Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Как се програмира човешкото съзнание

Събота, 13 Август 2016 / Родители
14523

 

Каква е разликата между ценности, добродетели и навици, как правим избори и как това определя живота ни

 

Животът е многовариантен, има повече от един начин да се изживее и ако ние имаме добродетели и мъдрост, можем да оставим свобода на съзнанието, т.е. всеки да бъде себе си. Или накратко, ако предаваме добродетели и мъдрост и се фокусираме само върху тези две теми, може да оставим свобода на съзнанието и да спрем да контролираме всяко новопоявило се същество на Земята и непременно да искаме то за бъде в определена формичка с определено образование, правещо определени неща, можещо определени неща и да определяме - ако ги може - е добро, а ако не ги може - не е добро. Или да имаме предварителни очаквания, кой как ще си изживее живота.

 

Какво представлява животът?

Появявате се, след това живеете, живеете, живеете, докато живеете имате избор и накрая умирате. И това е горе-долу 100 години. Сега изваждате от 100 години вашата възраст и разбирате още колко ви остава да играете. И се поява един въпрос – по кой път да го изиграем този живот. Защото пътищата са много. Например аз ако тръгна от Шумен за София, мога да избера Шумен-Марс-София, мога да избера Шумен-Япония-София, а може да мина през хотел Поморие, малко през Родопите и накрая да стигна до София. Животът е многовариантен и вие имате пълната свобода да избирате как да го изживеете в това ограничение, което представлява времето и простраството. Тоест имате едно ограничение от вашето време на земята и сте ограничени откъм простраството.

 

 

Сега аз ако искам да отида на Андромеда, може и да не стане, освен ментално, защото нямаме технически средства. Ако искам да отида до Париж, е доста лесно, а ако искам да отида до Лондон, вече има ниско бюджетни полети, отиваш сутринта, вечерта се връщаш. Т.е. техническите средства ни помагат да преодоляваме пространството, но за времето засега няма решение. Умираме. И въпросът, който се появява, е как искате да изживеете оставащато ви време на Земята и по кой път искате да минете.

Това всъщност е важното - как правите избори.

Една част от изборите са съзнателни – мислите нещо и решавате, анализирате. Голяма част от изборите са несъзнателни и тези избори се случват благодарение на вашите ценности, вярвания, травматични или нетравматични опитности. Или вие се движите през един живот, във всеки един момент има разклонения и вие избирате – на конференция ли да съм или да си спя вкъщи до 12. Да пия ли вода или да пия Кока-кола. Вие ежесекундно правите избори и после носите последиците от тях. Вашият живот сега е резултат от избори, които сте направили вчера, или в предишните дни и вашият живот утре ще бъде резултат от изборите, които сте направили днес.


Как правим избор


Първо е информацията, която е около нас и в нас. Тя влиза в нас през сетивата ни. Ние я интерпретираме и избираме нещо.

Или, ако се опитаме да го илюстрираме – има едно информационно поле. В момента през мен минава сигнал на телевизията, мобилните оператори, извънземните сигурно също са пуснали сигнал... Ние не знаем какво преминава през нас. Ние знаем само това, което сетивата отчитат. Колкото ти работи сетивото, толкова отчита. След това тази информация се интерпретира и ние взимаме решение. Важно е кой интерпретира и взима решения за това как ще протече живота ни.

Информацията. Винаги давам пример с кухня - представете си, че в нея са най-добрите готвачи, най-най-най добрите с най-хубавата кухня. В тази най-добра кухня, с тези най-добри готвачи трябва да направим шопска салата. Донасят им на тези най-добри готвачи в най-добрата кухня, развалени домати и краставици. Каква шопска салата ще направят? Ще ви улесня. Развалена.

