Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Вие не заслужавате Борис!

Петък, 08 Юни 2018 / Истории от града
2172
  • Публикуваме снимката на Борис с разрешението на майка му Надя Данабашева

 

Или как една майка на специално дете се бори, за да го запише в „нормално“ училище

 

Да ви разкажа за нашите перипетии с 1 клас. Мислих, мислих и реших все пак да го направя обществено достояние.

Както ви бях споделила, подадох документи в няколко училища. Не ни приеха, по стечение на обстоятелствата и вероятно поради настоящата наредба на Общината, са ни приели в „елитното“ 32-ро училище. Много добро, централно, какви възпитаници има, ехее-е-е му се не знае и Оксфорда на Софията.

Вчера, след като съм събрала всички необходими документи отивам да го запиша (за записване след 1 класиране има точно 24 работни часа). Влизам, седят цяла стая жени, приемат документи. Попълвам, подавам, всичко както си му е реда. Стигаме до удостоверение че е завършил предучилищна група. Понеже Борис не е завършил такава тъй като по закона за приобщаващото образование е на самостоятелен план и е завършил група за деца със СОП, подавам документите от тази група и заповедта от Инспектората, че Борис има нужда от подпомагане. 
Вика се директорката, която ме поглежа все едно искам да измия прозорците на колата ѝ на произволно софийско кръстовище. „Не може“, отсича тя, трябва да има удостоверение за завършена предучилищна. Показвам документи, говоря за наредби, закони. „Не може“ пак отсича тая и се фръцва. Почвам пораженски да си прибирам документите, една жена ме поглежда със съчувствие и казва: Срока е до утре в 17 часа, върнахме няколко деца с такова бележки като вашата и никой не се е върнал„

FINE!

След цял следобед разговори по телефона, ходения до Инспектората, разговори с директорката и преподавателите на 112 ОДЗ, в 17.33 получавам заветната бележка, като разбирам че ми е направен някакъв гигантски компромис. За което благодаря, знам че не бяха длъжни но ми влизат в положение.

Днес в 9.30 се появявам в 32 училище и вече понеже не могат да ме гонкат по устав че нямам документи, някак си се наложи да ги приемат. Докато попълваме някакви финални неща се оказва че говоря с училищния психолог на име Люси, прекрасна дама с чудесни и добри очи. Покани ме да си поговорим за детето, все пак е в нейния ресор и ми се стори че ѝ важно да знае какво предстои. Отивам в кабинета ѝ и разговаряме, какво може и какво не може Борис, с кого работи Люси си записва прилежно всичко и е мила и заинтересована от детето. Докато говорим, звъни телефона. Люси казва „Да, тук е. Да, ще предам“

HERE WE GO си викам аз, щото съм наясно че лайната удариха вентилатора. Люси затваря телефона, и аз даже без да я изчакам питам „Директорката иска да ме види? “ Люси свежда поглед и потвърждава. Казва „Вие знаете как са нещата“. О, да, знам.

Взимам си довиждане с Люси и тръгвам да излизам. Директорката ме чака в коридора, кани ме в кабинета. Срещу мен застават трима обвинители. 
След разпит какво може и какво не може детето, дали е агресивно и как така ще бъде на индивидуален план на обучение (защото нали закона какво му предоставя и те какво искат да му предоставят са две различни неща) следва:

- Защо не му намерите друго училище? Защо при нас? 
- Защото никъде не го искат. Само вие го приехте. 
- Ама аз също не съм сигурна че ще го приема!
- Хм, сега точно по кой критерий ще ни дискриминирате? 
- Ама те са много деца. Ама то няма да е удачно. Дайте го някъде другаде. 
- Значи, уважаеми дами, искате да ми кажете вие трите, че без да сте видели детето ми, не сте му видели очите, какво може, какво знае, какво иска вие сте готови да го дадем в Помощно училище?!
- (и трите ужасени в един глас) НЕ НЕ НЕ, не сме казали подобно нещо, ама ако може в ДРУГО училище, не в нашето. 
- Кажете ми кое е това друго училище, кажете ми къде да го запиша и го местя, на момента.

