Буйновското ждрело, Ягодинската пещера и връх Свети Илия
В родопите има много места, на които човек не само да се докосне до природата, а да усети една различна България и да се потопи в емоцията на планината. И има предимството да го изживее с цялото многообразие, което предлага природата там.
Всъщност Буйновското ждрело и Ягодинската пещера бяха първото място, което ни препоръчаха хората от Доспат за разходка. Разстоянието до Ягодинската пещера е около 30 км, изминава се с кола за около 40 минути. Пътят минава покрай разклона за няколко села, оставени без транспорт и откъснати от света. Така срещнахме възрастен човек на разклона към село Змеица, който чакаше да мине някой, за да го откара до Борино. Пътят ни минаваше оттам, а междувременно човекът ни разказа как местните са свикнали да ходят пеша. И ни препоръча горещо да се качим до площадката Орлово око. На всяка цена.
Подобно на Дяволското гърло и Триградското ждрело, Ягодинската пещера е в Буйновското ждрело – пролом от 16 км на средна височина от 1090 метра в планината. Изключително красиво и величествено място – реката е прорязала мраморните скали, надвиснали една върху друга. В първите 7-8 км проломът е широк, а след Ягодинската пещера и особено по пътя за село Ягодина, отново е притеснително тесен и промушващ се под скалите.
Мястото, където скалите почти се допират, е наречено от местното население „Вълчия скок“. Хората от селото разказват, че оттам вълчите глутници прескачат през зимата, за да стигнат до кошарите им.
На около 4 км нагоре от ждрелото е самата Ягодинска пещера – с дължина от 10,5 км тя е най-голямата в Родопите и третата по дължина в България. Образувана в протерозойски мрамори, тя е на три основни нива и две междинни. Третият етаж е благоустроен през 1971-1982, като туристическото трасе е 1100 метра. По целия маршрут могат да се видят наистина много красиви скални образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, хелектити, синтрови езера, леопардова кожа, дендрити, драперии и едни от най-уникалните образувания - пещерните перли. Общо 22 вида образувания от световно известни 28 вида.
Имайте предвид, че постоянната температура вътре е около 6 градуса и е задължително да се облечете добре, особено ако влизате там през лятото и температурата навън е 26-30 градуса.
Има и два екстремни маршрута за подготвени планинари. Първият е подземният маршрут „Орфей“ с дължина около 5 км и скорост на изминаване от 6 часа.
Той започва от естествения вход на пещерата – някогашно пещерно жилище, провира се през ниска галерия и преминава през няколко галерии и различни препятствия, стигайки до 30-метрова скала. Там се преминава с алпинистко оборудване и задължително с водачи, а след него всъщност се достига до истинската красота на пещерата – скални образувания, които не се виждат по обикновения маршрут.
Вторият екстремен маршрут е „Евридика“ - той е с дължина 4 км и отнема около 4 часа. Започва от изкуствен вход и обхваща втория и третия етаж от пещерата. Преминава през няколко зали, в които може да се видят сламковидни сталактити, „Новогодишната зала“ с образувания като Дядо Коледа и джуджетата и невероятно красивата Фосфорна зала, до която се достига единствено с лазене.
Очевидно и двата маршрута изискват време и предварителна организация, ние лично ги оставихме за следващи посещения, когато сме подготвени и без детето. Но информация може да се получи в туристическо дружество „Родопея“ (За Ягодинската пещера – Сергей Генчев, 0889 903 642 и за екстремните преходи Тодор Тодоров – 0888 519 981).
Отвън пред пещерата местни хора продават билков мед и всякакви домашни продукти, а ние питаме за овче мляко и домашно сирене. Сезонът бил такъв, че нямало достатъчно за продаване, но ни пращат при една жена в селото и тръгваме натам.
Ягодина е на 3 км от пещерата, а по пътя успяваме да „приберем“ още един човек. И той ни праща на Орлово око. Жената ни чака на площада с буркан овче мляко и буца истинско домашно овче сирене. Цената е около 5 лева за 800 грама домашно мляко и около 14 лева за кг сирене и си заслужава всяка стотинка.
Жената също ни праща на Орлово око, но тъй като вече е следобед, ни предлага връзка с местните, които да ни откарат там с високопроходим джип. Цената на услугата е 50 лева. Решаваме да стигнем докъдето можем с нашата кола и след това да продължим пеша. Което се оказва грешка в 15,30 следобед.
Времето за достигане дотам с джип е около 30 минути, а пешеходният маршрут нагоре е около 1,30 часа, но с туристическо темпо, а не за хора с бебе на ръце, както бяхме ние.
Някъде към средата на пътя, или по-точно стръмно офроуд трасе с доста вертикален наклон, се налага да се откажем от колата. Връщаме се обратно в селото и тръгваме по пешеходната пътека. Вече минава 16,30 часа, изкачването е планинско, а ние имаме тепърва да храним бебе и да се връщаме в Доспат. Отказахме се някъде по пътеката, там, където предстоеше преминаването през доста стръмни скали, но всички, които слизаха отгоре ни насърчаваха да продължим към връх Свети Илия и да не изпускаме невероятната гледка.
Самата платформа е построена през 2009 година, намира се под връх Свети Илия и предлага спираща дъха гледка към 600-метрова пропаст в Буйновското ждрело и панорамна гледка към Родопите.