Същото е и с вашата глава. Колкото и да сте умни, ако в нея влиза некачествена информация, излизат некачествени решения. Изключително важно е да си подбирате източниците. Кои ми дава тази информация, защо ми я дава, какъв интерес има, тя достоверна ли е, актуална ли е и т.н. - каквото пуснете в главата си да влезе, същото ще излезе. И отговорността какво да пускате е ваша. Така че, ако това, което е влязло е развалено, колкото и да сме умни, от него накрая ще излезе боклук.

 

Сетивата

 

За да влезе тази информация във вас, трябва да има сетиво да я пусне. Ако недовиждате влиза по-малко информация. Ако нищо не виждате, няма да знаете, че има цветове. Ако не чувате няма да познавате тоновете, песента на птиците. Колкото е по-отворено сетивото, толкова повече информация влиза и толкова по-възможно е да вземете по-осъзнато решение, което е добро за вас. Рудолф Щайнер твърди, че сетивата не са пет а са 12. Освен вкус, мирис, зрение, слух и осезание той изброява още седем сетива. Обръщам внимание, че тялото също реагира за топлина, за движение, има сетиво с което да четем на другите хора мислите. При някои работи при някои - не. Освен това, сетивата също трябва да се тренират и разширяват чрез упражнения. И стигаме до интерпретацията.

 

 

Нека всеки един от вас, да си избере една роля, която е неактуална за България. Нещо, което в България не съществува. Харесахте ли си? Като знаете каква ви е професията, това което вижате, какво е от гледна точка на вашата професия? Ако избера например да съм природозащитник, това което виждам, ще е защитен вид. Ако си избера да съм ескимос, това което виждам, ще е храна. Ако си избера да съм дизайнер на палта, това което ще видя, е материал.

Изборът на роля определя какво виждате. Или този вътрешен Интерпретатор, за който говорим, в зависимост от ролята ви казва какво виждате. Ние гледаме едни и същи неща, но всъщност виждаме коренно различни неща на базата на нашите ценности, вярвания, сетива, способности да интерпретираме информация. И затва най-важен е интерпретаторът.

Имаме Действителност - всичко, което е, каквото и да е, ние не знаем какво е, но е цялото. След това има Сетива, в зависимост колко работят, колко не работят, толкова пускат да влезе в нас. След това има Филтри – личен опит, ценности, вярвания, интереси, опит, мнения, роля и тези филтри определят каква картина ще се появи в главата ни. На всеки се появява различна картина. Затова като отидете на кино, половината плачат, половината се смеят, защото Интерпретаторите са интерпретирали информацията по различен начин. Тоест, филтрите определят как изживяваме живота си. Тъй като времето ни на Земята е кратко – 100 години, е важно да знаем кои са филтрите, които интерпретират информацията ни и ако някой не ни харесва, да го махнем, да го променим или заменим и от нас зависи тази промяна да се случи. Няма някой отвън да дойде и да го свърши вместо нас.

 

Как се формират навиците

 

Как става това? Как може да променяме интерпретатора? Най-простият начин са Навиците. Навик е умение, което ти извършваш многократно и накрая го извършваш несъзнателно, без да знаеш, че го извършваш. Например отивате на шофоьорски курс. В началото включвате на първа скорост, колата изгасва. После първа, втора и леко отмествате. Колата притреперва. Най-накрая има и трета и вие се движите славно с 30 километра в час. А след няколко години, карате кола, сменяте скоростите, ядете сандвич, говорите по телефона, сменяте скорости, изпреварвате и даже не знаете, че сменяте, защото сте заети с много други неща, т.е. това нещо е станало навик.

Същото е и със зъбите. Отивате сутрин в банята и не си задавате въпроса да измия ли зъбите или да не ги измия, това важно ли е, или спешно, да го приоритизирам ли да ми е преди ресането или да е след ресането... Просто влизате и си миете зъбите.

Това са навици - многократно повтаряни действия, които са заучени и стават несъзнателно. За какво ходят децата в България на детска градина? Да се социализират, което, по друг начин казано, е да им се създадат навици. Въпросът е това ли са навиците, с които децата ще растат като здрави и щастливи възрастни, или не са точно тези навици. И ако ти създадат едни навици, които не са непременно добри за теб в ранна възраст, ти какво правиш с тях. И въобще знаеш ли си навиците, понеже те вече са несъзнатели и ти не знаеш че ги правиш. Ти просто ги правиш, защото вече са записани в теб и ти ги изпълняваш.

