В последните години градът се развива и като дестинация за различен туризъм

В последните години градът на Райна Княгиня се развива не само като исторически център, който пази в сърцето си от най-светите периоди от българската история. А и като място, на което разходката се съчетава с минерална вода и здравен туризъм. Всъщност тук от няколко години работи и най-голямата онкологична болница на Балканския полуостров.

А откакто е построена спортната зала „Арена Асарел“ в Панагюрище има не само спортни събития, той е и място за сватби, предпочитано от софиянци, пловдивчани и хора от региона.

Панагюрище не е голям град, има около 17 хиляди души постоянно население, но е от онези, в които животът се усеща. По прекрасния парк и пълните детски площадки и по спретнатите къщи и дворове, пълни с цветя.

Докато времето в София е мрачно и не е спирало да вали, Панагюрище ни посреща със слънце и лек за дишане въздух. Почти в центъра на града е хотел „Каменград“ - инвестиция на най-голямото предприятие в региона - „Асарел Медет“. Сградата е построена като почивна станция и известна като „Дом на миньора“, а преди няколко години е обновена и разширена. През 2012 година е изграден и спа комплекс – малък детски басейн, който работи като джакузи, стандартен закрит плувен басейн и външен басейн.

Минералната вода е от извор близо до града, каквато предлага и запазената градска баня, а ние сме дошли насам с идеята, че дори и времето да е лошо, ще има какво да правим в хотела. В бързането, разбира се, не съм взела бански, но само на няколко метра от хотела откриваме голям китайски магазин, който предлага решение на проблема. Упътва ни любезен човек, който срещаме на площада. Точно в този момент в басейна се провеждат уроци за водолази и детето ме дърпа нетърпеливо натам. За момент ми минава мисълта да оставим разходката за другия ден, но има толкова много неща, които искаме да разгледаме.

Градът може и да не е голям, но наистина има много неща, които си струват отделеното време. Задължителна част от разходката е Историческият музей – комплекс от няколко различни исторически сгради, които може да обиколите с един общ билет. Още на входа ни насочват към трезора, в който се пази копие на Панагюрското съкровище – гордостта на панагюрци.

Съкровището от 9 антични златни съда е открито през 1949-а от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в Панагюрище. Първоначално е било изложено в града, но по-късно е преместено в Националния исторически музей. Смята се, че комплектът е принадлежал на владетел на тракийското племе одриси от края на 4 и началото на 3 век пр.н.е. и е било използвано за религиозни церемонии.

Всяка година оригиналът на съкровището се завръща в Панагюрище в периода около честванията на Априлското въстание. Това е записано в дарителско споразумение за съвместна дейност между Министерството на културата, Националния исторически музей, „Асарел-Медет“ и проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Имала съм възможност да разговарям с проф. Цоцорков и добре разбирам уважението на местните хора към този изключителен човек.

За съкровището е изработена специална зала-трезор и два дубликата – единият остава в Панагюрище, а другият в НИМ, когато експонатите пътуват в чужбина.

За мен по-ценен обаче е духът на Априлското въстание, който се усеща във всеки камък по улиците. Тук се е случило въстанието и тук, заедно с Батак, Брацигово, Копривщица и Клисура, е платена най-високата цена за свободата на България. Вероятно ще обидите местните хора, ако не се отбиете поне на едно от историческите места, които пазят жива историята ни. Въпреки че градът е бил почти напълно опожарен след потушаването на бунта. Затова тук, на площада пред читалище "Виделина" всяка година се отбелязва годишнината от Априлското въстание с тържествена заря-проверка. 

Богатата експозиция, която показва историята на участието на жителите на града в Априлското въстание и освободителните войни, усещането за докосване до живота на българските революционери, атмосферата в старите български възрожденски къщи - това е място, което всеки българин трябва да посети. Заедно с мини-чаршията на територията на Историческия музей, където децата могат да научат историята на старите занаяти.

Ранната история на Панагюрище се губи в мрака на османското робство. За пръв път името се споменава в регистър от 1576 г. Някога на брега на река Луда Яна е съществувал голям панаир (панагюр). После панаирът се мести в Пазарджик, но градчето се развива като занаятчийско, хората стават заможни и така отново стигаме до духа на революцията. 

Разцветът на града е през българското Възраждане. През 1752 г. тук отваря врати килийно школо, а през 1841 г. е открито второто по българските земи девическо класно училище. В началото на 19 в. Започва бурно икономическо и духовно развитие. Занаятите, развивани в града, са абаджийство (шиене на дрехи), мутафчийство (изработка на шапки и други изделия от кожи), тъкачество, ковачество...По времето на Априлското въстание градът е известен със своите майстори ювелири, а в града има над 20 златарски ателиета. Така са създадени и златните лъвчета за шапките на въстаниците.

Още през есента на 1870 г. Апостолът на свободата Васил Левски основава в къщата на Иван Духовников революционен комитет, който събира най-будните жители на града. На 14 април 1876 г. в местността Оборище до града е свикано българско Народно събрание и се стига до идеята за въстание. По предварителния план Панагюрище е определен за център на Четвърти революционен окръг. В хода на въстанието той става столица на освободените територии. Именно за това при потушаването на бунта селището е напълно опожарено и разорено от турците. По тази причина сега в него няма много запазени старинни къщи, за разлика от други възрожденски центрове като Копривщица и Жеравна.

И все пак са оцелели няколко къщи на първенци от 19 в., даващи представа за облика му по това време. Лековата къща на търговеца и участник в Априлското въстание Иван Леков е забележителна с оформянето на фасадите и вътрешната аранжировка, дело на местния майстор Иван Зографов. Встрани от нея е Дудековата къща, построена през 1856 г. в пловдивския архитектурен стил. Там е живял заможният търговец Петър Дудеков, убит от турците по време на Априлското въстание. В тази сграда е организирана интересна експозиция за начина на живот и духовната култура на панагюрци през епохата на българското Възраждане. 

В Тутевата къща, собственост на богатият българин Иван Тутев, пристига кървавото писмо и оттук апостолите, след като разбират какво се е случило, решават да се обяви въстанието на 20 април 1876 г. Именно в тази къща водачите на бунта Георги Бенковски и Панайот Волов получават новината, че Копривщица се е вдигнала за свободата на България. След кратко съвещание те вземат решението да дадат началото на съдбоносната схватка с поробителите.

В Джуновата къща има изложба, показваща развитието на златарството в този край през Възраждането. През 1976 година по случай 100-годишнината от Априлското въстание е изграден мемориалният комплекс „Априлци“ - от върха на паметника се открива невероятна гледка.

И това не е всичко от града, известен още с розите и оптичната индустрия. Но за една разходка стига.

Още снимки може да видите в галерията.