Пожелавам на всички ученици да учат в училища, в които преподават учители като тези в ПГИИ "Проф. Николай Райнов"

Честит първи учебен ден с една позитивна история за българското образование.
Вчера с прискърбие напомнихме на сина ни, че ваканцията свърши, а той най-невъзмутимо отвърна: "Е, и. Аз искам да ходя на училище." За да осъзнаете шока ни, ще уточня, че синът е тийн на почти 16 г.
Вечерта в разговора ни стана дума за българския и се опитах да го мотивирам да заляга над него с аргумента, че това е единствената задължителна матура. Вторият предмет е по избор и спокойно може да избере английски. А той направо ме застреля с: "А защо не математика?" За тези, които ме познават добре, знаят за какво говоря. За другите ще обясня, че отношението на Владимир към математиката до седми клас се обобщаваше в: "Имам постматематически стрес" Нямаше земна сила - нито моркови, нито тояги, които да го накарат да решава задачи в час и да пише домашни вкъщи. Как изкара НВО и досега не разбирам.
Синът ми, в най-лудата тийн възраст, едва ли се е променил много към по-добро по отношение на училището. Промени се училището, в което вече учи - Профилирана гимназия по изобразителни изкуства "Проф. Николай Райнов", или по-скоро преподавателският екип. И учителката му по математика. Не знам дали някога ще имам думи или ще измисля жест, с който да се отблагодаря на този човек и учител - г-жа Галина Божилова!
Та в днешния ден пожелавам на всички ученици да учат в училища, в които преподават учители като тези в ПГИИ "Проф. Николай Райнов" и при преподаватели като г-жа Божилова. Кажете ми за учител, успял да превърне математиката от най-омразния в най-любимия предмет, моля? Защото на тези учители трябва да се издигат паметници и да бъдат лектори в обучения на тема "Как да бъда учител!"
P.S. Гимназията на сина ми е малка - само с 6 паралелки, защото и сградата е малка, а идеята е да се учи в една смяна. Не, че не могат да наблъскат още толкова ученици, за да получат още толкова пари за издръжка, но в това училище мисълта за учениците и тяхното удобство е на първо място. 
Създадено е от една жена преди 26 години в единствената сграда, подходяща за гимназия, която стояла под ключ тогава. От тази година Галина Генчева сдава поста на нов директор, засега и.д., чието огромно достойнство е, че е не само учител в гимназията, но и неин възпитаник. Тя остава да помага, за да продължи да се развива делото на живота й.
В сградата със собствени средства всичко е реновирано, училището дори е в списъка на иновативните. Отвън обаче се нуждае от саниране, което не може да стане със спестявания от оскъдния бюджет. Засега всички опити гимназията да влезе в списъка на училищата, които да бъдат санирани, удрят на камък. През миналата година водоструйката, вкарана в двора с прекрасната идея да измие терена, разбива асфалта, върху който е обособено и импровизирано игрище. Възстановяване, въпреки сигналите, няма. Училището няма физкултурен салон и въпреки това негови ученици имат награди от състезания по тенис на маса. Защото и без физкултурен салон ръководството се опитва да осигури начин за спортуване на учениците. Обособено е място с няколко уреда за фитнес, за тенис маса. 
Сега чакам общинските власти да забележат това уникално (за жалост) училище за родната ни система, защото би трябвало да е едно обикновено училище.

Текстът е публикуван от Дина Христова-Игнатова във Facebook

Вижте още:

Вие не заслужавате Борис! 

Да съживим училището в село Хвойна