 

 

Това, което може да се направи, да се опитате да си забележите навиците и понеже е трудно, може да питате хората около вас. Второто е да знаете, че нов навик идва за 21 дни. Започвате да правите едно нещо 21 дни и на 21-вият ден ако не сте изпуснали нито един ден, вече е станало навик. Ако пропуснете един ден, започва броенето отново, т.е ако на 20-тия изпуснете, значи следващия е номер едно и така до 21.

Да създадеш нов навик е лесно, трудно е да изтриеш стар навик. Примерно пушиш. Това е стар навик. Защо пушиш? В началото е било по едни причини, после е ставало по други и най-накрая е станало по трети. Няма какво да ги изясняваме. Но, ако решиш да премахнеш стар навик, имаш нужда от три месеца. Ако издържиш три месеца, може да приемем, че имате успех, но изпуснете един ден, броенето започва отново. Сега обаче отиваме към по-сложната част с ценностите.

 

Ценности

 

Ценност е нещо, което е важно за отделния човек. За едни хора е важно да им е чисто, на други им е важно да се нахранят, на трети им е важно да станат много умни, а на четвърти им е много важно да станат много красиви. Което ти е важно, това ти е ценност. И цеността не е непременно добродетелна. Например ценност може да е да имаш високи токчета. Хубаво е да имаш високи токчета, но това не прави непременно света по-добър и по-щастлив. На теб това ти е важно – значи е ценност. Има всякакви видове ценности - семейни, фирмени... Тези ценности образуват ценностна система. Ние имаме повече от една ценност и при нас има много ценности и те имат йерархия. Има една, която ни е най-важна, има едни които са ни важни и едни които са ни по-малко важни. Когато правим избор, това, което ни е най-важно, определя решението ни.

Проблем е, че много често има конфликт на ценности. Например студено ни е и трябва да отсечем дърво. Една ценност, е че трябва да се погрижим за здравето си. Обаче има и една друга ценност – сега ще убия дървото. Вътре в нас започва конфликт – това поражда стрес, болести и вътрешно напрежение и при някои - нещастие. Колкото повече конфликти на ценности има в едно същество, толкова по-голям проблем има то да живее радостно. Или, ако ценностите са в една и съща посока и те се движат от една и съща идентичност, мисия и визия, тогава нещата са добре. Ако човекът е шарен, взел си е от няколко места по малко, вътре става гювеч и той е в постоянни вътрешни диалози. Разговаря си „да бъде ли, да не бъди ли“.

 

 

Ето един пример, който видях в една книга. Представяте си, че се събуждате през 14-15 век при онези с качулките. Започвате да се къпете всеки ден и да си миете ръцете преди хранене. Само тези две неща. Колко време ще отнеме преди да ви обесят? Може би няколко часа. Защото вие счупвате всичко, в което те вярват. Вие счупвате ценностите им, мирогледа им, стабилността, която им дава тази ценностна система, която имат в момента, за да не са тревожни.

Ние много държим на тази ценностна система, защото тя дава сигурност и е удобна. Какво правим като дойде някой месия? Например идват Вяра, Надежда и Любов и ние какво правим - ами хайде да ги изгорим една по една. Идва Свети Георги - да му отрежем главата и в една бъчва, а за Христос - пирони, защото тези хора или същества какво правят – те счупват ценностната ни система и всичко, в което вярваме и е по-лесно да ги унищожим, отколокото да се променим.

 

Култура

 

Когато се съберат много хора с едни и същи ценности, това прави култура. Културата може да е семейна, организационна, може да е във времето и пространството. Във времето може да има елинска култура, има древнокитайска култура. В простанството в момента има българска култура и индийска култура. Има много различни култури, защото са ни много различни неща важни. В България едно е важно, а в Индия друго е важно и това определя различните култури.

