Освобождаваш се от връзката, не от любовта 

“Има  птици, които не бива да бъдат поставяни в клетки. Техните пера са твърде ярки , песните им са твърде хубави и  неповторими. Така че можете да ги пуснете, или когато отворите клетката да ги храните, те някак си вяло ще прелитат покрай вас в нищото. И макар една  част от вас да знае че не бива, първоначално ще им се радва, но ще знае, че мястото, където живеете  е много по- мрачно  и пусто отколкото да ги пуснете на свобода.”

Стивън Кинг

Едно от най-трудните неща в живота ни е е да дадем свобода на хората, които обичаме най-много. Хванали сме се за близките ни хора толкова силно, страхувайки се, че без тях ние сме нищо. Без тях любовта, която чувстваме в сърцето си ще бъде загубена завинаги. Не разбираме, че нашата прекалена привързаност пречи на любовта, която изпитваме към тях, отнемайки от чистотата и красотата, която любовта изобщо дарява на всеки един от нас. 

Има моменти в живота на всички ни, когато трябва да направим това, което е необходимо, да уважаваме и почитаме не само себе си,  но близките за нас хора. Освобождаваш се от връзката, не от любовта която изпитваш към любимия.

Ако обичаш нещо, ако обичаш някого и чувстваш, че трябва си тръгнеш, направи го. Може  в началото да боли, но когато болката си отиде, ще се почувстваш по-жив от колкото някога си бил. Иронията е, че ако поддържаме връзка само, защото чувстваме, че ако останем сами ще бъдем нещастни, то ние вече сме. И двамата. Напускаме връзката, но не и любовта към другия. Ако си тръгнем ще можем да видим нещата от различна перспектива и ще разберем, че да си тръгнеш е признак на сила и любов.

Да напуснем някого не означава, че повече не ни е грижа и не се нуждаем от него или не го искаме в живота си, а защото разбираме, че той ще бъде много по-щастлив някъде другаде. Както и ние. Никога не напускаме хората, които обичаме, защото ги носим в сърцата си. Ако не сме намерили начин да живеем в мир със себе си, ако не сме разбрали как да бъдем щастливи,  когато сме сами, какви са шансовете да бъдем щастливи с някой друг? Не можем да очакваме да получим от другите това, което сами не сме в състояние да предложим.

Да бъдем добри, да се отнасяме с любов и разбиране към себе си, да се научим да изразяваме нашата благодарност за всички подаръци, които животът ни е предоставил до този момент. Да се научим да говорим със и за себе си по начина, по който бихме го направили за любимия човек.

Нека не се страхуваме да прекарваме време със себе си, да правим нещо със страст, да излизаме с приятели, да се смеем, танцуваме, дори да се държим глупаво, странно, детински, да правим всичко, което ще донесе радост и смях в живота ни.

Да преместим фокуса от нещата, които ни причиняват болка, стрес, тревожност, страх и нещастие към онези неща, които карат сърцето ни да пее и ни правят щастливи.

Колкото повече се учим да се наслаждаваме на собствената си компания, толкова по-лесно ще ни бъде да не се прилепваме към някой, само защото ни е страх да останем  със себе си. Тогава животът би бил далеч по-лесен и хубав.

Не се страхувай да се пуснеш. Може би животът има по-добри планове за теб. Защо да се държим за нещо добро, когато животът иска да имаме най-доброто.