Столицата на Португалия е предпочитана туристическа дестинация - най- често се чува френски език, има много холандци, белгийци, германци
Поне трима души познавам, които мечтаят за екскурзия в Лисабон и все не им се получава. Още толкова - които са успели и говорят страстно за него. Имах Лисабон за един ден. Вече съм от двата вида.
Нещо ме кара да мисля, че португалците уважават старостта. Не се опитват да правят козметични операции за подмладяване. Нека да е старо. Пак е красиво. Всъщност впечатлението, което ме стряска още в пълния с португалци самолет от Париж е... колко много си приличаме външно с португалците. Ако ни смеси човек, трудно ще определи кой какъв е. Другото стряскащо и неподлежащо на разумно обяснение впечатление е колко много си приличат езиците ни, които нямат нищо общо. Славянският ни български и латинският португалски имат една и съща мелодия, твърдост, интонация, ударения, звуци. Пробвам откритието си върху нищо неподозиращи французи: "Шивачката уши два джоба и спря машината". Те не могат да повярват, че това е на български, а не на португалски.
И после осъзнавам, че стоя на Площада на търговията или Плаша де комерсиале, където са посрещали авторите на великите географски открития и се чудя що за хора са тези португалци, толкова сходни на нас и толкова различни като хоризонт. А хоризонтът тук е огромен. Гледката към реката Тежу, която по всички мерки си е истинско море и малко по-тъмния в края на хоризонта океан оправдава тесните улички и накацалите по седемте хълма сгради.
През 1755 година Лисабон почти напълно е унищожен от земетресение, последвано от пожар и три огромни вълни цунами. Една трета от жителите му загиват. Само за няколко години богатата колониална държава възстановява столицата.
Трудно е да се загубиш, улиците са планирани перфектно. Малки тесни улички, които се вият по стръмнините, всички те се събират все към оня хоризонт. Все още има много сгради с керамични фасади от типичните за Португалия рисувани плочки. И тях старостта само ги разкрасява. Друг характерен акцент са мансардните прозорци. Пространството около тях никога не е само керемиди и е забавно да проследиш кой как го е решил. В хотела ми бяха направили мини тераска с малка масичка и два стола, а другаде видях истински висящи градини.
Лисабон е предпочитана туристическа дестинация - най- често се чува френски език, има много холандци, белгийци, германци. Има много начини да разгледаш забележителностите- с автобус, с корабче, с рикша. А може и с трамвай. По- точно- миниатюрно трамвайче, което вози туристи, но същите такива трамвайчета обслужват и редовни линии. Прилича на играчка от старо време.
Вълните се удрят в брега, когато минават кораби. Над водата срещу Кайш дю содре се извисява 28 метровата статуя на Христос. Паметникът е издигнат през 1959 година като признателност за това, че Португалия е избегнала ужасите на Втората световна война. Наблизо в Белем е паметникът на великите географски открития. За един ден не можеш да видиш всичко, със сигурност можеш да усетиш само ти как се чувстваш там. Знам, че искам да се върна.
Автор: Веселина Божилова, БГНЕС
