Училището е организирано според нуждите на децата, а обучението става в реалния живот
Проектът на Озарената педагогика за училище вече е готов - има функционална схема, архитектурен план и т.н. На хартия е, но е завършен. Той има четири зони, в които децата учат. Първата зона е училището, където децата вдишват сутрин. Там са деца от една възрастова група. Мястото, в което са, е къщичка. Няма сграда, такава голяма обща за всички деца с всички класове. Един клас си има една малка сглобяема къщичка и така - 16 къщички.
Втората част, в която децата издишват следобед, е в центъра, в който е учебната база. Там има работилници и там децата издишват всичко, което сутринта са вдишали, отиват да го претворят. Има работилници, в които се работи с ръце, има такива, в които се пее, танцува, рисува, всеки според таланта си - следобедът твори.
Втората зона е споделена. В тази зона са поканени през половината учебна година да идват деца от цялата страна. Или, тя се ползва половин година от децата, които са в училището и половин година от децата, които са гости, за да може това да се развива и да е живо. Има смисъл да правиш база за деца, ако максимално я използваш, а не да стои като музей. Затова е важно максимално натоварване на една база, така че максимален брой деца да идват в нея.
Третата зона е
Зоната за красота
Дълго време мислихме, след като проблемите са в родителите и учителите, тези родители и учители как ще ги хармонизираме, и установихме, че няма как да ги хармонизираме, защото не сме на този етап на развитие, за да можем да го направим, НО има едно решение - много красив парк.
Ако има достатъчно голям парк и той е много красив, ако го направим през свещена геометрия, когато родителите и учителите се разхождат из него, ще си стават нормални – самостоятелно и без наша намеса. Затова е третият кръг за красотата, който е специално създаден за възрастните, да могат седейки и съзерцавайки красота, радвайки се на това, колко е красив света, да стават добри, да си спомнят колко е хубаво, да си нацелуват децата, и чак след това да влизат в другите кръгове.
И голяма част от образованието, което се случва в Озарената педагогика, е в реална среда, тоест децата не стоят на някакви абстракти места, да учат някакви абстракти неща, а всеки ден с едни бусове се движат там където се случва живота. Отиват в банката и пишат платежно нареждане. Отиват в магазина и помагат да се подредят доматите и чушките на витрината – тоест учат се през опит. Както казах в началото, тази теория се нарича конструктивизъм - основна част от нея е залегнала в Озарената педагогика.
Средата ни създава
Имаме къщички, които са само за деца и учители. Имаме учебна база, която е за творене и тя е споделена с други деца. Имаме зона за красота, която е мястото, където се надяваме родителите и учителите да станат добри и усмихнати. И имаме реална среда, в която се случва образованието. Образование, което е базирано на реална приложима опитност. Нещо, което наистина се случва и ти ако знаеш и можеш, ще ти бъде полезно в живота.
Емоционалната среда е ведра, радостна, празнична. Все едно нещо много специално се случва. И задължително вътре има цветя и има класическа музика. Защо е класическа, а не някаква друга – за хармонизиране.
Менталната среда в Озарената педагогика има два критерия. Първият е оптимизъм. Оптимизъм е нещо, което се гради и ако се започне в ранно детство и ти винаги успяваш да виждаш хубавото в нещата може би животът ти ще протича по-радостно. Все едно и също ти се случва, въпросът е каква е гледната ти точка и отношението към това, което ти се е случило. И втората част от менталната среда, която постоянно е пропита и за която вече осем години много работя, е да се търси истината. Във всеки един момент да не се доверяваш на някаква жена, както аз сега ви говоря, ами това нещо да си го слагаш на едно рафтче в главата и да си кажеш: „Абе това истина ли е? А пък може да не е истина. Я да го проверя“. Да го наблюдаваш и ако животът ти многократно го потвърди, че е така, чак тогава да си го пуснеш в системата от вярвания. Това, че някой говори някакви работи въобще не е задължително да е истина. И всъщност това е едно от основните неща в Озарената педагогика – скептицизъм и търсене на истината. И всеки сам да достигне до нея.
Първа част: Озарената педагогика: Проект за училище
