е източникът на живота. В нея наглед баналното е чудесно; тя е пълна с неочакваности и находчиви, винаги навременни хрумвания, които поддържат жива душата на щастливата междучовешка връзка в контекста на образованието.

 

За съжаление, създаването на среда, където да царства обичта зависи от един особен дар - този за учителство, който дар нито може да бъде получен в университета, нито на курсове за педагогическа правоспособност, нито чрез опита в клас. Дори високите резултати на учениците не са задължително показател за наличието на този дар - такива могат да бъдат постигнати и вследствие на страх или на непомерно настървяване и конкуренция в условия на студенина и унижения.

Добрите учители, както и добрите лекар или хора на изкуството в съответните им сфери, не са тъй често срещани личности в системата на образованието, колкото би следвало; но образованието изцяло се крепи на тях, от тях произтича цялото добро в него - и понастоящем, и в бъдеще, когато учениците се влеят в обществото като пълноценни негови членове. Те не запомнят нищо друго от него, освен тези свои учители; и техните думи и пример възпроизвеждат и прилагат, съзнателно или несъзнателно, по житейския си път.

 

Нерядко такива учители се оказва в разрез със спуснатото "отгоре", и, въпреки че не се противопоставят открито, плетат своята златна любовна пелена около сърцата на учениците чрез самия урок, или, дори, покрай темата на урока. Те служат преди всичко на един висш принцип, който чувства в своето сърце, и на който се подчинява преди всичко останало.

Законите, нормативите и програмите задават рамката, организацията; те са тялото, ако може така да се каже, на учебния процес. От друга страна, обаче, те са неспособни да го изпълнят с живот и да станат неговата душа, незевисимо от всякакви нововъведения и съвременни технологии. Също така, немалка част от учебните програми са заразени с идеологичност и изкривени представи за същността на човека и образователния процес. Тези представи идват от исторически заблуди, зависимости от планетарно силния на деня, или от чисто политически конюнтурни интереси. Както се каза по-горе, обаче, душата на образованието - това е именно тайнствената, необяснима обич между учителя и учениците. Тя гори в техните сърца - запалена там не от институциите, във всеки случай.

 

Автор: Константин Димитров - филолог, преподавател и преводач от испански и английски езици, преподавател по английски в СМГ, с дългогодишен преподавателски стаж в Испания, член на Мадридската асоциация на филолозите.

Текстът е публикуван от автора във Facebook

 

Вижте още:

Едно училище, в което мислят за децата

Учителите: Вдъхновители или... звероукротители

Финландският учител

Учителят следва детето





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

учител, ученици, училище, образование, Константин Димитров

StreetBoard

Влак се взриви в Хитрино

Събота, 10 Декември 2016 / Истории от града
Поне 5 души са загинали и десетки са ранени след избухването на цистерни с пропан бутан на гарата    Най-малко 5 души са загинали и 27 са ранени в резултат на взрив на цистерна на гарата в село Хитрино, Шуменско, съобщи БГНЕС. Трагедията се е разиграла тази сутрин на ж.п. прелеза о [...]

Лъжа е, че в Афганистан няма война

Вторник, 29 Ноември 2016 / Общество
В момента правителството обработва информацията за около седем милиона бежанци, избягали от 2001 насам   В медиите и изявленията на институции по отношение на възможността за връщане на афганистанци, продължава да не се говори за военните действия в Афганистан. Точно обратното &nda [...]