В живота на всеки човек има безброй ситуации, които могат да ни бележат за цял живот, но дали ще стане, зависи от нас
Още от много малка единственото, което чувах от майка си е как е възможно да е родила толкова грозно и глупаво дете като мен. В днешно време неспирно "чистим" подобни ситуации и ги използваме като безкрайната причина за нашата неудоволетвореност или липса на дадени качества. Травма от детството е поредният билет към това да не свършим необходимата работа вътре в нас и да останем в удобната роля на жертвата. Не казвам, че "травмите" не съществуват, почти няма човек, който да не е преминал през такива в различни форми и вид! Нито казвам, че аз не страдах от това години наред в неуспешни връзки и неправилни избори в миналото, защото в главата ми кънтеше гласът на майка ми: "Не ставаш за нищо!". Но! Имаме два избора да влезем в ролята на жертва и цял живот да обвиняваме майка си, което направих аз близо 20 години, в които ме изяждаше гневът към нея. Или да се изправим и да продължим напред, формирайки сами човекът, който искаме да бъдем. Искрено се надявам, че вие сте доста по-разумни от мен и ще откриете, че има и по-директни начини към целта. При всеки човек периодът на осъзнаване и изцеление от дадена ситуация е различен, но ми се иска да ви споделя, че има и по-леки пътища от този, по който минах аз. И те се състоят в това да изберем настоящия момент и да хванем здраво юздите на ума в свои ръце,независимо каква е нашата "травма". Не е нужно да простим веднага, защото прошката иска своето време и тя не се случва на сила. Още повече, че на един друг етап от развитието си осъзнаваме, че няма какво да прощаваме, когато разберем, че няма какво да съдим, защото просто всичко Е. Но със сигурност можем да оставим миналото там, където му е мястото и да се научим да живеем в настоящия момент, без да позволяваме на натрапчивите мисли да се въртят в ума ни. Дори, когато пак се появи мисълта, можем да я изпратим леко с думи: " Добре, майка ми ме е виждала така и това е нейно право. Тя със сигурност ме е обичала по нейн начин. Аз обаче имам право да избера как се виждам днес, сега и да променя тази програма в главата си!". Всяка гневна мисъл, може да бъде заместена чрез чиста воля от друга по-рационална такава. Така с времето и постоянство нещата в нашето съзнание ще се обърнат за далеч по малко време от двайсетте години, които ми отне на мен в пробване на безброй " уж много духовни методи". Истината е в простичките неща и в постоянното им прилагане. Когато преди много години виждах свои снимки като малка си казвах: "Ууу, майка е била права, доста грозновата съм била!". Когато обаче сега гледам свои снимки си казвам: " Леле, какво хубаво дете съм била!". Нищо не се е променило, детето на снимката е все едно и също, промяната е в нашето възприятие. А то зависи само от нас, без значение кой какво ни е говорил или правил с нас. Преди години не излизах без маникюр, педикюр, добре оформена и боядисана коса, често носех лек грим. И това пак не ме караше да забравя, че в очите на майка бях грозното пате. От много години насам обаче забравих какво е грим, лак за нокти, а от две години реших, че искам и белите си коси... Само, че за моя изненада, те вече не са изобщо толкова бели,колкото бяха... Къде са отишли ли? Отишли са си с изкривените мисли и сбъркано възприятие, което друго човешко същество беше наложило в ума ми. Когато бях на 20 годишна възраст ме определяха като 40 годишна, сега съм 40 годишна и вече не ме интересува кой как ме определя или кой как ме вижда, защото се чувствам прекрасно в тялото си - без грим, без маски, без лак за нокти... Сега единственото, което има значение е дали свети душата ми, останалото е само следствие на това. "Грозното" дете, вече се харесва точно такова, каквото е! За мен е важно да светят очите ми, да усещам живота в себе си, да се движа, да дишам! Това за мен е красотата!
Разбира се, великолепно е и когато една дама е с перфектна визия, грим, маникюр и всичко необходимо, не казвам, че има нещо лошо в поддръжката по никакъв начин. Просто аз се чувствам толкова добре в кожата си, че не усещам нужда от нещата, които съм правела преди. Когато чистим душите и умовете си, кожите се подмладяват, телата се възстановяват, чертите се променят и понякога се превръщаме в друг човек, без дори да сме сресали косите си. Тогава бръчките ни стоят толкова добре, че искаме всяка една да остане на мястотото си, кафевите петънца стоят като звезди по кожата ни, а сърцата ни светят като слънцето. Красотата е не в подреждането на външни черти, а в подреждането на мислите, думите и действията ни! Тогава и клетките в тялото ни, които непрестанно се възобновяват прекрояват външността ни и "грозното пате" остава само една сбъркана мисъл в нечия чужда глава, защото, в действителност, по Земята няма грозни патета,има само грозни мисли и грозни думи!
Убедена съм, че в живота на всеки човек има безброй ситуации и в детството и в зряла възраст, които могат да ни бележат за цял живот, но дали ще стане така зависи от нас! Можем цял живот да дъвчем историята какво ни се е случило, за да оправдаем мързела и непостоянството си, вместо да се превърнем в човека, който наистина искаме да бъдем. За това обаче е нужна работа и усилия! Това важи за всяка ситуация в живота ни! Как ще я възприемем в зряла възраст е единствено наша отговорност! Като дете само поемаме и запечатваме върху белия лист на съзнанието и нямаме избор, но като зрели индивиди имаме силата да пренапишем и променим абсолютно всичко в нашето съзнание.
Нека не използваме травмите си като застраховка, че имаме пълното право да бъдем такива или онакива. Можем да бъдем човекът, който ние решим сега, без значение дали сме на 7 или 70 години, защото имаме способността да изграждаме нови качества, докато сме живи. Силата е в нашите ръце!
Текстът е от страницата на Милена Римпева във Facebook
Ключови думи:
към себе си, психология, себепознание, усъвършенстване, личностно развитие
