Действителността е много повече от това, което ни изглежда. Всичко се движи, всичко вибрира

Реалността е енергийна структура в състояние на неразривна информационна взаимосвързаност. Биосферата на Земята е информационна мрежа, от която всички сме част - растения и животни. Всяка елементарна частица има своята вибрация, която я дефинира в нейните качества. Стотици милиони, милиарди и милиарди елементарни частици изграждат всичко в целия космос. Всичко видимо - от звездите и галактиките, до планетите и всички познати ни химически елементи, от които се образува всичко живо и неживо познато ни в тази вселена. Всичко е изградено от "частици" енергия, които се самоорганизират. 

И въпреки това, в космоса изглежда доминира не видимата материя, а празния мрак. Мракът на космическата "празнота", която наричаме "космически вакуум" и ни се струва безплътна и - ами, напълно празна. Тази празнота, обаче, съвсем не е празна (ВЖ. тъмна материя и тъмна енергия/dark matter and dark energy) - в нея се намират паралелни вселени и хиперреалности, метареалности и субреалности т.е. многоизмерни светове, които заемат различни електромагнитни диапазони от ем спектъра на познатата ни реалност.

Телепатията и "пси феномените" са реални, въпросите са защо и как? Какво ги поражда? Резонанси на съзнанието, хармонични честоти, резонанси на Шуман или са други ефекти на квантовата физика на ума?

И така, оказва се, че това, което виждаме, далеч не е всичко от това, което е. Всъщност, нашите възприятия, сетивни и технологични, са ограничени в определен електромагнитен спектър на реалността, отвъд който следват само безкрайности. Безкрайностите, както космическия "вакуум", са границите на човешкото познание (и възприятия). Безкрайностите са порталите към други светове и други реалности, казано метафорично. Реалистично, тези други реалности не биха били достъпни една за друга. Не само недостъпни, другите реалности са неразбираеми от гледна точка на нашата вселена. Затова вселената изглежда сякаш едновременно съществува и несъществува. Сякаш е материална и не е. Една многоизмерна, енергийна структура, която създава илюзията за обособеност на обектите и за разстояния, когато в действителност времепространството е вид електромагнитна илюзия. Защото в двата края на цялото ни научно познание за действителността стоят безкрайности.

Трудно е да си представим как така възприятията ни са ограничени и как би могла да се осмисли идеята, че сме заобиколени от пластове на действителността паралелни измерения, които са недоловими за нас. Различните стойности на ем честотите имат свойството да не се засичат в пространството, и да не си пречат. Така, съвсем спокойно и без никаква парадоксалност на едно място могат да съществуват множество електромагнитни многоизмерности, дори безброй, всяка имаща своя честотен диапазон, и практически да бъдат обособени реалности на едно и също място, по едно и също време. Измерения в измерения, в измерения, на нива и всичко е енергия.

Но, какво означава това за нас хората? Какво като реалността в същината си е чисто енергийна? Какво като реалността не е "материална", а "вибрационна"? Какво означава това за ежедневния ни живот?

Означава много. Нека разгледаме още малко, съвсем общообразователно, природата на "електромагнитната радиация" или "нещото", което описва всичко видимо и невидимо в познатата ни реалност.

Честотата е универсално качество на енергията - честотата на енергийната вибрация - и именно честотите са това, което оформя действителността в нашите възприятия. Различните честоти носят различна информация, комбинациите на тези енергийности правят различните неща. 
Така всяка елементарна частица има определен енергиен заряд и честота, които определят нейната същност. Човешкият ум и сетива са настроени в определен честотен диапазон, това е света и космоса, които възприемаме със сетивата си. Светът на видимата материя. Човешките сетивни възприятия са значително по-ограничени от целия спектър на видимата материя, който можем да доловим с технологията. Освен това, нашите възприятия на действитеността се влияят и от физическото ни измерение, просто като размер. Ние възприемаме действителността само в нейните макро мащаби, при това само в границите на определени скорости.
Така например, звукът има своя честотен диапазон и светлината има своя. Видимата светлина, която осветява земния ни ден и звуците, които можем да чуем с ушите си са в една тясна зона от съответните им честотни диапазони. Има още ултразвук, червена и ултравиолетова светлина, които не можем да доловим като част от възприятието ни на действителността, защото сме настроени към приемането само на определен честотен диапазон от всичко онова, което ни заобикаля.

