1 / 4
За енергията на Рупите много е писано, но докато не я усетиш сам, не можеш да разбереш
Обикновено сме твърде заети, забързани и съсредоточени в проблемите си. Много често повече искаме от живота без да даваме. И тогава попадаме на някое свято място, което да ни припомни, че можем за малко да спрем и да се вглъбим в себе си. Ако сте ходили в местността Рупите, близо до Петрич, добре можете да разберете това усещане за лекота и пречистване, което сякаш ви пренася в съвсем различен свят. И усещането за сега, за този момент, който е единствено важен и ценен. Добротата и благината на живота витаят около теб. Нищо не затормозява мислите и сетивата ти, лекота е в душата, тялото е леко, като перце.
Точно енергията на това място е причината пророчицата Ванга да го избере за свой дом.
Ванга загубва зрението си на 14-годишна възраст, когато е в гората за дърва с баща си и ги връхлита буря. Момичето било открито затрупано от камъни и пръст, ослепяло. Прекарала три години в дом за слепи хора, след смъртта на втората си майка се прибира в къщи да гледа по-малките си братя и сестри.
Ванга разбира за дарбата си, когато баща й губи една от овцете си и сънува сън, който показва къде да я търсят. Става известна през Втората световна война, когато хората отиват при нея с молба да им каже къде са близките им. При гаданията си тя изпада в транс и твърди, че около нея има неземни същества.
Ванга е феномен, признат в целия свят. И до последния си дъх живее в малката къщичка в Рупите. За нея материалното е излишен каприз, важни са спокойствието и добрата енергия в дома.
Въпреки че е можела да се възползва от благоволението на държавните фигури по времето на социализма, Ванга живее скромно и оставя на хората храма „Света Петка“. Уникална църква, построена от дарения и с помощта на архитектите Богдан Томалевски и Лозан Лозанов и художника Светлин Русев, който изографисва църквата. По стените можете да видите лика на пророчицата, а гробът й в църквата дава сила и енергия на всички, решили да се докоснат до историята й. Самата Ванга приживе казва, че Рупите и действат, като акумулатор.
До последния си дъх Петричката врачка мисли за хората и за тяхното добро. Може би затова, когато си на това място, осъзнаваш, че всичко за което се бориш е преходно и че има по-важни неща – като това дали днес си добър човек, за да бъде добро и твоето утре.
Вижте още:
