Създаваме на децата среда да израснат и да учат така, че да намерят своя път към хармонията

Посоката на озарената педагогика е към смяна на образователната система. Само че както споменах по-рано, хората си представят смяната на образователната система по различни начини. Ние си я представяме в една посока, която е благоденствие на децата. Някои пък искат да ги реализират на пазара на труда, т.е. стрелките след „смяна на образователна система“ имат безкрайно много възможности. Нашата посока е благоденствие на децата. По-високото ниво е хармония и израстване. И най-високото е еволюция. Като еволюцията си се случва със и без нас, така че ние ако може да направим благоденствието.

Отношението към децата

Преди време в България беше Дийпак Чопра и показа, че са разработили вече инструмент за мерене на благоденствие. А в държавата Бутан, в която бях, имаше инструмент за мерене на щастие. Те там си имат и Министрество на щастието и им е много важен този индекс, сякаш по-важен от брутния вътрешен продукт. Така че можем да мерим благоденстваме ли ги или не ги благоденстваме. Това е посоката и това е философията по отношение на детето в озарената педагогика.

Много е важно вниманието. Където отива вниманието на един човек, там му отива енергията. Затова в озарената педагогика вниманието е насочено в детето. В момента в традиционната система в какво е насочено вниманието? Много е насочено в едни бланки да се попълват. Всички, които работят в училище, знаят, че има много бланки, бланка на бланката и бланка, на бланка на бланката. И това е толкова важно, че огромна част от емоционалния и психическия ресурс на учителите отива за попълването на всичките тези бланки. В озарената педагогика фокусът на вниманието е в детето. Това значи, че енергията отива към детето.

Осъзнаването

Какво е намерението? Намерението е най-важното нещо, когато се прави дадена дейност. Всички неща, по принцип, без намерение са неутрални. Например един уред за смяна на слайдове, той сам по себе си е неутрален. Аз мога да го използвам да сменям слайдовете, но мога да го използвам да уцеля някой. Нали така? Намерението е важно, а не самият уред. Намерението в озарената педагогика е създаване на среда за израстване. Това е намерението, там отива посоката на всяко едно действие. Да създадем тази среда и всяко едно дете вътре да може да развие потенциала си. 

Отвън е отражение на това, което е отвътре. Така, че в озарената педагогика фокусът е много насочен към това детето да е радостно, детото да е осъзнато и да знае, какво се случва вътре в него. Защото каквото е вътре в човека, такива действия, думи и последици се появяват в живота на този човек. И основният въпрос по отношение на детето е всеки да си намери отговор на въпроса „Кой съм аз?“. „Кой съм аз?“ е този въпрос които ти помага да разбереш вътре кой е и какво прави, накъде е тръгнал и накъде отива. Така че осъзнаването е основна част от озарената педагогика. Осъзнаване означава да си във вразка със себе си. Аз това го правя, защото ми е приятно, защото мама ще ми се кара или защото е много важно да знам и нещо ново. И когато имаш отговори на тези въпроси вътре в себе си, тогава е много лесно вън нещата да се случват, да взимаш решения, да поемаш отговорност за тези решения. Това, което е много важно в озарената педагогика е да се подчертава положителният резултат. Да се хване детето, какво прави правилно, да се подчертават верните резултати.

„Добро“ или „лошо“ дете

И другото нещо, което е много важно, е положителна идентификация на децата. Това означава, че едно дете, може да го пробвате със собствените си деца, като нарисувате една черта и сложите отляво „добро дете“, а отдясно „лошо“, за то попитате къде се намира. И децата, които не са третирани институционално, много често си стоят в „добро дете“. Но когато дълго време ходят на едно място, където им казват че все са неправилни, недовършили, нещо несвършили, несъвършени, неотговарящи на формичката в която искат да ги сложат, тогава идентификацията отива в дясно и става „лошо дете“. А когато ти се идентифицираш като лош, ти започваш да правиш такива избори, да имаш такива ценности, да ходиш на такива места, да се срещаш с такива хора, да го живееш и наистина накрая си ставаш лош. И е ключово важно по отношение на детето в озарената педагогика, то има положителна самооценка. Аз съм положителен човек, аз съм важен, аз съм нужен, от мен има смисъл да съществувам на Земята.

