Няма гледни точки в смъртта. Смъртта е смърт
Сигурно тези, които ме четат от години и са имали тоя инат да не се махнат от стената ми, знаят, че винаги съм търсел нюансите. Винаги съм псувал онзи болшевишки прочит на политиката.
И сигурно знате, че именно заради това съм от най - обвиняваните хора във взаимоизключващи се политически пристрастия.
От гербаджия до комунист и от “баща на скинхедс движението в България” (така ме нарече един бивш лидер на разпаднала се либерална партия) до еврогей.
Винаги съм търсил другата гледна точка. И винаги съм гледал нещата от равно отстояние. Така смятам, че е редно. И държа на това.
С едно изключение…
Спомням си когато Андреш Брайвик реши да демонстрира някакви свои идеи и за да ги покаже, изби 77 души. Тогава изведнъж се появиха някакви хора, които взеха да ми обясняват - “Как така осъждаш Брайвик, ти прочете ли заради какво го прави?”.
И тогава аз започнах да си давам сметка, че мнозина оправдават смъртта. Насилието. Че мнозина смятат избиването на невинни хора за “демонстрация на другата гледна точка”.
Преди 2 години, когато се появи пандемията, един подобен корифей ми написа коментар. Коментарът беше посветен на моя теза - че сме загубили чувството си за емпатия и състрадание. А той показа неговата гледна точка. Тя беше категорична и кратка - “На този свят има и по-важни неща от нечия смърт”.
Днес живеем във време на война. Путин нападна вероломно суверенна държава, заканва се на бившите си вилаети в източна Европа, плаши целия свят. И бомбардира театри и болници.
А куп идиоти на стената ми ме питат къде съм бил, когато САЩ са нападнали Виетнам. И къде съм бил, когато са застреляли Мартин Лутер Кинг.
Те, разбира се, казват, че не може така да обвиняваме Путин. И че е нужна другата гледна точка.
И тук отново се връщам в началото.
Самият аз съм огромен защитник на това, че трябва да познаваме гледните точки. И че те трябва да бъдат защитавани. Дори с цената на това ние, защитниците на това право да бъдем наричани как ли не.
Но тук има нещо важно, което искам да ви набия в главите веднъж завинаги.
Гледните точки престават да съществуват, когато някой извърши убийство.
Гледните точки спират да съществуват, когато някой изтребва и напада физически.
Гледни точки в историята между Русия и Украйна може и да е имало до края на февруари. Днес гледни точки няма. Има убиец и убиван.
Същото е и с Брайвик.
Същото е и с Виетнам, и с Мартин Лутер Кинг и с всички останали конфликти по света.
Запомнете това. И не ме занимавайте с разсъждения кой крив и кой прав, защото тая тема приключи.
Няма гледни точки в смъртта. Смъртта е смърт. А който сее смърт, може да представи гледната си точка само чрез адвоката си по време на международен трибунал…
Май това е всичко.
Това е моята гледна точка.
Сложете една чертичка отдолу, превърнете я в запетая и допишете вашата…
Текстът е от профила на Венци Мицов във Facebook
Вижте още:
