Относително малък процент от децата изпитват сериозни проблеми след раздялата на родителите си
Когато родителите се развеждат, светът на децата буквално се разпада. Затова и голяма част от двойките никога не пристъпват към раздяла, оставайки нещастни заедно. Според психолозите обаче така не защитаваме децата си от травмата на развода. Напротив, ако родителите са нещастни заедно, особено, ако това е съпроводено с чести скандали, пораженията върху детската психика са по-големи.
Всъщност изследванията показват, че относително малък процент от децата изпитват сериозни проблеми след раздялата на родителите си.
Психолозите Е. Мавис Хетерингтън и Ан Мичъл Елмор от Университета във Вирджиния са установили, че гневът, шокът, недоверието и безпокойството, което децата преживяват след раздялата на родителите си са краткосрочни. Тези реакции обикновено намаляват или изчезват до края на втората година. Само малка част от децата страдат по-дълго.
Повечето деца след развод също се справят добре в дългосрочен план. Американският социолог Пол Амато изследвал възможните ефекти върху децата няколко години след развода. Изследванията сравняват децата от „нормални“ семейства с тези, които са минали през раздялата на родителите си. Развитието на децата е проследено в детството и юношеските им години, като са оценявани академичните постижения, емоционалните и поведенчески проблеми и взаимоотношенията. Проучванията установяват много малки различия между децата на разведени родители и тези от ненарушени семейства, което предполага, че по-голямата част от децата преживяват добре развода.
В същото време има много изследвания, които са доказали, родителските конфликти по време и след развода са свързани с по-лошо приспособяване при децата. Очевидно, когато брачните конфликти са заглушени, децата често са неподготвени, когато им е казано за предстоящия развод. Те са изненадани, може би дори ужасени, от новината, че родителите им се разделят. От друга страна, децата от семейства, в които има тежки конфликти, по-скоро посрещат развода на родителите си с облекчение.
Раздялата на родителите може също да доведе проблеми в тийнейджърските години или в зряла възраст. През 2000 г. в книга, озаглавена "Неочакваното наследство на развода", Джудит Уоллстейн и нейните колеги от Калифорнийския университет представят различни казуси, които предполагат, че повечето възрастни, чиито родители са били разведени, имат проблеми с отношенията с останалите и страдат от депресия.
Но научните изследвания не подкрепят виждането, че разводът на родителите се отразява толкова зле на всички деца. То показва, че повечето деца преодоляват травмата. 25-годишно изследване показва, че 25% от възрастните, чиито родители са се разведели, са имали сериозни социални, емоционални или психически проблеми, в сравнение с 10% от онези, чиито родители са останали заедно. Тези констатации показват, че само 15% от възрастните деца на разведени родители изпитват проблеми, надвишаващи тези от стабилни семейства. Основната причина за това е, че някои родители разбират развода като лишаване на децата от комуникация с "виновния" партньор.
Добрата новина е, че въпреки че разводът е труден и често е изключително болезнен за децата, дългосрочната вреда не е неизбежна. Повечето деца се връщат назад и преживяват тази трудна ситуация сравнително лесно. Тук обаче трябва да поставим условието, че раздялата на родителите в никакъв случай не означава, че детето ще загуби обичта и общуването с единия от двамата си родители. То има нужда и от двамата, те просто не живеят заедно. Иначе травмата е неизбежна.
