
Децата са добре, но ние трябва да им създадем средата, в която да израснат
Философията на озарената педагогика е така направена, че тя е подходяща за всички видове деца. Това е важно, защото не всички хуманни педагогически системи са подходящи за всички видове деца. Затова е уточнено, че тази педагогика става за всички деца и тя е изключително подходяща за деца с енергично изразена индивидуалност. Това са едни деца, на които им казват палави, хиперактивни, с лоша концентрация на вниманието, и там всякакви работи каквито им измислят...Нищо им няма на децата, най – вероятно просто им е скучно. Озарената педагогика е изключително подходяща за тази група деца. Намерението, или това, което се случва като влязат вътре децата, е израстване – движение във възходяща посока. Защото развитие - знаете, е малко двупосочна дума. Може да имаш и низходящо развитие. Отиваш почваш да ползваш наркотици, да пиеш, то пак е развитие – трупаш нови опитности, има осъзнаване, само че развитието е в друга посока. Израстване използваме през цялото време, за да сме сигурни че посоката е ясна. И каква е крайната цел? Да успеем да направим озарено училище.
Какъв ще е резултатът?
Поставени са три цели. Първо, децата да са адаптивни. Адаптивен означава, където и да го пуснеш, то да може да се справя. Затова са тези микробуси, които през цялото време се движат с децата в реалния живот, за да може където и да ги пуснеш те да могат да се справят.
Второ, да са уникални. Уникални означава, че те правят избори и носят отговорност за тях. Имат свобода от малки да избират посоката, в която да се развиват. Което на практика, ако си го представите в един час, всеки изживява часа си по собствения си начин и научава това, което е ценно за неговото развитие. Или ако още по-конкретно трябва да го направим, ако децата отидат в една лаборатория по физика на БАН, и един много се интересува от физика, ще седи и ще прави екперименти с професора, обаче другият въобще не се интересува от физика и ще снима видео филм за първия, които прави екпериментите по физика, същевременно ще ги вижда, а пък третият не се интересува нито от снимане, нито се интересува от физика, но много добре прави уеб сайтове и ще направи тези експерименти в уеб сайт, така че да могат и други деца да ги пробват виртуално. Те са в една и съща ситуация, но я изживяват през таланта и интереса си.
И последното е личности. Личности за целите на озарената педагогика означава да са хармонично развити като ум, емоция, тяло, връзка със себе си, връзка с другите хора и връзка с цялото. И всичките тези шест елемента да работят радостно. Защото ако развиваме само главата, или развиваме само тялото, то е като парчета пица. Пицата е цялото 100%, на ако парче стане голямо, другите започват да намаляват или ги няма. Важно е пицата на израстването да е разрязана симетрично.
Ролята на детето е на радостен изследовател. Радостен изследовател означава, че то през цялото време, търси знанието, а не знанието да го търси него. Някой да му го излива в главата с една фуния. Детето е движено от вътрешна мотивация. На него му е интересно, той иска да стигне до това нещо и ние му даваме една среда. Казваме: „Ето имаш средата. Твори. Имаш възможност да учиш.“
И другото нещо, което е много важно, е способност за самооценка. За да може ти да станеш един отговорен възрастен трябва да може сам да се оценяваш, а не да чакаш някой да ти вземе бележника и да ти напише оценка вътре. Няма такова нещо в живота. Оценките си ги пишете вие. И всеки един като разбере, че оценката си я пише сам, тогава става много по-лесно да си прави изборите и да си носи отговорностите за тях.
Различието. Уникалността
Като обобщение на всичко казано можем да кажем, че животът е многовариантен. Ако приемем, че целите, които са представени в озарената педагогика са един връх на планина, всяко дете ще си намери неговата пътека по която ще се качи догоре. Или, има много пътеки за достигане до едно място. Адаптивната, уникалната личност има възможност да стане всяко едно дете, по неговия собствен път. Важното е ние да направим тази среда и да ги подкрепяме през цялото време, така че да могат да реализират пълния си потенциал. Стъпват на нашите рамене, за да продължат нагоре.
Смисълът на цялото учене е собственото ни разитие. Учителката е в училище не, за да научи децата. Тя е там, за да се научи да преподава. Директорът е директор на училище, не за да директорства на децата, а за да се научи да бъде директор и трябва да е благодарен, че има деца, защото те са една възможност той да може да тренира директорстване. И всички неща, които ние правим, ние не ги правим за другите, а ги правим за себе си и за собственото си развитие. Сърдечно благодаря.
Първа част: Озарената педагогика: Философията
Вижте още:
Озарената педагогика: Проект за училище
Озарената педагогика: Образованието