Децата много по-добре ще запомнят знанието през опита, разбирането и личния избор
Съществено при Озарената педагогика и ключов елемент при нея е нивото на което тя се развива. Тя се развива на ниво Опит, Мъдрост и Добродетели.
(Нива на учене: Данни – стойност на променливата напр. температура, Информация – обобщени данни напр. отчет, Знание, Опит с разбиране, Мъдрост, Просветление).
Какво означава това? Това означава, че има различни нива, на които може да се прави образование. Стандартното образование, което познаваме, стои на ниво Знание. Има системи, в които има и Опит. Но опитът не е достатъчен, ако няма разбиране. В Озарената педагогика е много важно да имаш опит, но този опит да е с разбиране, т.е. ти да осъзнаваш какво ти се случва, а не животът да преминава през теб като през сито - случват ти се някакви неща, но нищо не остава, т.е. нищо не си разбрал от това, което ти се е случило.
И второто нещо, което е много специфично за Озарената педагогика е, че
Информацията в света е много
В Google има толкова много информация, че много човешки животи няма да стигнат да бъде прочетена. Това ниво въобще не е тема. Знанието е доста преходно. То е ниско качество. Доскоро имаше планета Плутон - сега вече не била. Като погледнете преди сто години какво е пишело в учебниците...Знанието е многократно проверена информация, което не означава, че е истина.
(Целта е децата да се научат да отсяват информацията по такъв начин, че тя да им е полезна в живота – това се разглежда подробно във втората част – бел. ред.)
Мъдростта означава вселенски закони и ритми. Неща, които са били така преди десетки хиляди години, които сега са така и които ще са така и след десетки хиляди години, т.е. това са постоянни неща, които ако ги знаеш, можеш съответно да реагираш адекватно в толкова бързо променящата се среда. Да, ние не знаем след 20 години какви професии ще имаме, обаче ако тези деца имат мъдрост, те във всяка една ситуация ще могат да се справят с това, което се случва около тях.
Озарената педагогика не е стигнала до най-високите нива на преподаване. Има и по-високо - Просветление. Само че ние тук не сме просветлени и не знаем какво е точно там, но това го има, има такива училища на земята и те обучават хора. Ако един ден станем просветлени, ще разкажем, но на този етап това, върху което сме се фокусирали е Опит и Мъдрост.
Втората голяма тема, освен опит и мъдрост, са
Добродетелите
Добродетелите са програми, които ви помагат да правите избори. Повечето избори са несъзнателни и се базират на тези вътрешни програми. Програмите най-общо се казват ценности т.е. ти си на един кръстопът, трябва да вземеш решение. Вътре в теб се активира един софтуер, много бързичко, много често без да разбирате какъв, и вие избирате „да“ „не“ „това“ или „онова“. Този софтуер до седем годиина възраст е Copy Paste, т.е. ако майката ти краде и ти крадеш, ако майка ти лъже и ти лъжеш, ако майка ти е добродетелна, почтена и ти си почтен - каквото има отстрани това взимаш.
Между 7 и 12 годишна възраст това е учебен предмет - това ми е голямата мечта – от септември в училищата в България да има такъв учебен предмет. Едно, две, три училища, колкото даде Господ. Тогава можеш да извадиш тези програми, които имаш, да ги видиш и да ги смениш. Ако вкъщи са те учили да лъжеш несъзнателно, т.е. звъни телефона майка ти ти казва: „Кажи им, че ме няма“, да промениш това. Тя не от лошотия го е казала и те е научила да лъжеш, просто не е знаела повече. Тогава (от 7 до 12) можеш тези неща да ги изтриеш и пренапишеш.
След 12 години всичко това става доброзорно. Случва ти се нещастие, блъска те кола, почива някой близък и така сменяш софтуера. Така че, стремлението е докъм 12, ако може тези неща да сме ги пооправили. За всеки едни аспект от човека - за ума, за емоциите, за тялото, за психиката и за връзката с цялото има добродетел. И тези добродетели не се учат с „Ела сега ще те уча да си добродетелен!“, а се учат чрез пеене, чрез ролеви игри, чрез седене в тишина, т.е. методите за преподаване на добродетели не са интелектуално наизустяване, а са свързани с вътрешна промяна.
Екипно-практичен модел
Образователният модел в момента е „класно-урочен“, а този към който се стремим в Озарената педагогика е „екипно-практичен“. Класно-урочен знаете какво е. Това ви е познато.
Екипно-практичен означава, че в момента едно творение не може да се направи от един ум. Един iPhone не може да се направи само от един човек. Трябва много умове да се съберат заедно, и тогава те реализират продукт. Много е важно във времето, в което живеем, хората да могат да правят неща заедно. НО „заедното“ в Озарената педагогика не е „заедното ние срещу вие“, което е традиционно застъпено – нашият отбор срещу вашият отбор и ние ще ви бием, а, че „заедно можем повече“. Ако се събираме заедно, ние може да сътворим нещо ново, по-сложно, което никой досега не е създавал, и от това нещо има нужда. Защото, ако създаваш неща от които няма нужда, се получава същото това консуматорство, което се върти в момента около нас.
Практичен е, защото става през правене. Правиш екип, за да създадеш нещо, което има практическо приложение. Например децата се събират и рисуват календар, за слагат рисунките за 12 месеца и този календар се слага в класната стая на стената. Всеки месец те ползват календара, който сами са нарисували. Има приложение, има консуматор. Ако рисуваш рисунка, която да хвърлиш в кофата, е доста неприятно и в един момент нямаш желание да рисуваш, но ако има клиент това, което правиш, винаги ще си стимулиран да продължиш да се развиваш.
Смислени за живота дейности
Ако децата правят неща, за които имат клиент и консуматор, смислени за живота дейности и те могат да ги прилагат, те ще участват активно. Ако се занимават с някакви абстракции, които са абсолютно несвързани с живота, те губят бързо интерес. И затова, ако ще се учи обиколка, да кажем на правоъгълник, е добре да се вземе една маса и да се ушие една истинска покривка, повярвайте ми, за цял живот ще се запомни как се изчислява обиколка или лице. Докато ушият тази покривка и я тропосват, познанието ще остане трайно.
Приобщаване също е много важен принцип. Това означава, че всеки участник има роля. В християнството приобщаването е застъпено. Единият носи иконата, другият ръси вода, третият отговаря за тамяна... т.е. когато всеки има роля в нещо и е приобщен към това нещо, той е част от него, има интерес то да се развива. Приобщаването е изключително важно в една класна стая, където има деца - всеки да се чувства нужен. Нужен и значим.
Следва продължене
Вижте още:
Озарената педагогика: Проект за училище
Озарената педагогика: Образованието
Озарената педагогика: Философията