Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

В Матрицата ли сме?

Петък, 14 Октомври 2016 / На предела
1425
  • pixabay.com

Симулация ли е светът, в който живеем? 

 

Канадско-американският милиардер и главен изпълнителен директор на основаната от него компания „Спейсекс” Илон Мъск е един от най-големите привърженици на теорията, че хората живеят в симулативна Вселена. Според хипотезата, която от години вирее в научните среди реалността ни всъщност е компютърно генерирана от по-висш интелект симулация и е плод единствено на нашите възприятия и фантазия. Звучи малко като „Матрицата”, нали? Е, според философът от Оксфордския университет Ник Бостром, сценарият на филма може би не е изцяло фикция и "всеки човешки мозък вероятно е част от мултивселенска симулация". Но дали това е истина и има ли достоверно доказателство, което би могло да потвърди или опровергае тази абстрактна теза? Въпреки че датира още от 17-ти век в трудовете на Рене Декарт, въпросът за истинността и доказуемостта на „теорията на симулацията” започна да набира популярност отново още в началото на XXI. Една от емпиричните причини учените да вярват, че Вселената ни е илюзорна е нетипичната й подчиненост на математически и физични закони, както и разделението й на субанатомични бозони – структура, която силно напомня на пикселизираните видео игри. „Макар и да смятаме неща като време, енергия, пространство и обем за непрекъснати, всички те имат конкретен лимит спрямо размерите си. Ако това е така, то Вселената ни е компютърно изчисляема и ограничена. И именно тези свойства на Вселената биха позволили тя да бъди симулирана” твърди Рич Терил, учен от лабораторията на НАСА за реактивно движение, цитирано от "Ройтерс". На този принцип е базирано и изследването на 2012 г. на Силас Бийн, ядрен физик към Вашингтонския университет в Сиатъл. Заедно със свои колеги той провежда експеримент, с който да се потвърди или отхвърли спорната хипотеза, че ние, хората, сме само пионки в измамна реалност . Тъй като моделите на физиците не могат да създадат перфектен образ, в който да намерят място за атомите, звездите и галактиките, учените са изградили своята космическа симулация в решетка или мрежа – точно както видео образите са изградени от пиксели. Екипът на Бийн е пресметнал, че движението на частиците в рамките на симулацията, и тяхната енергия, е свързано с разстоянието между точките на решетката: колкото по-малка е мрежата, толкова по-висока енергия притежават частиците. Това означава, че ако нашата Вселена е симулация, то ние бихме наблюдавали най-голямо количество енергия в най-бързите частици. А астрономите са забелязали, че космическите лъчи (поток от елементарни частици и ядра на химически елементи, които навлизат в земната атмосфера от космическото пространство) винаги достигат Земята с определена максимална енергия от около десет на двайста степен електронволта. Физикът Пол Дейвис също е излагал своите изводи, засягащи теорията за живот в компютърно изградена виртуална среда, обединявайки космологията, физиката и компютърните науки. Според него симулацията е най-вероятно създадена от "силно напреднали в интелектуално отношение извънземни". "Ако приемем съществуването на множество вселени, тогава трябва да стигнем до заключението, че някъде там има супер цивилизации и някои от тях са способен да симулират цели светове. По този начин симулирана вселена е "по-лесно" да се създаде от "истинска", след което математически, тези симулации трябва да надхвърлят далеч реалната Вселена. Затова възможността, ние да сме част от една симулация е голяма, обяснява Дейвис. Но за да се докаже това е необходимо изчисление на свръх компютър, базиран на основата на квантовата хромодинамика с дискретна цифрова мрежа и с много ниска разделителна способност. Който и аспект да приемем за истина обаче, Терил твърди, че доказването на подобна хипотеза за виртуалната Вселена би имала „красиви и дълбоки” последици. Първо, тя би предложила научна основа за опознаване на живота след смъртта и за власт над реалността, която надхвърля и най-смелите очаквания за света ни. Второ, предвид скоростното развитие на технологиите и науката, съвсем скоро и ние ще сме способни да създаваме симулации от подобен калибър. „Ще имаме силата на ума и материята, за да създадем всичко, което пожелаем и да завладеем тези светове”, добавя още той. И макар и засега да няма точен отговор на загадката технолози и физици вярват, че „теорията на симулацията” ще бъде доказана също както някога е било доказано и твърдението на Коперник, че Земята не е център на Вселената. Дали?

БГНЕС






Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

вселена, симулация, наука, теория на симулацията

StreetBoard

Скритите успехи: Севлиевец се пребори за достъпна среда в града си

Четвъртък, 15 Юни 2017 / Българи от ново време
Хората с увреждания трябва да излязат навън и да спортуват, казва основателят на клуб „Алфа“ Мариян Минков   Мариян Минков е роден и живее в град Севлиево. Завършил е висше военно образование, специалност инженер ”Далекосъбщителна техника“. През 2011 г. се дипло [...]

Влиза в сила зимното поддържане на пътищата

Понеделник, 31 Октомври 2016 / Общество
Над 3000 снегорина в очакване на първия сняг    От 1 ноември се въвежда режим на зимно пъддържане на пътищата, съобщиха от Агенция "Пътна инфраструктура". Макар прогнозата на метеоролозите през следващите дни да е за хубаво време, се предприемат необходимите действия за осигур [...]