Личната мисия

Тезата, която е застъпена в озарената педагогика, ще видите доста тези, защото може да ги оспорвате, нали така, ние не сме Вселенската истина. Това е една педагогика в нея е така, в другите е по друг начин. Тезата тук е, че децата имат достъп до истина, и те могат да преценят кое е добро за тяхното развитие и кое не е добро за тяхното развитие. И даването на възможност отрано да избират къде да учат и как да учат им помага много по добре да реализират собствената си мисия.

Търсенето на истината

Търсенето на истината е изключително важно за да може да се отвори един човек нагоре и да може да се свърже с цялото. Казват му колективно несъзнавано, природа, Бог, който както иска да си го нарича, но става чрез задаване на въпроси и любопитство. Т.е колкото повече от малък те учат да задаваш въпроси, да си любопитен и да търсиш истината, толкова по-лесно ти след това си свързан с цялото и има една критична възраст - знате около три- четири години, когато децата питат „Защо?“. Ами на смени го карайте, един родител два часа, друг родител два часа, викнете съседката, но не ги спирайте да задават въпроси, защото в тази възраст прекъснете ли това желание да задават въпроси, тогава след това вече е трудно да се събуди отново.

Детето е енергия

Другата теза, която е застъпена в озарената педагогика е, че детето е енергия. Знаете, че материята е форма на енергия, така че е сигурно, че детето е енергия. Това, което е важно, е, че в озарената педагогика се подхожда към детето, така както се подхожда към енергията. Важна е честотата, важно е трептенето, важно е как средата влияе на тази енергия. В този смисъл аз много пъти споменах, че е много важно средата да е такава, която те зарежда, а не такава която те изморява. Ритъмът да е такъв, в който постоянно да си свеж, а не да се умориш, а след това трудно да можеш да се заредиш.

Важен е балансът между полезно и приятно. Ако е само полезно, то тогава става скучно. А ако е само приятно, както например имахме увеселителен парк в София, много бързо омръзва. И само, когато се намери балансът между тези две неща - хем да ти полезно, хем да ти е приятно - тогава ти участваш в това нещо дългосрочно. Още един баланс има, който е между стремежите ти, които са нагоре – между короната и корените, т.е. традицията и мъдростта от миналото. Ако имаш много стремежи, но нямаш мъдрост и корени, дървото пада. Ако пускаш много корени, но към нищо не се стремиш, седиш на едно място.

Този баланс е много важен - да уцелиш средата. Колкото по-големи стремежи имаш, толкова повече трябва да учиш тези преди тебе, какво са правили и да стъпваш на техните рамене.

Колкото повече сила имаш, толкова повече любов трябва да намериш в себе си, за да я балансираш. В момента хората са много устремени да имат сила и когато имаш сила без любов, става насилие. Това е друга форма на баланс, която се търси в озарената педагогика.

И третата форма на баланс е между миналото и бъдещето. Има едни хора, които постоянно ходят и гледат нагоре и си казват: „Иии и като отида да живея в София, и там като си купим апартамен и всичко, ще се оправи. Идват в София, живеят в София, купуват си апартамент, нищо не се оправя. Всичко си е същото. А има едни които ходят и гледат надолу, гледат улицата и си казват: “Защо не се ожених за Иван, а за Петър. Защо се случи да избера тая кола а не другата“. Те само си въртят нещо дето е минало свършило, но там вече нищо не може да се промени. Трябва да се уцели по средата - тези които ви гледат в очите по улицата, да са тук (в настоящето) – тогава всъщност сме постигнали един резултат в озарената педагогика.

Следва продължение

Вижте още: 

Озарената педагогика: Проект за училище

Озарената педагогика: Образованието