Истории от градския транспорт
Мисля си как няма да ме е яд много да продупча билетче – в трамвая е чисто и топло, усеща се и миризма на ароматна пръчица (което ме подсеща да си купя) въпреки че всички седалки са заети още от първата спирка. На фона на почти домашния уют обаче нямам притеснения да постоя права, по това време на деня няма кой да ме блъска и натиска. И тъкмо да се усмихна, когато виждам две красиви момичета да тъпчат дюнер и сърбат прясно изцеден сок. Глаголите не са случайни, въпреки че девойките изглеждаха прилично откъдето и да ги погледнеш. Седят, но пък моята правостояща позиция ми дава предимството да избягам от аромата и звуците на дюнерджийница. И без това на мястото ми упорито иска да застане някаква жена, така че просто се отдръпвам и си гледам през чистия прозорец без да обръщам внимание какво си говорят дъвчещите момичета.
Само че бабата на седалката до мен изпусна някакви документи, а другата жена се опита да й помогне да ги събере. Чак сега видях, че е видимо бременна и на около 40 години. Момичетата продължиха да си дъвчат (удобно седнали), а аз започнах да се оглеждам няма ли някъде място за жената. Не, нямаше, навсякъде около нас имаше пенсионери, които преглъщаха жадно аромата на арабска кухня, докато бременната жена се опитваше да не повърне.
Бабата пред мен продължи да изпуска документите в краката ми – здравна книжка, визитки на лекари и епикризи, които се опитваше да подреди, докато бременната до нея най-вероятно пресмяташе откъде да намери пари за 4D ехографски преглед (от опит знам, че мине ли 30 една жена лекарите много настояват да се направят купища допълнителни и скъпи изследвания за „възрастни“ бъдещи майки...).
Ситуацията с правостоящата бременна тъкмо да се разреши в нейна полза, когато момичетата слязоха и си събраха мазните хартии от храната, но едва подвила крак да седне, тя беше избутана от мъж на средна възраст. Отворих си устата да възразя, но жената се нареди до вратата да слиза – не знам дали идваше нейната спирка, или просто не издържа повече.
И аз взех да не издържам след като покрай бастуните и торбите на пенсионерите започна да подскача възрастен човек, който си говореше сам. А останалите в трамвая започнаха да обсъждат вероятността от терористична атака - предполагам, че се подсетиха покрай дюнера, ама може и заради лудия да е било.
Слязох спирка по-рано – тъкмо ще се разходя и ще мина през пазара за ароматни клечки. И насреща ми...дете на около 10 години, захапало дюнер, докато майка му загъва нещо в мазна хартия. Сигурно има някаква коледна промоция, а може и просто заради аромата в трамвая да обръщам внимание на всеки с дюнер. Още не мога да забравя гладните погледи на възрастните хора от градския транспорт и ми е криво. Виждам магазин за левче и се засилвам, убедена, че вътре ще намеря това, което търся. Продавачката яде дюнер и показва надменно ароматните пръчици. А в магазина не можеш да се разминеш от възрастни хора – пазаруват коледни подаръци за левче хората, няма да им се сърдя, че се блъскат - имаше четки за бръснене на промоция по 50 стотинки, ама бързо свършиха. А на мен ми стана неудобно с моите ароматни пръчки от 1 лев за разкош...
