Квантовият свят е пълен с явления, с които учените все още до голяма степен се борят на теоретично ниво
Една такава квантова теория е квантовото заплитане. Въпреки че има редица тестове, които демонстрират това, което Айнщайн нарече "призрачно действие на разстояние", мнозина само предполагат, че това се случва, без да са в състояние да обяснят как. Поне не още. Двама физици предлагат алтернатива, която би могла да обясни този квантов ефект.
По същество, квантовото вплитане предполага, че измерванията на квантовите свойства в състоянието на една вплетена частица се появяват едновременно с вплетената двойка, независимо колко далеч са те.
Квантово вплитане
Според концепцията за квантовото вплитане две частици могат да бъдат свързани до такава степен, че на практика да споделят едно и също съществуване. Когато вплитането на две частици е факт, измерването на състоянието на едната частица, моментално оказва въздействие на другата, независимо от разстоянието помежду им. Това е същността на феномена призрачно действие на разстояние, обяснява nauteka.bg.
Идеята за взаимодействието очарова и изумява учените от 1930г., когато е предложена за първи път. Първоначално Айнщайн я използва в опит да докаже провала на квантовата теория, защото според него мигновеното действие е в открито противоречие с теорията за относителността. По-късно физиците разбират, че такова противоречие няма, защото то не може да се използва за изпращане на информация със скорост по-голяма от светлинната.
Няма известен механизъм, който да обяснява този вид влияние, поради което физиците Матю С. Лейфер в Чапманския университет и Матю Пузи от Института за теоретична физика „Периметър“ предлагат алтернатива: екипът приел идеята за "ретрокаузалността" (каузалност – причинност, причинно-следствена връзка) като възможно обяснение за това "призрачно действие". Техните констатации са публикувани в списание Proceedings of The Royal Society A през юни.
"Има малка група физици и философи, които смятат, че тази идея си заслужава да бъде изследвана, включително Хю Прайс и Кен Уортън (професор по физика в Държавния университет в Сан Хосе)", казва Лейфър на Phys.org. "Доколкото ми е известно, няма общоприето тълкуване на квантовата теория, която възстановява цялата теория и използва тази идея. Това е по-скоро идея за интерпретация в момента, затова мисля, че други физици са справедливо скептични и е наша отговорност да обосновем тази идея.", добавя ученият.
По-реалистичен подход
Просто казано, ретрокаузалността предполага, че влиянията могат да пътуват назад във времето. Когато експериментаторът реши как да измери частицата, този избор може да повлияе на свойствата на тази частица - или на вплетена частица в миналото. Това, следователно, прави ненужната част от дефиницията на Айнщайн за "действие на разстояние". Вместо това ефектът на заплитане става ретрокаузално влияние.
Тази теория може да предложи по-добра квантова теория.
"Единственият вариант изглежда е да се откажем от реализма или да излезем от стандартната реалистична рамка", обяснява Лейфер. "Изоставянето на реализма е доста популярно, но мисля, че това унищожава науката и затова е по-добре да се намерят реалистични счетоводни сметки, където е възможно." Ретрокаузалността съдържа редица предположения: включително едно, което преформулира идеята за време симетрия.
Във всеки случай, Лийфър и Пузи смятат, че ретрокаузността може да предложи обобщена стандартна квантова теория. "Това може да е необходимо, за да се изгради правилната теория за квантовата гравитация или дори да се решат някои проблеми във физиката на високите енергии, като се има предвид, че обединяването на другите три сили все още е във въздуха в светлината на резултатите от LHC", добавя Лейфер. Може би дори може да помогне за подобряване на квантовата компютърна технология.
Излишно е да се казва, какъвто е случаят с повечето неща в света на квантовата физика, че работата на учените е до голяма степен теоретична. "Що се отнася до директните експериментални тестове за ретрокаузността, състоянието не се отличава много от останалите в основите на квантовата механика", каза Лейфер. "Ние никога не тестваме едно предположение в изолация, а винаги във връзка с много други, а след това трябва да решим кое да отхвърлим на други основания.
