Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Вирусът, който обединява

Вторник, 18 Октомври 2016 / Общество
3862
  • People Of Sofia

Ако успеем да изкараме онези последни зрънца доброта, смачкани от чумата, ще успеем да направим всичко

 

Има една книга на Албер Камю, която се нарича "Чумата".
Книгата е класическа катастрофична история за един град, който е сполетян от вирус.
Вирус, който поразява всички.
В историята, разказана от Камю всичко се развива по логиката, позната ви от дизастър киното, което сте гледали на килограм.
Бедствието е с огромни мащаби, хората търпят загуба на най - близките си.
Накрая вирусът си отива, всичко приключва и всички заживяват така, както са живяли и преди да се появи чумата.
И тук идва ужасният извод, който налага книгата.
Бих могъл да изведа този извод със следното изречение - "ако искате да обедините едни хора, изпратете им чума".
Преди време соц. аналитиците казваха, че на екзистенциализма на Камю и Сартр това му бил проблемът - бил песимистична и човеконенавистна философия.
Само че днес се замислям дали тази теория не е донякъде вярна.
Дали само бедствието може да ни сплоти?
Дали можем да бъдем обединени, без да се налага да сме болни и в състояние на катаклизъм?
Мисля си, че все още в нас е останало нещо добро, нещо светло.
Мисля си, че можем да бъдем единни, ако имаме истинска кауза, ако имаме вяра, че правим нещо смислено.
Мисля си, но уви, чумата е вече тук.
Тя е оня вирус, който ни прави солидарни в омразата си към всяко нещо, което заплашва да блесне в мрака дори за секунда.
Чумата не е задължително болест.
Тя е състояние на духа, тя е вирусът, който поразява душите и смразява сърцата ни.
Тази чума е вече тук, но за нея има противоотрова.
Тя е някъде дълбоко в нас.
Тя е онова, което понякога ни кара да дадем 20 лева от жалките си семейни бюджети, за да помогнем на някого.
Тя е онова, което ни кара да спрем на пътуващия на автостоп, или пък да оставим един лев на уличния музикант.
Тя е онова, което ни кара да се усмихнем на нечий чужд успех, преди да сме прочели в социалните мрежи, че този чужд успех е в следствие на небивала конспирация, в която са замесени от ЦРУ до извънземните.
Ако успеем да изкараме онези последни зрънца доброта, смачкани от чумата, ще успеем да направим всичко.
И най - вече - да опровергаем Камю.
Дали това може да се случи?
Може!
Но за целта трябва да имаме идеали, които бавно, постепенно да ни излекуват от вируса на дигиталната алиенация и безпричинната параноя, която е завладяла съзнанието ни като чума.
И не, това не са предизборни речи, нито агитация.
Твърде малък съм, за да впримча Камю за собствените си цели.
Ами ето такива мисли ми минават тази вечер през главата.
Май е време да препрочета "Чумата" още веднъж...

 

Коментарът е от профила на Венци Мицов във Facebook

 





White Press
Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

общество, ценности, Камю, Чумата, Венци Мицов,





StreetInside

Предприемачи в науката

Събота, 14 Юли 2018 / Кариера
Фондация предлага обучение на учени за развитие на успешен бизнес   Фондация Карол Знание обяви начало на конкурса за най-новия си проект – Създаваме предприемачи в науката, насочен към млади учени в областта на нано- и биотехнологиите. Програмата включва обучение за предприемачес [...]

Аз, Вселената и Любовта

Неделя, 28 Юли 2019 / Към себе си
В моята лична Вселена избирам да бъда просто щастлива   Човекът е абсолютният господар в материалния свят, в който живеем. Сам избира ценностите си, а често избира и да не зачита чуждите. Може би единствената обща ценност за всички хора е свободата, но всеки я разбира по различен начин. [...]