Как се саботираме сами
Отдавна ме занимава въпросът: как хората се изхитряват да бъдат нещастни на такава изумителна планета, където всичко е предназначено за техния щастлив и вечен живот?
Удивителна и разнообразна природа, богати земни недра, вода, комфортна атмосфера. А самият човек? Удивително тяло, великолепен ум, божествена същност - любов, свобода на волята, възможности за самоусъвършенстване - всичко е предназначено за щастие. И космосът също помага на човека.
А сега да видим как в тази благотворна среда майсторски творим своя малък личен ад. Какво правим, за да живеем без любов и да бъдем нещастни, да бъде тялото ни болно и по-бързо да се състари.
Как разболяваме тялото си
> Ядем всичко и колкото можем повече;
> Движим се малко и се стараем да натоварваме само отделни мускули;
> Уповаваме се на традиционната медицина, ходим на лекар и пием таблетки и лекарства;
> Не обръщаме внимание на тялото си - преохлаждаме го, лежим на слънце до зачервяване, пренатоварваме го;
> Пием алкохол и пушим;
> Разказваме на другите за болестите си, за да може и те да ни съжаляват.
Как съсипваме психиката си
> Самозалъгваме се и живеем в илюзии;
> Обиждаме се и се засягаме от всичко;
> Разстройваме се за всяка глупост;
> Специално игнорираме радостите в живота;
> Стараем се да бъдем напрегнати, сериозни и категорични;
> Не прощаваме, борим се и не се примиряваме;
> Пием успокоителни;
> Слушаме силна и нехармонична музика;
> Не изменяме на своите житейски принципи и сме фанатици на мирогледа си;
> Разделяме всичко на добро и зло и се борим със злото с всички средства;
> Обръщаме наопаки ценностната си система и на първо място поставяме например кучето, котката или работата си;
> Посвещаваме колкото се може повече време и сили за обучение в професията, за чужди езици, духовни практики, да ходим по свети места и при Учители и всячески избягваме да се учим да обичаме и да създаваме хармонични отношения с хората;
> Вярваме, че всичко е предопределено;
> Молим се и изискваме от близките, от държавата, от Бога повече помощ, внимание, здраве, любов и особено пари;
> Не се замисляме за смисъла на живота и причините за ставащото. Вярваме, че всичко е случайно и по Божията воля;
> Колкото се може по-често използваме думата 'мое'. Смятаме за своя собственост особено детето, мъжа/жената.
> Стараем се да натрапваме своето мнение и своя мироглед на своите близки и обкръжаващите ни хора, стремим се да ги просветим и да ги накараме да живеят така, както ние искаме;
> Стараем се да живеем според правилата и морала, така че в живота ни да има колкото се може повече рутина;
> Наричаме семейството 'брак' и то скоро започва да съответства на това определение;
> Четем детективски и любовни романи, гледаме филми на ужасите и сапунени сериали, решаваме кръстословици и гледаме все по-малко да се замисляме за важните неща от живота.
Разбира се, има още стотици начини, по които съсипваме живота си с голям майсторлък.
Повечето хора на Земята спят летаргичния сън на невежеството, лъжите и мързела. А времето изисква да се събудим и да заемем активна позиция. Но повечето хора продължават да спят. И затова гробищата се пълнят бързо. От един сън, хората преминават в друг.
От „Оковите на майчината любов“, Анатолий Некрасов
