Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Направено добро назад не се връща

Петък, 17 Юни 2016 / Към себе си
1918
  • сн. gratisography.com

 

Или защо не трябва да се сърдите на хората за нещата, които сте направили с желание

 

 

Получавали ли сте подарък, за който дори не сте се надявали? Това може да бъде от мечтаната екскурзия до различни вариации на помощ от приятели и близки, за неща и области, за които не сте молили или не сте изразявали притеснение. Сигурна съм че поне един път в живота ви се е случвало да се почувствате обгрижени от човек около вас, който не иска нищо в замяна. Наистина знаете, че е било от сърце. Отплащали ли му сте се някога в последствие за тази негова постъпка?

А сега си помислете дали вие самите не сте поемали инициативата за някой ваш близък, виждате че е в ситуация, която е тежка, знаете, че има какво да направите, за да го избавите от нея, запретвате ръкави и действате. Приютявате го, поемате големи разходи заради него или сте неотлъчна компания – независимо от какво се нуждае, вие сте го дали отново така – напълно безрезервно. 

Какво е ставало в последствие? 

Какво се случва? Защо този човек се държи толкова арогантно с мен? Как толкова бързо забрави всичко, което съм правил за него? И тези думи идват от сърцето ви, не го казвате защото ви е тъжно за парите или за времето ви, а защото боли...от неблагодарността, от факта, че сега, човекът не зачита вас и вашата жертва. Не само това, защото ви омаловажава постъпките, държи се егоистично спрямо вас и реално вие виждате буквално обратната страна на монетата – всичко, което не бихте очаквали от някой, на който сте помагали много... Особено думи като: ”Аз не съм те молил, каквото си го направил, си го направил, защото сам си искал.” 

Да, не сте го очаквали, но това поведение е най-истинското, което този някой може да ви покаже. Как е възможно това? Чували ли сте за израза ”мечешка услуга”? Ами, точно това се случва в действителност... Това може нагледно да се опише по следния начин. Представете си, че имате дете. То ходи на училище и вие решавате неговите домашни по математика, без дори да му показвате как се прави - защото можете и за да не се мъчи то. Един хубав ден обаче идва време за контролна. То не се е опитвало да научи задачите, защото е имало някой, който да ги решава вместо него. Но на контролната няма как да отидете вие. Естествено, получава слаба оценка. Чувства се ужасно, много му е трудно, изведнъж трябва да навакса всичко, което не е научило навреме. Услуга ли е било това за него? 

Зная колко боли, когато виждаш близък човек да страда, колко е изкушаващо да му дадеш всички отговори, да му дадеш всички ресурси, за да се оправи. Но...истината е, че дори да го направим, хората затъват още повече. В терапията има едно ОСНОВНО  правило – НИКОГА не се дава на готово никакъв отговор. Дори от първата минута на разговора с клиента да знаете, да виждате абсолютно ясно, какъв е проблемът и как той може да бъде решен. Не трябва да идва отвън, дори да са необходими 15 срещи, а не една. Тези 15 срещи ще са най-полезният път, най-прекият за този даден човек път към подобрение. Защото в противен случай, това, което правим, е да грабнем приятеля ни за ръка, с желание да го преведем по пряка пътека, навлизайки в планината се изгубваме, и когато открием хижата и двамата сме недоволни, изтощени и никой не е спечелил от цялата история.

Следващият път, когато решите да не дадете възможност на близък човек сам да се научи, да мине през процеса на откритието сам, си спомнете за това как децата учат – в процеса на учене винаги има падане, ставане и драскотини. Това не значи, че не ги обичате, ако те имат драскотини, нали? Вие ги обичате и затова не искате да ги направите зависими от вас, обичате ги, затова не им се месите, а им давате да разберат сами, че ако и когато преценят могат да се обърнат към вас, а вие ще сте там,  до тях. И ще им дадете единствено и само това, за което те решат да помолят.

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

помощ, подкрепа, отношения, приятели, съвет, неблагодарност

Street of Hope

В обувките на хиперактивното дете

Петък, 22 Юни 2018 / Гласът на детето
  За децата с дефицит на вниманието ежедневните задачи са предизвикателство, защото не могат да мислят само за едно нещо   Винаги съм смятала, че съм от хората, които лесно влизат в чужди обувки. Но откакто съм родител на хиперактивно дете, започнах да се питам дали наистина е так [...]

1300 лева заплата за учител до три години

Понеделник, 19 Март 2018 / В клас
Образователното министерство смята, че така ще привлече не само млади хора, но и отказалите се от системата   Учителските заплати се очаква да достигнат 1300 лв. до три години, обясни пред пред журналисти в Пловдив министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Така държавата ще [...]