Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

За връзките и хората

Сряда, 20 Април 2016 / Общество
1342
  • Снимка: gratisography.com

 

Или защо в България се наслаждаваме на чуждия неуспех вместо да се стремим към собствени постижения

 

…Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.

Константин Иречек

 

Няколко мрачни размисли на годишнината от Априлското въстание за това какви са ценностите ни днес

 

„Ти тиквен медал ли искаш“ – така ме питаха колежки в едно училище, които се дразнеха, че стоя след часовете, за да работя с деца, които не се справяха. В края на 90-те учителите и обикновените чиновници получаваха обидно малко и такова им беше мисленето. Ако ги попитате днес, ще ви отговорят същото – няма да се хабя за жълти стотинки. Системата си е същата и колкото и да привлича млади хора, те не внасят ново мислене – матрицата ги смачква и рано или късно им пречупва мотивацията. Само ще вметна, че попаднах на тази работа с някакъв странен късмет – обявените места бяха три, имаше писмен конкурс, а когато ми се обадиха, че съм одобрена, се оказах единственият нов човек в екипа. Останалите двама души си работели там и преди, но за да получат постоянно място, трябвало да си издържат конкурса. И си го издържали. Тези хора още си работят в системата, аз избрах да търся себе си в други области, където вярвах, че има значение как и колко работиш.

Същото е и в администрацията – държавна или общинска, съдебната система, и всичко, свързано с разпределение на публични ресурси, въпреки че там заплатите често са по-високи от тези в повечето частни компании. Или пък хората са мотивирани от това, което по един или друг начин добавят към заплатите си. И което в частния бизнес по-скоро го няма.

Но в тези служби работещ по правилата трудно ще оцелее - разбирай такъв, според който нещата трябва да се случват по професионални критерии.

 

 

Защото друга култова за народния бит реплика - „Учи, мамо, да не работиш“ - отдавна е пуснала неизтребими корени във всичко, което ни заобикаля. А тъпотията се отглежда целенасочено и върви в комплект с наглостта. Мотивира се със страх и се заплаща с привилегии. Оказва се, че ако искаш да се изкачваш по стълбицата на успеха, трябва да разбираш инициативността и комуникативността като нахалство и пробивност.

 

За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.

Константин Иречек

 

В България или взимаш пари да не работиш, или работиш за без пари.

Странно, но този модел на мислене така се е загнездил в мозъка на българина, че се е разпространил и в частния бизнес, където като цяло много повече се държи на резултатите и личните постижения. В същото време никой няма да се изненада от статистиката, че две трети от търсещите работа залагат на личните връзки. По данни на Агенцията по заетостта през 2015 година основният начин за търсене на работа е търсенето на съдействие от роднини и познати – 71,5%. Съответно най-малък е делът на тези, които се явяват на изпити, интервюта, или участват в конкурси – 17%.

Защо се получава така? Защото някога някой някому е повтарял, че колкото повече учиш толкова по-малко ще работиш и че не си ли човек на някой, или въобще няма да си намериш мястото, или ще работиш за без пари.

90% от фирмите в България са малки, борят се за свит пазар, не могат да плащат добри заплати и съответно - налага им се да правят компромиси с работниците. Когато бизнесът е семеен, нещата са ясни. Но специалисти по подбор на човешки ресурси са споделяли, че в голям процент от българските фирми проблемът е по-сериозен – когато самият собственик на компанията не е на високо професионално ниво, той трудно ще допусне подчинените му да разбират повече от него.

 

 

Но често нещата се случват по подобен начин и в големите компании с международен капитал. Въпреки че на пръв поглед няма пряка връзка, липсата на мотивация е продукт на загнезденото в гените „Учи, мамо, да не работиш“. На мързела, който десетилетия наред е възпитаван съзнателно, и е еволюирал до мързел да излезеш от зоната си на комфорт и да имаш собствено мнение. По-удобно се оказва да пречиш на Вуте да работи, отколкото да свършите работата заедно. Да му подложиш динена кора, пардон тиквена, защото е готов да остане след работно време. Или защото има талант.

Така, най-често до управленските позиции достигат не най-умните, а най-нагаждащите се, които както стана ясно, няма да търпят някой по-умен от тях. Поне така е в голяма част от случаите. Затова можещите, водени от незнаещите, все по-малко са готови да правят всичко за кефа на неблагодарните, все по-малко се раздават и все повече се примиряват или намират бъдещето си навън. Обвинете ме, че тълкувам неправилно великите думи на Иречек. Много ще се радвам да греша.

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

общество, работа, кариера, модел на мислене

StreetInside

Медитация за засилване на енергията

Понеделник, 29 Август 2016 / На предела
Използвайте тази техника, когато наистина имате нужда от повече енергия    Има много различни техники за визуализация и медитация, които могат да ви помогнат да засилите енергията си. Някои са по-прости, други са по-сложни. Повечето от техниките за засилване на енергията включват а [...]

Завръщане в бъдещето

Вторник, 22 Ноември 2016 / На предела
  Тяло на паметта, лекуване на кармата и справяне със стреса от миналото     Концепцията "Завръщане в бъдещето" е очарователна. Но как можем да се върнем в бъдещето?! Ако мислим за него наистина обаче, всички ние трябва да се върнем и да почистим миналото си - за да имаме с [...]