Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Как София стана столица на България?

Вторник, 17 Септември 2019 / Истории от града
184
  • Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia
  • Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia
  • Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia
  • Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia
1 / 4

Столицата ни празнува днес

 

От 140 години София е столица на България. За нея се водят битки, тя предлага най-много възможности за развитие, към нея се стремят всички. Градът привлича огромен брой туристи всяка година, защото пази история от древни времена. Но познаваме ли историята му? Или поне най-новата история на града и развитието му до днешния мегаполис?

Възникнала около горещ минерален извор, на кръстовището на изключително важни пътища, свързващи Западна Европа с Мала Азия и Близкия изток и Балтийско с Егейско море, днешната столица на България има над 7000-годишна история. Възникнал пет века преди Христа, градът първо е наречен Сердика, после става Средец, след това Триадица, а накрая София.

 

За първи път новото име София се споменава през 1376 г. в документ на гр. Дубровник, а в български официален документ е отбелязано през 1382 г. - в златопечатната грамота на Цар Иван Шишман, с която той дава привилегии на Драгалевския манастир „Св. Богородица Витошка”.

През 1382 г., след тримесечна обсада, София е превзета от османските завоеватели. При новото устройство на завладените балкански територии София става център на най-голямата административна единица – Румелийското бейлербейство (еялет), начело с паша.

 

След Освобождението на града от османско владичество (04.01.1878 г.), една година по-късно – на 03.04.1879 г., Първото учредително Народно събрание единодушно избира София за столица на възстановената българска държава.

През 1879 г. е изготвен първият градоустройствен план на София от градския инженер С. Амадие. Той преобразява силуета на града и оформя в голяма степен облика и на днешния център на града. За изграждането на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си – Константин Йованович – виенски архитект, по произход българин, е проектирал сградата на Народното събрание. Първият градски архитект – чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира Министерството на войната, хотел "България", Военния клуб и др., а швейцарецът Херман Майер – читалище "Славянска беседа", сградите на Българската академия на науките, Българската народна банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е участвал в преустройството на Княжеския дворец. Архитект Йордан Миланов, роден в гр. Елена и завършил архитектура във Виена, изработва окончателния проект на Ректората на Софийския университет и ръководи строителството му.

През 1891 г., по проект на главния архитект на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек, е построен Орлов мост - символичната врата на града. Името идва от бронзовите статуи на орли върху моста, които са негови символични покровители и защитници. Орлов мост е построен и като символ на свободата. Тук са посрещнати диарбекирските затворници, борци за религиозна и национална свобода.

 

Идеята София да остане столица е на проф. Марин Дринов. Неговата заслуга за избора на София като столичен град е безспорна. Този голям български учен, професор в Харковския университет, автор на крупни исторически трудове, по време на Освободителната война е зачислен към канцеларията на началника на гражданското управление в окупираните български земи княз Черказки.

След Освобождението Временното руско управление начело с императорския комисар княз Дондуков-Корсаков се установява в Пловдив, където престоява от юни до септември 1878 г. Подписването на Берлинския договор налага преместването на управлението и княз Дондуков през месец октомври същата година се установява в София.

Съгласно постановлението на чл.4 от Берлинския договор, в Търново предстои свикването на събрание на българските първенци, за да изработят „Органически правилник на Княжеството”. Учредителното събрание трябва да реши и въпроса за столичния град на България.

Според Дринов предимствата на София за столичен град са няколко: намира се в центъра на българските земи и заема важно стратегическо положение, лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия. Града се намира в обширно поле, което осигурява удобен терен за разширение. Близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която веднага след Освобождението започва да доставя лесно и бързо въглища за индустрията, транспорта и отоплението.

Когато на заседанието на Учредителното събрание в Търново на 22.03.1879 г. Найден Геров изказва мисълта, че е „нужно да се определи столицата на Княжеството” – се предлага София. Друго предложение не се прави и то се приема единодушно и с въодушевление.

Днес столицата отбелязва своя празник. Датата 17 септември е определена за празник на града на 3 април 1879г. През 1992 година празникът е утвърден с решение на Столичния общински съвет.

 

Вижте още:

Лъвовете на София

Кметът, който създаде най-големия язовир

Ремонтът на „Графа“: Не е хубаво, но е готово

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

София, столица, история, минало

Street of Hope

Кои са училищата с най-силни резултати на матурите

Сряда, 14 Юни 2017 / В клас
От МОН се похвалиха с добри резултати на матурите   Резултатите от държавните зрелостни изпити по повечето предмети са по-високи от миналогодишните. Нараснал е броят точки, които учениците са получили по български език и литература, география и икономика, история и цивилизация, химия и [...]

Кариерно развитие за отпадащи ученици

Сряда, 31 Август 2016 / В клас
А каква ще е ползата?   Министерството на образованието и науката обяви обществена поръчка за над 300 000 лв., за да осигури кариерно ориентиране на отпадащи от учебния процес младежи. Средствата се осигуряват по европейската програма “Наука и образование за интелигентен растеж&rd [...]