Мълчание. Защото, уважаеми педагози, общинари, държавни служители нашите деца са за ДРУГО училище, да бъдат нечий проблем, на някой друг, не на великото елитно училище, да не им разваляме рахатлъка. Защото трябва да промените, себе си, начина по който преподавате, начина по който третирате всички деца като говеда от едно стадо, начина по който НЕ разрешавате проблеми.

И това, че се опитвате да маскирате дискриминацията и хомофобията си със „загриженост за детето“ ме кара да повръщам.

Мразя е силна дума и не я използвам никога. Мразя ви. Мразя пълната ви безпомощност. Мразя лицемерието, мързела и изкуствената ви помпозност.

ВИЕ НЕ ЗАСЛУЖАВАТЕ БОРИС. И той не заслужава всичко, което ще му причините, ако го дам в повереното ви учебно заведение. Затова и няма да го направя.

Продължаваме търсенето. На ДРУГОТО училище. Там, където Борис ще е у дома. И ще бъде обичан и разбиран. А до тогава, успех на първокласниците и напред, науката казват била слънце.

 

Историята е публикувана от Надя Данабашева във Facebook





Добави коментар


Добави
Loading ...
  • 2 -0
    Velichka Simeonova 12.06.2018 / 23:08

    Браво, Стефан, много сте прав.... Само да не дава Господ да сте родител на специално дете.... ТЕ СА ПРЕКРАСНИ, СТИГА ДА СЕ НАУЧИМ ДА ГИ ПРИЕМАМЕ И РАЗБИРАМЕ. ПРОСТО ПО НЯКОГА СМЕ МНОГО ДРЕБНИ И ЖАЛКИ. А те ни разбират и обичат... ЗАЩО ЛИ-ЗАЩОТО СА МНОГО НАД НАС. ТРЯБВА ДА СЕ УЧИМ ОТ ТЯХ, ПОВЯРВАЙТЕ МИ И НЯМА ДА ПИШЕМ ГЛУПОСТИ И ДА СЕ ХВАЩАМЕ ЗА УХОТО ДА НЕ НИ ДОСТИГНЕ ЗЛО. А ТО, ЗЛОТО СМЕ ВСИЧКИ НИЕ, КОИТО НЕ ПРИЕМАМЕ РАЗЛИЧНОТО. ЖАЛКО, МНОГО ЖАЛКО!

  • 1 -2
    Стефан 09.06.2018 / 01:20

    Съжалявам. че ще го кажа, но не мисля,че това специално дете има работа в нормално училище. Всички ще бъдат длъжни да се съобразяват със състоянието и нуждите му. Ще пречи! Аз не бих желал детето ми да учи с такова дете.nЗнам,че ще ме нахейтите, но съм сигурен,че мнението на много родители на нормални деца е такова. Просто то не ви допада.nСпециалните деца да учат в специални училища.


Автор

повече за автора

Ключови думи:

училище, първокласници, записване, индивидуално обучение, Борис, Надя Данабашева

Street of Hope

Готови ли сме да бъдем родители

Четвъртък, 14 Юли 2016 / Родители
Възпитанието е сложен и продължителен процес, където границите и нормите трябва да бъдат отстоявани постоянно  Често пред партньори, които имат планове за съвместен живот, възниква въпросът: „Дали вече не е време да имаме дете?“. Това е решение, което не бива да се взима лек [...]

Бебетата различават езика още преди да се родят

Неделя, 23 Юли 2017 / Родители
Неродените бебета са в състояние да доловят разликата между два езика, показват резултатите от изследване на учени от Университета на Канзас   Дори месец преди раждането зародишите правят разлика между английски и японски и реагират по различен начин при чуването на език, с който не са [...]