Къде се намират всичките тези неща вертикално във вас, понеже сме на езотерична конференция може да си ги казваме? Ето тук в сърцето. Тук се намират въпросните ценности и добродетели. Отговарят на въпроса Защо?. Защо го правя аз това нещо. Защото това ми е важно. Защото... Колкото повече задавате Защо? толкова повече разбирате, кои прави във вас изборите, и кои определя бъдещия ви живот. Накъде тръгвате утре и какво утре ще ви се случи. Днешният ден определя утрешния. А въпросът „Защо“ определя как сте направили тези избори, какви са вашите ценности и добродетели.

 

Добродетели

 

Говорихме, че първо може да се програмира съзнанието ви през навици, после през ценности. В зависимост, колко пътувате по света може едно да ви става важно, или друго. Сменяйки държавата, важностите се променят. Най-накрая стигаме до добродетелите.

Добродетелите са малка част от ценностите, които гарантират че това, което направите днес, ще бъде добро за вас дългосрочно. Те присъстват във всички религии. В някои се казват Божи заповеди, в други имат различни наименования. Това са едни препоръки, които казват, ако направиш сега така, е сигурно че ще е дългосрочно добре. Следвай го. Те не са задължителни, защото е възможно веднъж на няколко милиарда пъти (примерно), това да не е вярно. В крайна сметка ти трябва да поемеш отговорност за избора си. Каквото и да пише и където и да го пише това нещо, и който и да седи пред вас и да говори, включително и аз, вие слушате, слагате го на едно рафтче, проверявате дали животът ви го потвърждава, и чак тогава го пускате вътре в ценностната си система и вярванията си, защото това определя в каква посока ще тръгне вашия живот.

Представете си добродетелите като пътепоказатели. Седите на едно кръстовище и има табелка на която пише „Ето тук ако завиеш, дългосрочно ще е добре - добродетел“, но има и друга табелка, която казва „Тук ако завиеш, много бърза ще постигнеш успех“. Например тръгваш сутринта от къщи и едната табелка казва да отидеш на работа и дългосрочно да си добре, а другата казва да шибнеш един шамар на бабата в асансьора и да ѝ вземеш портмонето – краткосрочно да си добре. Примерите са малко крайни, но идеята е да се разбере разликата.

Добродетелите са базирани на мъдрост, те са проверени във времето исторически и ако човек отдели малко време и ги следва, е много вероятно качеството му на живот рязко да се подобри. Може да вземем примери от различните религии, които ни показват, че една добродетел – например истината - присъства навсякъде. Добродетелите са надрелигиозни. Те са нещо, което всъщност съществува и всяка една религиозна система го отразява. Познавайки добродетелите, хора от всякакви религии могат да живеят щастливо заедно, свързани със себе си, с другите и с цялото по един значим начин.

 

Как се преподават добродетели

 

Истина се преподава чрез седене в тишина. Сядаш и се опитваш да ти е тихо. Сложен начин, защото на повечето хора в главата им винаги е шумно: „Що седна така. Я се премести малко в ляво. А тук май те сърби.“ Седене в тишина изисква и тези „гласове“ да млъкнат. Но ако потренирате малко повече, например отивате в гората, лягате на една полянка, отпускате се и може и да ги заглушите. Това е метода за трениране на истина. Така един петте аспекта на хората – интелектулният - се развива.

Следващия начин е занимания в група, драматизация, роли, приказки. През тях се тренира добродетелта – точни/правилни действия. Правилни действия е свързано с физическото тяло, на английски е right, което означава да застанеш от дясната страна на Бога. Правилни, в смисъл да си му отдясно. Няма точно превод на български. Смисълът е така да действаш ден след ден, че да застанеш най-накрая от дясната страна. Как става – занимания в група, драматизация, роли, приказки.

Емоционалният аспект, или вътрешният мир, се постига пак чрез седене в покой и тишина.

