Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Как да се справим с тиковете

Вторник, 09 Януари 2018 / Хранене и Здраве
323
  • unsplash.com

20% от хората страдат от тикови разстройства

 

Тиковете се определят като стериотипни, периодични и внезапно повтарящи се движения. Когато движенията са следствие на активност на скелетните мускули, тиковете се наричат „моторни”. Ако движенията включват диафрагмата и мускулите на гърлото и гръкляна, тиковете се наричат „вокални”(гласови). Тиковете обикновено се повтарят многократно през деня всеки ден. Те могат да променят своята честота, тежест и локализация. Тиковете освен това могат да бъдат прости или сложни. Простите моторни тикове могат да бъдат премигвания с очи, потрепвания с нос, гримаси, извиване на шията, повдигане на раменете, продължително притваряне на очите, стягане на коремните мускули, свиване на дъвкателните мускули.

Простите вокални тикове са свързани с периодичо издаване на звуци като хъмкане, сумтене, хълцане, тананикане. Комплексните тикове са по-целенасочени от простите и включват различни части на тялото. Примери за такива тикове са клатенето на главата, подритване с крак, навеждане на тялото, подскоци, изговаряне на срички, думи или фрази. Тиковите разстройства могат да бъдат преходни (продължаващи няколко месеца) или хронични (продължаващи повече от година). Синдромът на Турет е специфично хронично тиково разстройство, което се характеризира с присъствието както на моторни, така и на вокални тикове с продължителност повече от 1 година.

Проучванията показват, че 20% от населението страда от тикове в различни етапи от живота си, а хроничните тикове са разпространени при 3% от децата. Началото на тиковото разстройство обикновено е към 6-7 годишна възраст, макар че не е изключено да започне и в по-ранна възраст. По-често са засеганти момчетата. При 50% от децата тиковете изчезват до 18 годишна възраст.

Често децата, страдащи от тикове имат съпътстващи състояния, които допълнително утежняват състоянието им. Такива могат да бъдат дефицита на внимание, хиперактивността, компулсивно-обсесивното разстроиство, тревожност, нарушение на съня, опозиционно поведение и дори самонараняващо поведение.

Установена е известна наследственост при тиковите разстройства. Съществува и хипотеза, че тиковете се появяват следствие на автоимунен процес. Тази хипотеза произлиза от факта, че при някои деца в хода на инфекция с бета хемолотични стрептококи от група А се развива т. нар. PANDAS синдром (Pediatric autoimmune neuropsychiatric disorders associated with streptococcal infections), който се характеризира с тикове и/или обсесивно-компулсивно разстройство. Смята се, че причината за развитие на PANDAS е автоимунен процес, провокиран от стрептококвата инфекция.

Засега няма доказателства че тиковете по принцип са свързани с автоимунен процес. Знае се също, че някои интоксикации, а също лекарства и добавки, каквито са стимулантите, включително гинко билоба и жен шен могат да доведат до появата на тикове. Като цяло тиковете се влияят много от емоционалното и психическото състояние на човека, както и от състоянието на умора и отпочиналост. Понякога тиковете се засилват в периода на „отпускане” след силен психически или физически стрес.

Медикаментите, които могат да бъдат ефективни при лечение на тикове, са невролептиците, алфа дренергичните блокери и някои антидепресанти, но всичките изброени водят след себе си много нежелани лекарствени реакции. Смята се, че пациентите с неусложнени тикове не трябва да бъдат лекувани с лекарства. Поведенческата терапия и психотерапията също могат да бъдат полезни в повлияването на тиковото разстройство.

Няколко проучвания са установили ефективност на биохимичната терапия при пациенти с тикове. Като цяло 3 продукта са показали ефективност при лечението им. Това са:

 

- омега – 3 мастни киселини във вид на рибено масло: авторите на проучването са установили намаляване на тиковете 20 седмици след началото на лечение с рибено масло, в което съотношението EPA:DHA е било приблизително 2:1

- едновременното прилагане на магнезий и витамин В6 също е довела до намаляване на тиковете при деца 3 месеца след началото налечението.

 

При всички случаи преди да се посегне към сериозното фармакологично лечение на тиковете трябва да се опитат всички други безвредни и често ефективни терапии. Постоянството и търпението в прилагането на хранителни добавки и психотерапия са ключов момент към успеха. Ежедневното приемане на рибено масло, витамин В6 и магнезий в продължение най-малко на 3 месеца може да се окаже ефективна и безвредна терапия на страдащите от тикове деца и възрастни.

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

тикове, разстройства, омега 3, витамин В6, биохимичен подход

Street of Hope

Напрежение с правилата за прием на първолаци в София

Четвъртък, 19 Януари 2017 / В клас
Адресът или качеството на образованието, питат недоволни родители   Заради недоволството на родителите Столичната община ще преработи новите условия за прием на първокласници, които обяви само преди броени дни. Предложението на общината е първокласниците да се приемат по един [...]

Минималната заплата на учителите става 760 лева

Сряда, 09 Август 2017 / В клас
Училищата ще могат да разпределят повече пари за допълнителни възнаграждения към заплатите на педагозите   Министерството на образованието е подготвило проект за промени в наредбата за нормирането и заплащането на труда, с който изпълнява обещанието на правителството за увеличение на уч [...]