
Какви истории са подходящи в различните детски възрасти
За това, че чрез приказките най-лесно предаваме добродетели и мъдрост на децата си, сме говорили много пъти. Най-добре е родителят да измисля сам приказки за детето си. Така той предава ценностите, вярванията, опита си на детето по един благ начин. Детето може да записва на телефона си приказките, които му се разказват, и да ги слуша самостоятелно, когато родителите му нямат възможност да му четат.
Една приказка се чете, докато психиката на детето я преработи. Възможно е всеки ден да се чете една и съща приказка и това да продължи със седмици. В момента, в който психиката на детето е отработила приказката, тя става безинтересна. Така плавно се изгражда психическа и емоционална устойчивост. Не е нужно да има много приказки. Необходими са 5–6 и когато детето е готово да се раздели с тях, нови 5–6 приказки.
Когато родителят закупи книга за детето си, първо трябва сам да я прочете. След това да задраска дискретно с молив думи и изрази, които са неадекватни, т.е. да я редактира според ценностната си система и след това да започне да я чете. Корекциите с молив са необходими, тъй като децата не обичат промените при четене на приказки и веднага казват: „Изпускаш!“ с недоволен тон, ако четете различно.
(Това е причината приказките за Бонбончо да са в два формата. Първият е предпечатен вариант PDF, готов да се принтира, а вторият е като текст, който може да се маркира и с Ctrl+C и Ctrl+V, т.е. Copy/Paste, да се сложи в Word и да се редактира, допише, промени…)
Добре е приказките да се разказват. Родителят трябва внимателно да е подготвил приказката. Да я е чел няколко пъти сам. Да е тренирал разказването ѝ. Трудната част е да разказва едно и също.
Приказки в различните периоди
От 0 до 3 години най-важното при детето е да се развие физическото тяло. Приказките помагат на детето да развие ключовото за възрастта си – ритъм. Това са приказки с рими.
„Зайченцето бяло
Цял ден си играло…“
За да задоволяват най-важната нужда на детето – сигурност, се четат приказки от две-три изречения с познати последователни действия. Най-често те са битови и помагат за справяне със страха за оцеляване. Такава приказка може да е:
„Мечето облече пижамата си. То изми очите и зъбите си. Майка му го целуна. То заспа щастливо.“
От 2 до 6 години към развитието на физическото тяло се добавя и овладяването на емоциите, или т.нар. емоционално тяло. Основна задача е справянето с несъзнаваното, със страховете. Приказките са черно-бели, за да може детето да направи разлика. Много добри и много лоши герои преминават през страшни случки, така че доброто обаче да побеждава накрая. Приказките са изпълнени с обрати, емоции. От уплаха до отдъхване. Свят на удивление и учудване.
Смисълът е детето да се подготви за реалния живот, да се спусне в реалността меко и плавно, като с „парашут“. Психиката му да преработи изоставянето на деца от майките, наличието на насилници, крадци, смърт и т.н. Детето си представя точно толкова страшен вълк, колкото може да понесе. Нещата, които са отвъд възможностите му, се елиминират, т.е. не се възприемат – защитна реакция на ума. Колкото и да е страшна за възрастните „Вълкът и седемте козлета“, децата не я възприемат буквално. Възприемат я архетипно. Това, което не трябва да се прави, е родителят да драматизира гласа си, докато чете. Така преекспонира емоциите и може да уплаши детето си, но не със сюжета, а с гласа.
Детето ще изживява чужда емоция, не ще може да изживее приказката по собствения си уникален начин. Още по-опасно е да се пускат приказките като филм. Първата опасност е, че до 2-3 годишна възраст децата не правят разлика между реално и виртуално. Ударът с чук на Том върху главата на Джери е смешен в анимационното филмче, но подобно действие не е никак смешно между деца. Втората опасност е, че умът не може да изключи готовите визуални образи, както е способен да изключи думите. Ако вълкът в анимационния филм е по-страшен, отколкото психиката на детето може да поеме, то може да сънува кошмари, включително да получи гърч и страхова невроза.
В приказката детето създава образ само за това, което е готово да възприеме. Другото минава покрай него и не създава образ. Естествена самозащита. Акцент при приказките от 2 до 6 са картинките. Важно е да са красиви, реалистични и вдъхновяващи.
От 6 до 12 години освен здраво физическо тяло и овладени емоции, е важно и да се разширява съзнанието. Приказките са по-скоро неутрални като емоция, те са ведри и с хумор. Целта е децата да могат да назовават вътрешните си процеси, да избират. Тук са приказките за осъзнаване на мъдрост и добродетели. Тук са приказките за Бонбончо и неговите приятели. Подобно на Библията, митовете, легендите, те са кодирани и носят послания през времето и пространството. Изградени са от много пластове и колкото повече се четат, толкова нови нива се откриват през различни символи, за да се достигне до дълбочина и осъзнаване. Приказките за Бонбончо са носители на цялата мъдрост, добродетели и любов, която съм искала и могла да предам на собственото си дете в алфа състояние на границата между индивидуалното и колективното.
Следва продължение
Как бързо сами да си направим книжка
Вижте още:
Ролята дава свобода и още нещо
Бонбончо - съвременни приказки за деца, предаващи мъдрост
Бонбончо си намери нови приятели