Психическият аспект, който е свързан с Любовта, се тренира чрез групово пеене. Затова във всички религии пеят. Пеят. И когато пеят, се отварят, свързват се и тогава всъщност генерират любов.

Тези методи звучат малко детски. Но това е, защото добродетелите се формулират по време на детството, т.е вие може да знаете много за честността, даже да сте академик на честността, но това е интелектуално знание и не ви прави честен. Ако е добродетел, тя е част от вашия характер, от вашата система, която взима решения, от вашия софтуер, от вашите програми, които са вътре. Тя не е данни, а е софтуер.

Затова добродетели от 0 до 7 години се учат чрез Copy/Paste. Майката е честна, детето е честно. Майката лъже, детето лъже. В тази възраст няма какво да обяснявате на децата, те така или иначе ще направят това, което вие правите. Ако искате някаква промяна в дете, вие трябва да направите тази промяна в себе си. От 7 до 12 години, (официално е до 14, но аз в България малко съм го свалила) добродетели се учат като учебен предмет и в много държави те се учат поколения наред, т.е. бабата е учила добродетели, майката е учила добродетели и детето отива и учи добродетели. Тези уроци са застъпени в семейството като нужно познание и никой не се чуди защо има такъв учебен предмет добродетели. От 7 до 12 години детето може да извади тези програми от подсъзнанието си, да ги сложи на масата си, да ги сложи на масата, да ги разгледа и да каже „Тази ми харесва, тази не ми харесва...Избирам тази да остане, тази да си отиде, а тази малко да я променя“. След 12 години характерът вече е формиран, психичната енергия вече е отделена и тогава вече става много трудно да промените софтуера.

На нашата възраст промени стават като катастрофираш, разболееш се от рак, умре някой, който ти е скъп, т.е. доброзорно се променяме, не е доброволно. Или промените стават, когато много се занимаваш със себе си и работиш върху вътрешния си свят. Това, което може да направим, е да видим кои добродетели имаме – три, четири, пет, колкото имаме, и да ги предаваме на децата. Тези, които нямаме, да намерим някой добър човек, който ги има и да водим детето си при него да се научи на тях. Детето да може да се среща с различни хора и да не да им взима вирусите, а да им взима добродетелите.

Ако аз имам любов, мога да ви дам любов, ако нямам любов няма как да ви дам. Така че преценявате какво имате. Със сигурност имате много хубави неща в себе си и тези неща давате. Тези, които нямате, не се мъчите интлектулно (с проповеди и казване) като данни да ги предавате, защото е сигурно, че няма да проработят. Намирате други хора, които ги имат и така всъщност може да се пречисти системата. Да се предават само добрите неща напред, да се предават добродетели и мъдрост и да има свобода на съзнанието.

 

Депрограмиране

 

Дали можем да си помогнем по някакъв начин?

Първият начин да си помогнем е да разберем кой е вътре. Правите си едно тефтерче и започвате да си записвате – каква музика слушам, какви дрехи си купувам, къде ходя. Седите и записвате. След един месец пак записвате, сравнявате и откривате разликите - накъде се движите, за да видите изборите ви от вчера къде са ви завели. Започвайки да осъзнавате как живеете, как протича времето ви, колко време ви остава, тогава започвате да сте по-отговорни към изборите си, да ги правите по-осъзнато, а не просто като животно, което се движи и накъдето го бутнат и то върви натам...или защото има такива навици, си казва „Аз винаги така съм си правил и така пак ще направя.“

Когато правите едно и също, ще имате един и същ резултат. Айнщайн е дал определение за луд: „Човек, който прави едно и също и очаква различен резултат“. Ако искате да има различен резултат и нещо да се промени в живота ви, първо трябва да видите докъде сте се докарали, слагате го на масата, четете, гледате и след това казвате: „Това искам да се промени“ и правите нещо различно от това, което досега сте правили. Това е първият начин за депрограмиране.

