
Приказките подготвят малките пътешественици за пътешествието на живота, те са като фитнес за ума
(продължение на темата Как да четем приказки на децата)
Приказките се разделят на приказки за животни, приказки за бита, вълшебни приказки. Част от тях са известни като фолклорни, друга част като литературни, или авторски. Народните приказки черпят своите сюжети от митовете и легендите. Ценни са „Старогръцките митове и легенди“, които са едни от първите разкази за делата на боговете и на обикновените хора. Арабските народни приказки са събрани и издадени през IX век със заглавието „Приказки от 1001 нощ“, а през 1812 година Братя Грим издават сборници от немски народни приказки. Класически автори на приказки са Шарл Перо, 1697, Александър Пушкин, 1831, Ханс Кристиан Андерсен, 1835.
В нас има всички аспекти на невинния и жертвата, на крадеца и убиеца, на грижовния. С ежесекундните си избори ние даваме изява на някой от тях. Тези избори се правят несъзнателно на база ценности (кое ми е важно, кое е ценно за мен, кое предпочитам) и съзнателно на база мъдрост и опит.
Приказките са носители на мъдрост и добродетели (ценности, които имат дългосрочно благоденстващ ефект за нас). През архетипни образи, символи, кодове те са преносител през вековете. Снежанка неслучайно отхапва ябълка (знанието), а не праскова. Джуджетата (земни добродетели) са 7, а не 14. Те могат да я спасят от гребена в косата (мисълта), но не и от ябълката. Само чиста истинска любов (сърцето да освободи ума) на принца може да я съживи.
Класическите приказки изпращат оптимистично послание, изграждат позитивно отношение към живота, подхранват волята да не спираш да се бориш, увереността, че имаш сила да се справиш.
Те дават и едно обещание, че всеки може да се издигне до собствения си потенциал, вярата, че е възможно, че ще има хубав край и че доброто рано или късно ще победи.
Всеки един идва на Земята, за да извърви земния си път. Той е герой със своите копнежи, стремления, страдания и изпитания. Приказките подготвят малките пътешественици за пътешествието на живота.
Ползата от четенето на приказки
Важно е да се четат приказки на децата, защото така се развива въображението. То е като фитнес за ума. Колкото повече се чете и детето само създава картини, толкова повече в него се развива умението да изгражда вътрешни образи. Способността за създаване на ясни вътрешни картини е основата на многовариантните решения, изобретателността и творчеството.
Четенето на приказки помага на децата да развият вербална памет или да запомнят това, което им казват околните.
Приказките са код, носител на добродетели, помагащ на децата да преодоляват злото, да се разграничават и да избират.
Приказките помагат да се преодолява емоционалното напрежение. Те тренират емоционална устойчивост.
Приказките помагат за стабилна вегетативна нервна система, или т.нар. витално сетиво, овладяването на сетивото на живота.
„Ако искате децата ви да станат умни, четете им приказки. Ако искате да са по-умни, четете им повече приказки“ – Алберт Айнщайн.
Трудности
Световете са поне два. Един външен – този около нас, и един вътрешен – това, което преживяваме, чувстваме, мислим. Приказките са инструмент за справяне с конфликтите на вътрешния свят, със страховете, осъзнаване и назоваване на нуждите, едно по-истинско свързване със себе си.
Някои възрастни, които не са преработили страховете си в детството, при прочитане на класическа приказка имат свръхреакция и предават този си непреработен страх на децата си. Добре е родителите да четат приказки, с които са в мир, а другите да ги дават на близки, които са преработили този вътрешен конфликт.
С гореизложеното е обоснована нуждата децата от 0 до 4 години да не виждат включен телевизор и постоянно да им се обяснява разликата между реално и виртуално. „Ще умра от смях“ не означава, че някой ще умре.
От 4 до 7 години децата понякога могат да гледат „касетка“, филмче, което родителите познават. Над седем години е възможно внимателно и ограничено телевизорът да навлезе в живота на детето. Ако някой филм е много модерен, изцяло извън ценностната ви система и децата говорят за него, например „Покемони“, купете книжка, редактирайте основно съдържанието ѝ, прочетете я неутрално и продължете деня с нещо интересно.
Детски книги
Критерии за качествена книга за деца – текстът да е оригинал (както авторът го е написал, без деформации при превод и др.), изряден правопис, красиви илюстрации, голям четим шрифт, голямо междуредие, без преноси, качествена хартия, мека корица (ако е твърда, да са обрани ъглите), здраво захващане (шита или с телчета).
Вижте още:
Ролята дава свобода и още нещо
Бонбончо - съвременни приказки за деца, предаващи мъдрост
Бонбончо си намери нови приятели