Струва ми се, че тази карантина се прави само за да бъдат успокоени жителите на Харманли, но дори самите те не вярват, че ще е успешна 

Днес всички медии съобщиха, че лагерът в Харманли се затваря за карантина – заради кожните и други заболявания, с които нашумя напоследък. Всъщност още преди повече от 2 месеца бяхме уведомили Министерството на Здравеопазването за наличието на краста и бълхи, както и за невъзможността на лекаря да отдели време да обслужва болни, тъй като по-голямата част от времето му е заета с прием на новопристигащите. Бяхме повдигали въпроса и пред Държавната агенция за бежанците. Доскоро проблемът беше отричан, а гласност получи едва когато една общинска съветничка от Харманли реши да вдигне повече шум.

В момента в лагера в Харманли отдавна няма топла вода. Няма отопление. Огромна част от бежанците нямат чаршафи, а само по едно одеяло. Хората са повече от наличните легла и някои от тях спят на пода – не на матрак на пода, а на самия под. Няма чували или кофи за смет вътре в сградите. Няма метли, лопати, палки и препарати, с които хората да си чистят сами. Защо не си купят? Защото много от тях нямат пари. Окачените тавани продължават да падат.

След като в медиите чухме най-различни версии за броя на лекарите в този лагер, това което знам със сигурност от бежанците е, че някои от тях от месец и половина се опитват да се доберат до лекар и всеки ден ги отпращат с думите: „Ела след час. Ела утре.“ Който няма пари за лекарства, и да се сдобие с рецепта, няма как да я изпълни.

Дали всичко това ще се промени по време на карантината?

Струва ми се, че тази карантина се прави само за да бъдат успокоени жителите на Харманли, но дори самите те не вярват, че карантината ще бъде успешна. Притесняват се, че бежанците ще излизат през оградата и се заричат ако видят такива случаи, да докладват на полицията.

Всъщност, забрани за излизане за успокояване на духовете е имало и преди и всеки път са правили ситуацията на бежанците още по-тежка. Ето какво очаквам да се случи сега: ще влизат специални хора отвън за да продават храна и други стоки на силно завишени цени – на тези, които могат да си позволят. Така че някои хора, които сега са можели все пак да си позволят да си купят неща от магазини навън, вече няма да могат да си позволят.  А тези, които така и така нямат пари и си гладуват (с порции от рода на сантиметър яхния и едно арабско хлебче, тип палачинка – 2 пъти на ден), ще продължат да си гладуват.

Всъщност ако лагерът бъде затворен за 2 седмици и НАИСТИНА хората бъдат лекувани, а условията се подобрят, би било прекрасно. Но след три години доброволчество в Харманли, ми е много, много трудно да повярвам.

Текстът е от блога на автора.