Вторият начин. Ако приемем че в тази инфосфера родители, учители, медии, приятели ни правят внушения или ни вкарват едни програми и това формира система от убеждения, система от вярвания, мироглед, манталитет, система от ценности, предрасъдъци, софтуер – това всичко е едно и също. Това е този вътре, който интерпретира и взима решенията, това е този който приоритетно определя как ще протече живота ни на Земята. За са може да стане промяна, трябва да проверим на кого позволяваме да влияе. Например аз преди много години си изхвърлих телевизора и съм изкючително щастлива от това си решение. Забелязвам, че през годините много хора започнаха да не позволяват някой от екрана да им казва какво да ядат, на какъв диван да спят, къде да отидат на почивка и всъщност те само да изпълняват някакви реклами, които са се появили, без дори да знаят че ги изпълняват.

Това, което можем да направим, започва със способността да си назовем програмите. Трябва да можеш да кажеш какво всъщност правиш и като си назовеш програмите вече можеш да имаш избор да си ги смениш. Второто е да си позволяваш в главата ти да влиза качествена инфорамация. Връщаме се на примера с доматите и краставиците - да пускаш в главата си качествена информация и да подбираш източника на тази информация, да го проверяваш, да си скептичен.

Третото е да правиш разлика межу реално и виртуално. Хората се объркаха, кое е реално и кое е виртуално. Реално е, че има котки, и че има черни котки. Виртуално е какво ще стане, ако черна котка ти пресече пътя и е много важно да знаеш, кое е реално и кое е виртуално. Реално е, че това тук е фотьойл. Виртуално е ако ви кажа, че който седне на него ще спечели един милион от тотото. Можете да си избирате да вярване на виртуалните неща, може да ги пускате в системата от ценности, в сърцето си, това да определя живота ви. Винаги трябва да има нещо на земята, което да казва „Това е реално, а това е виртуално.“ Това реалното все пак трябва да осигури храна, вода, топлина на тялото и приятели.

Последното е да имате антивирусни програми. Антивирусни програми означава да стоите, да наблюдавате и ако живота ви го потвърди, пускате нещо в системата си от вярвания. Няма световни истини, които някой е застанал да говори и вие да се съгласявате. Дори към това, което пише в Библията, трябва да се отнасяме скептично. Проверявате.

 

Характер

 

Цялото това нещо формира нашия характер. Характер е тази единица вътре в нас, която ни отличава от другите. Тя ни помага като дойде трудност, ние да можем да я преодолеем, или това пътуване на героя, което извършваме като слезем на земята, между раждането и смърта, да бъде достойно. Достойно пътуване. Ценности, добродетели и навици - важно е първо да познаваме, след това да знаем кое може да дадем на следващите след нас, да намерим това, което ни липсва, от кои други хора могат да го вземат и най-важното - да знаем, че изборите ни днес определят живота ни утре.

 

 

Вижте още: 

Озарената педагогика: Проект за училище

Озарената педагогика: Образованието 

Озарената педагогика: Философията

Озарената педагогика: Децата 

Озарената педагогика: Програма

Озарената педагогика: Информация и идентификация 

Озарената педагогика: Майсторството на учителя 

 

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

ценности, добродетели, характер, избор

StreetInside

Детското в мен

Петък, 28 Октомври 2016 / Към себе си
"Млади автори":  За разлика от човешката, любовта към Живота винаги е взаимна    Обръщам поглед към себе си и внезапно като машина на времето, мисълта ми спонтанно ме връща назад, в детството. Една единствена дума за мен е най-чисто негово отражение - щастие! Отдадох му се це [...]

Зрелите хора имат развити души

Неделя, 17 Юни 2018 / Към себе си
Как да разберете дали имате напълно развита душа и какво разкрива това за вас?   Да си импулсивен и безгрижен има своето очарование и носи понякога полза, но стоенето на твърда основа и в хармония с вътрешния свят е завоевание, което ще те води до по-велики житейски преживявания. Не в [...]