Те са запалили пламъка в душите на българите – да помним историята си, да знаем делата на предците си и да пазим и предаваме светлината на знанието и гордостта, че сме българи

Много пъти през годините сме имали нужда от насърчението на будителите, много често не им отдаваме заслужената почит, но пламъкът на делата им пали душите и днес. Отново напомняме за хората, освободили духа на българите.

Когато през далечната 1922 година денят е обявен за официален празник, идеята на министъра на народното просвещение в правителството на Стамболийски Стоян Омарчевски била повдигане на българския дух и насърчение в трудните години след войната.

На 28 окт. 1988 г. в Казанлък Петър Константинов, Николай Генчев и Тончо Жечев поставят началото на Независимо общонародно движение „Мати Болгария”. Официалното му създаване е на 5 дек. 1989, а основните задачи на сдружението са пробуждане, съхранение и популяризиране на българския народностен дух, народни традиции и историческа памет. Това е първата независима организация в страната след демократичните промени. Дейността на организацията започва още преди официалното учредяване. На 31 октомври 1989 г., без разрешението на столичната милиция, кръгът „Мати Болгария” заедно със свои привърженици възкресяват в столичното читалище „Гоце Делчев” Деня на българските народните будители, заличен от тоталитарната власт през 1945 г.

„Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно, любомъдри читателю. Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитата за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданската история. И не по-малко ще се срамуваш когато нищо не можеш да отговориш за тях.” - „История славянобългарска”, Паисий Хилендарски

“Когато изперво видех по другите страни, че децата начеват да четат книги, писани по техния език, познах колко зле струват по нас учителите и колко напразни мъки теглят горките деца, защото като преминат младостта си в школото с толкози страх и треперане, излазят и незнаят барем името си да пишат, нито да си сметат, щото вземат и дават, ами по дукените, ако им се случи, понаучават се малко нещо. Почудих се, как през толкова векове не се намери ни един да познай това окаяно състояние и да покаже един прав път към учението. Надеех се барем сега да се обади някой, но отколкото познах, че се трудят за всенародни ползи, ни един не се намира да смисли нещастните деца и да съчини за тях някоя книжка. Това дело възприех аз… Всякой, който види тази книжка, надея се да се зарадва, а най-много учителите, защото тия, струва ми се, отколя щяха да изоставят псалтирите и часословите, от които децата не разбират нищо, ако имахме някоя книга на нашия език, напечатана за тях.”– Д-р Петър Берон

"Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът. И за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!" - Васил Левски

„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“ – Христо Ботев

„Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….“ – Захари Стоянов

„У нас отдавна се е появило мнение, че главната причина, която ни държи под турското иго, произхожда не от силата и не от способностите на турците, а от чорбаджийската подлост. Това е вярно като ден. Аз смело мога да кажа, че народът ще бъде принуден да изколи по-напред чорбаджиите, а после техните помощници, т.е. правителствените злодейци“ – Любен Каравелов.

Събуждането на българския дух