
Ръстът на износа не води до много по-високи приходи от данъци
Въпреки че износът на България расте, корпоративните данъци, които плащат фирмите, не нарастват със същото темпо. Това показва анализ на Веселин Илиев, главен директор „Външноикономическо сътрудничество“ в Българската стопанска камара.
Той посочва, че след присъединяването на България към ЕС стокообменът (сумата от внос и износ на стоки) трайно надхвърля по стойност брутния вътрешен продукт, с изключение на кризисните 2009 и 2010 г. Съотношението на износа към БВП плавно нараства от около 42% през 2007 г. до 53% през 2017 г.
Положителна промяна е намаляващата роля на износа на нефтопродукти и изнасосът на повече стоки с висока добавена стойност. За разглеждания период общият износ нараства почти двойно, докато износът на нефтопродукти намалява с 5% в стойностно изражение и с 6% в количествено. Общият износ на български стоки е нараснал почти двойно - от около 13 млрд. евро. през 2007 г. до над 26 млрд. евро през 2017 г.
Съотношението на вноса към БВП бележи обратна на износа тенденция и плавно намалява от около 68% през 2007 г. до 60% през 2017 г.
За периода 2007 до 2017 г. вносът от страни извън ЕС е нараснал с 4%, а събраните мита и митнически такси остават в същите рамки. Както е известно, през този период практически няма промяна в размера на митата, пише Василев. Според него трябва да бъде изследвана промяната на съотношението между вноса и събраните ДДС и акцизи (при внос и вътрешни продажби).
ДДС е с постоянна ставка, но събраното ДДС бележи ръст 41%, което e повече от ръста на вноса, но по-малко от ръста на БВП, който е 55%. Акцизите, чиято ставка непрекъснато расте и основата се разширява, също растат по-малко от БВП – с 50%.
Като цяло, износът се утвърждава като важен двигател на растежа. Колебанията на цените на нефта и горивата не влияят съществено върху общия обем на износа, тъй като България изнася все повече продукти с по-висока добавена стойност (горивата са изместени от лидерската си позиция в експорта от продукцията на електротехника и електроника и са плътно следвани от машиностроителната продукция). Негативното салдо от търговия със стоки постепенно се стеснява.
Няма логично обяснение защо събираемостта на митата изостава драстично от вноса, както и защо събираемостта на ДДС и акцизи изостава от ръста на БВП, посочва авторът на анализа.