Какво са електромагнитните вълни? Какво ги излъчва? Какво са електромагнитните честоти на мозъка? А електромагнитното излъчване на съзнанието?

Електромагнитните вълни са най-просто пулсове-енергия, излъчвани от източник, които се пренасят - като енергийна вибрация - през квантовото измерение на средата в която се движат; с дължина на вълната или разстоянието между отделните пулсове (херци), които източника излъчва, от десетки километри до десети от милиметъра, като приетата скорост на разпространението на тези пулсове-вибрации в пространството е скоростта на светлината. Всъщност, знанието ни върху природата на електромагнетизма е далеч от пълно и не е съвсем ясно точно какво е. Електромагнетизмът е чиста енергия. Енергийни вибрации, които пренасят определена информация. А от тази информация, ние хората, си изграждаме представата за действителността, когато я разкодираме чрез възприятията си.

Принципът на електромагнитната вълна е донякъде като този на доминото - източника на импулс е действието, което задвижва първото блокче, а последващите пренасят това движение. Звуковите вълни на Земята, например, се смята, че се пренасят чрез трептенето на молекулите на въздуха и затова науката казва, че в космоса не би могло да има звуци. (Тук трябва да се отбележи, макар и някак парадоксално, че макар и за "звуковите вълни" да се говори като за нещо различно от "електромагнитните вълни", всъщност не е така. Различна е само конкретиката. Всичко е електромагнетизъм, звуковите вълни също.)
Установено е, че електромагнитните вибрации могат да се провеждат от всички медиуми и дори, подобно на фотоните, да пътуват в пространството осцилирайки автономно без да се нуждаят от никакви "материални частици", които да ги "пренасят". Именно тези осцилации, или повтаряеми преноси на първоначалния пулс, оформят вълната. Така, колкото по-голямо е разстоянието между отделните импулси, излъчени от източника, толкова по-малка е честотата на вълната, която образуват, измервана в херци. Един херц е една осцилация. Обикновено се изчислява броя осцилации или цикли в секунда. Общата култура на всеки мисловно буден човек трябва да включва знание и в тези сфери. Научното знание допринася съществено в разбирането ни на света по пътя на разширяването на съзнанието.

Говорейки за честоти, ето един пример с компютърния хардуер.
Ако един процесор има работна честота от три гига херца, това означава, че за една секунда произвежда три милиарда електрически импулси или три милиарда изчисления в секунда, което не предполага голямо разстояние между отделните импулси, тъй като дължината на секундата като време е относително кратка. По правило, ултра високите честоти са присъщи на измеренията от микро към по-малки и дължините на вълните им са миниатюрни. Ултра ниските честоти, от друга страна, се срещат в макросвета, в природата и големите космически обекти.

Честотата може да се определи и като друго име на скоростта. Например, в израза "Учестен дъх или сърцебиене" разбираме, че колкото по-бързо пулсира, толкова по-висока е неговата честота и толкова по-малко е разстоянието между отделните пулсове. Честотите, освен това, имат и мощност. Така, може да се генерират ултра ниски честотни сигнали с висока мощност, които могат да имат разрушителен ефект, преминавайки през физически обекти.

Някои авангардни квантови теории описват Вселената като видимата част от гигантска космическа електромагнитна вълна, която образно казано преминава през нашата вселена и продължава през други, фрактално, до безкрай.

Една запленяваща нова представа за действителността, която има потенциала да революционизира възприятията ни за света, в който живеем и за нас самите, като живи същества.

Нещо повече, като живи съзнания част от по-големия организъм на планетата и Хелиосферата. Действителността е много повече от това, което ни изглежда. Всичко се движи, всичко вибрира. Всяко физическо тяло излъчва електромагнитни вълни.

Следва продължение

Източник: mindvolution.net