Реалистично ли е България да бъде приета в механизма ERM II в рамките на следващите 12 месеца?

Вчера премиерът заяви, че в рамките на година България ще може да се подготви за кандидатстване за еврозоната и ще стане част от предприсъединителния механизъм ERM II . Днес еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси обяви, че България ще бъде следващият член на еврозоната, но беше категоричен, че не трябва да се поставят срокове кога ще сме готови за механизма, предхождащ валутния съюз и самата еврозона.

За да станем част от еврозоната, бързо трябва да довършим работата по реформиране на редица системи. България очевидно има проблем с качеството на публичното управление. Освен това има проблем с качеството на образованието, здравеопазването, борбата с корупцията. Ние трябва да започнем да работим по това. Времето до 2025 година, когато всички държави от ЕС трябва да стават част от еврозоната, е колкото реалистично, толкова и кратко, за да направим всички необходими реформи.

Еврозоната и Шенген са в ядрото на евроинтеграцията. Ако тя е един процес, който България започна преди повече от 10 години, неговият логичен завършек ще бъде да станем член и на тези две обединения.

Отлагане с година

В отлагането с една година на членството ни в ERM II обаче има логика – за да видим приключването на преговорите с Великобритания за излизането ѝ от ЕС. Тя е голям донор в европейския бюджет. Освен това с излизането й ще се промени много концепцията за финансите на ЕС. Така че, тъй като догодина се очаква да има важни заседания с решения относно Брекзит, мисля, че е логично да се ориентираме към лятото на 2019 година, когато да подадем вече формално заявление за членство в механизма, който предшества еврозоната.

Ако трябва да отложим, за да сме готови за еврозоната, ще трябва да отложим доста повече от една година. Еврозоната е по-важна от Шенген, но не трябва да се отказваме от Шенген, защото приемането ни там ще е знак за доверие в сигурността на нашите търговски, транспортни и други връзки в рамките на общността.

Опасенията, че у нас може да се повтори гръцкия сценарий са неоснователни. Гръцкият сценарий засягаше начина, по който се финансираха държавите, включително и Гърция, преди световната финансова криза, преди 2008 година. Минаха 10 години от тогава, светът се промени, промениха се и регулациите, промени се и начинът, по който може да се следи за превишаване на съответните коефициенти на задлъжнялост. България не би следвало да задлъжнее толкова много, колкото Гърция.

Ползите от влизането в еврозоната

Влизането ни в еврозоната ще намали лихвите. Всеки е може да се финансира както по ипотечни кредити и потребителски, така и по корпоративни кредити. В момента ЕЦБ дава финансиранe и съответно банките на съответните членки на ЕЦБ дават рефинансиране на лихви от 1% до 2%. Това е цена на кредита, която е несъпоставима с тази в България и това е защото не сме част от Единния банков механизъм, ние не сме част и от Единния гаранционен механизъм.

Текстът е от интервю на Румен Гълъбинов за предаването „12+3“ на БНР