Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Преди 143 години София е обявена за столица

Неделя, 03 Април 2022 / Истории от града
340
  • сн. Етюдите на София

Предложението е на Марин Дринов 

 

На 3 април 2022 г. отбелязваме 143 години от обявяването на София за столица на България. Това историческо решение е взето от Учредителното събрание на Княжество България по предложение на проф. Марин Дринов.

Датата 22.III/03.IV.1879 г. остава завинаги в историята на София.

Учредителното събрание в Търново провъзгласява града за столица на Третата българска държава.

Всички фактори от географско, стратегическо, комуникационно естество, правещи града уникален измежду останалите български селища, са взети предвид при избора на столица след Освобождението.

В първите месеци след Освобождението, заемайки длъжностите вицегубернатор на София и управляващ Отдела на народното просвещение при Временното руско управление, Марин Дринов развива всестранна обществено-политическа дейност. Историк, учен и общественик, той първи аргументирано изразява възгледа си София да се превърне в столица на новата държава.

С него са съгласни повечето от видните дейци: Драган Цанков, Григор Начевич, Марко Балабанов и др. Впоследствие, въпросът за избор на столица е поставен за обсъждане в Учредителното събрание. Съвременници посочват, че дискусията е кратка.

Краят слага Драган Цанков, който подчертава, че България има две столици – историческата Търново и София, откъдето се извършва управлението. По тази причина, предлага и в бъдеще София да остане резиденция на Княза, а в Търново да става неговата коронация.

Предложението се приема с висшегласие. По този начин се демонстрира и приемствеността между средновековните български царства и Третата българска държава.

Около десетилетие по-късно София се сдобива и със свой автентичен герб.

Проектът на герба, чийто оригинал се намира в постоянната експозиция на Регионалния исторически музей – София, е на художника Харалампи Тачев. Създаден е по повод световното изложение в Париж (Франция) през 1900 г., за да бъде поставен в тържествената зала на форума. Проектът е утвърден лично от княз Фердинанд, който е изявен познавач на хералдическото изкуство.

Гербът е с формата на щит, разделен на четири полета, в които са поместени символи, свързани с града и неговата история. В горното ляво поле е изобразена градската богиня на Улпия Сердика.

Образът е взет от антична монета, сечена в Сердика по време на император Септѝмий Севѐр и неговата съпруга Юлия Дòмна. В горното дясно поле е базиликата „Света София“, която дава сегашното име на града.

В долното ляво поле е планината Витоша – вековен свидетел на всички исторически превратности. В долното дясно поле е храмът на Аполòн Мѐдикус със статуя на божеството. Този сюжет също е взет от антична сердикийска монета, сечена по време на император Каракàла. Аполòн Мѐдикус е едно от здравеносните божества, почитани в Сердика, известна и тогава с лековитите си минерални извори.

В центъра на щита има по-малък щит с изображение на лъв, което е копирано от медальон, открит при археологически проучвания в старата столица Велико Търново. Той символизира приемствеността между двата града като столици на България. А над щита е изобразена крепостна корона.

Първоначално гербът включва само крепостната корона. През 1911 г., по предложение на помощник-кмета Ради Радев, към герба е добавен девизът „Расте, но не старее“, а през 1928 г. – и лаврови клонки от двете страни на щита.

 

Постепенно София от „чиновнически град“ (по думите на Константин Иречек) се превръща в пълнокръвен главен град на модерната българска държава като задава тенденциите за градското развитие и култура в българските земи въобще. Центърът на града започва да се измества от джамията към площада около улица Съборна, където се пресичат основните пътни артерии на града. Това е естествен ход на урбанизацията като търсената модернизация е деклариране на категорично скъсване с османските традиции и поемане по пътя на европейското развитие.

Културният живот в столицата намира своя апогей след построяването на Народния театър през 1907 г., а ключов за българския модернизационен и урбанизационен проект се оказва построяването на бароковата сграда на Софийския университет, открита през 1935 г.

През 1934 година се обозначени и новите предградия, първите в историята на града.

В навечерието на Първата световна война София вече има население от 113 000 души като през 1918 г. населението скача на близо 200 000. С Наредба- закон за София от 1934 г. се реорганизират всички обществени служби и стопански предприятия като градът наброява вече 287 976 души. Застроената площ възлиза на 42 кв. км. срещу 15, 4 кв. км през 1924 г., а заедно с присъединените села- Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци и Малашевци- достига до 57 кв. км. Интересен факт е, че в Наредбата от 1934 г. Слатина и Малашевци са обозначени като „предградия“, термин, характерен преди всичко за западния тип град.

Целенасочената държавна политика по съграждането на столичния град, както и цялостния процес на урбанизация, индустриализация и инфраструктурни промени, довеждат до това, че само за периода 1887- 1946 г. населението на София нараства 14, 1 пъти, а на т. нар. Голяма София (след нейното създаване през 1938 г.) се падат 36, 2 % от общото за страната нарастване на градското население. През 1946 г. жителите на София достигат 366 801, през 2001 г.- 1 173 988 души, през 2011 г. – 1 359 520 души, а според последното преброяване от 2021 г. в българската столица живеят 1 549 000 души. Практически между първото и последното преброяване в България, населението на София нараства над 50 пъти. Данни, които недвусмислено разкриват динамиката на софийската история, ключовото и доминиращо място на София в общото историческо развитие на България в модерната и постмодерната епохи.

 

С подкрепата на Столична община по повод празника ще бъдат открити две изложби. Това е изложбата "Новият живот на старите софийски сгради", която ще може да се види до 14 април в Галерия на открито в градина "Кристал". Изложбата съдържа кадри на 27 реставрирани сгради в София, съхранили в себе си историческите корени и културното наследство на града, дело на журналиста Митко Попов.

Другата изложба е с 24 фотографии на фоторепортера Йордан Симеонов и е „Портрет на София“ и ще бъде под стъкления купол на Софийското ларго. Главни герои са жени, които се казват Софѝя и живеят в София.

Източник: БГНЕС

 

Вижте още:

Как София стана столица на България?

Лъвовете на София

Животът се подобрява единствено в София





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

София, столица, история





Street of Art

Правец 8 за 1999 лева: Технологичен сайт пусна екзотична промоция

Петък, 22 Ноември 2019 / Стил
Настолният ветеран върви в комплект с  легендарния български робот от 80-те години Робко-01   След като големите електронни магазини се надпреварват с все по-екзотични предложения за черния петък – инвестиционно злато, автомобили, екскурзии, български сайт предложи промоция з [...]

Как да различим паник-атака от инфаркт?

Петък, 27 Ноември 2020 / Хранене и Здраве
Ако човек има чувство за непреодолим страх, това може да е признак както на паническа атака, така и на инфаркт. Други симптоми, които се припокриват при тези състояния, включват гадене, задух и болка в гърдите. Струва си обаче да се обърне внимание на факта, че болката в гърдите по време на ин [...]