Много важно е децата от малки да се научат да се идентифицират само с част от някой, а не с целия човек
Най-важното нещо, което децата могат да направят между 7 и 12 години, е да се научат да работят с качествена информация. Да си намерят информацията и да могат да я оценят. Сега има напреднали държави – чувам, че в Сингапур това вече е учебен предмет – Оценка на информация. И децата започват: Кой ми дава тази информация? Защо ми я дава? Как да я проверя? Тя добра ли е? С какъв мотив ми я дава този човек тази информация? Дали в нея има елемент, който ме прави щастлив, или аз започвам да се страхувам от нея? Колкото по-качествена информация имат децата, толкова по-голям шанс имат да правят добри избори (добри за себе си, за другите и за цялото).
Ето един пример. Представете си най-съвършената кухня с най-съвършените готвачи. Няма по-съвършена кухня, тенджери, печки и т.н. от тези и няма по-добри готвачи на земята. И им кажете на тези готвачи да направят салата. Вкарвате в кухнята развалени домати и краставици. Каква салата ще направят тези готвачи? Развалена салата. Същото е и с вашата глава. Колкото и да сте умни, колкото и добре да работи кухнята горе, ако във вашата глава влизат развалени домати и краставици, единственото, което ще изкарате като решение за живота си, са развалени решения. Възможността да се намира качествена информация в този океан, в който в момента плуваме с Google, става все по-важно и ценно умение.
Второто нещо е свързано с Идентификацията. Много важно е децата от малки да се научат да се идентифицират само с част от някой, а не с целия човек. Едно дете дойде при мен и каза: „Искам като стана голям да обирам влаковете и да съм наркоман“. И аз нали си представяте как реагирам. А то едно прекрасно дете и аз казвам: „Да, разкажи ми“. А той каза: „Ами да ще имам черен джип“. И аз казвам: „Ахаа, ти искаш да имаш черен джип“. А той казва: „Да. Пенчо има черен джип. Знаеш ли колко е хубав и е наркоман и обира влаковете“. Всъщност беше много важно да отделя черния джип от Пенчо.
Идеята е да направим така, че когато едно дете иска да се идентифицира с нещо, то да взима само тази част, която иска, а не целия човек. Същото е и с едни дето искат да са Христос. Ами сега има автомобили по улиците. Ако седнете да живеете като Христос, в нашата географска ширина, с тая зима, как ще стане по сандали? Взимаш само тези елементи от идентичността, които са ценни, а не се идентифицираш с целия човек.
И последен пример - сега има много малки момичета, които искат да станат фолк певици. Питам ги: „Добре, искаш да си фолк певица, като еди-коя си, а можеш ли да пееш“. - „Нее“. - „А ходиш ли на уроци?“ - „Нее“. - „Ами как ще станеш фолк певица?“ - „Е, ще стана“. И всъщност разбираш, че тя иска да бъде красива. Това е много фин елемент, който е много важно от самото начало да се проверява – с кой се идентифицира детето в момента, трябва да се научи да разделя целия човек от това, което то харесва всъщност в него.
Следващото нещо е свързано с холистичния подход. В Озарената педагогика светът не е разделен на физика, химия и математика. Някой си го е разделил на науки, но животът е цялостен. И в тази му цялостност, ако го насечеш, и особено ако преподаваш без да направиш връзка между физиката и химията, аз даже не мога да си представя, как някой очаква че ще работи.
Аз, Ние, Ние и Вселената
В Озарената педагогика има три области на развитие (Аз, Ние, Ние и Вселената) състоящи се от седем потока. Първите четири потока са свързани с развитието на Аз-а. Аз означава, че вие сте сами в една пещера. Всичко, което може да развиете в тази пещера, това е развитие на Аз.
В пещерата може да си развиете физическото тяло. Правите лицеви опори. Самички сте вътре, можете, развивате физическо тяло.
В пещерата може да си развиете емоционалното тяло. Можете да творите. Да проверявате през кое нещо можете да извадите навън това, което чувствате. Можете да го изпеете, да го изтанцувате, да го изрисувате.
В пещерата може да си развиете връзката със себе си: Аз как се чувствам? Добре ли съм? Не съм ли? Боли ли ме нещо? Какво се случва в мен? Притеснен ли съм? Какви мисли преминават през главата ми?
И в пещерата можете да развиете ума си. Да помните. Да тренирате памет. Колко рисунки имаше на стената? Седем. Я да се обърна да проверя, седем ли са или не са седем.
Това е Аз.
Когато в пещерата влезат други хора, тогава в пещерата се развива Ние. Когато в пещерата има много хора, се развива умението да комуникираш, да разменяш, да твориш заедно. Или това е втората област на развитие в Озарената педагогика. Втората област, в която ние се учим да правим заедно неща.
И третата област на развитие е, когато ние излезем от тази пещера с другите хора и забележим, че има и животни, и растения, минерален свят и ние трябва да бъдем, в хармония и с тях. Тогава научаваме как се казват мечките. Кафявата в нашата зоологическа градина се казва Росица. Научаваме различни неща за света, който е извън човешкия, свързваме се с този свят.
В този смисъл си представете, че има седем учебни потока и всеки един от тях цели развитие на тази част от нашата индивидуалност. Това ни помага, когато си сам в пещерата да натрупаш личен опит, когато има други хора - социален опит, и когато си навън - научен или глобален опит. Първата област цели да овладееш енергията в себе си. Втората област цели да овладееш информацията. Третата област цели да видиш какви ресурси има на земята и да ползваш само ако е нужно! Защото ние в момента предимно ползваме, без да е нужно. Чупим сталактити в пещери, които са се развивали десетки хиляди години. Защо? Неясно. И това се случва в момента в България, нали?
Врати към познанието
За да си го представите - има едни неща, които ние сме нарекли „портали“ или „врати“, които детето като стигне, влиза в нов свят. Един такъв портал или една такава врата е четенето. Всеки човек, който се научи да чете, това му отваря нов свят, безкрайно много нови възможности.
Друг такъв портал е да говориш чужд език. Един чужд език ти позволява да се свързваш с безкрайно много други хора на земята. Друг такъв портал е да можеш да ползваш добре компютър, да можеш да комуникираш в реално време, да можеш да обменяш информация с хора от далечни точки.
Целта на един преподавател в Озарено училище е отваряне на максимално много врати и портали. Не наизустяване на информация. Не на научаване на конкретни умения. Отвори ли се порталът, това е нов свят.
Първа част: Озарената педагогика: Програма
Вижте още:
Озарената педагогика: Проект за училище
Озарената педагогика: Образованието
Озарената педагогика: Философията
