Свобода, Отговорност, Справедливост, Израстване, Любов

Как да се справим с тиковете

Вторник, 09 Януари 2018 / Хранене и Здраве
193
  • unsplash.com

20% от хората страдат от тикови разстройства

 

Тиковете се определят като стериотипни, периодични и внезапно повтарящи се движения. Когато движенията са следствие на активност на скелетните мускули, тиковете се наричат „моторни”. Ако движенията включват диафрагмата и мускулите на гърлото и гръкляна, тиковете се наричат „вокални”(гласови). Тиковете обикновено се повтарят многократно през деня всеки ден. Те могат да променят своята честота, тежест и локализация. Тиковете освен това могат да бъдат прости или сложни. Простите моторни тикове могат да бъдат премигвания с очи, потрепвания с нос, гримаси, извиване на шията, повдигане на раменете, продължително притваряне на очите, стягане на коремните мускули, свиване на дъвкателните мускули.

Простите вокални тикове са свързани с периодичо издаване на звуци като хъмкане, сумтене, хълцане, тананикане. Комплексните тикове са по-целенасочени от простите и включват различни части на тялото. Примери за такива тикове са клатенето на главата, подритване с крак, навеждане на тялото, подскоци, изговаряне на срички, думи или фрази. Тиковите разстройства могат да бъдат преходни (продължаващи няколко месеца) или хронични (продължаващи повече от година). Синдромът на Турет е специфично хронично тиково разстройство, което се характеризира с присъствието както на моторни, така и на вокални тикове с продължителност повече от 1 година.

Проучванията показват, че 20% от населението страда от тикове в различни етапи от живота си, а хроничните тикове са разпространени при 3% от децата. Началото на тиковото разстройство обикновено е към 6-7 годишна възраст, макар че не е изключено да започне и в по-ранна възраст. По-често са засеганти момчетата. При 50% от децата тиковете изчезват до 18 годишна възраст.

Често децата, страдащи от тикове имат съпътстващи състояния, които допълнително утежняват състоянието им. Такива могат да бъдат дефицита на внимание, хиперактивността, компулсивно-обсесивното разстроиство, тревожност, нарушение на съня, опозиционно поведение и дори самонараняващо поведение.

Установена е известна наследственост при тиковите разстройства. Съществува и хипотеза, че тиковете се появяват следствие на автоимунен процес. Тази хипотеза произлиза от факта, че при някои деца в хода на инфекция с бета хемолотични стрептококи от група А се развива т. нар. PANDAS синдром (Pediatric autoimmune neuropsychiatric disorders associated with streptococcal infections), който се характеризира с тикове и/или обсесивно-компулсивно разстройство. Смята се, че причината за развитие на PANDAS е автоимунен процес, провокиран от стрептококвата инфекция.

Засега няма доказателства че тиковете по принцип са свързани с автоимунен процес. Знае се също, че някои интоксикации, а също лекарства и добавки, каквито са стимулантите, включително гинко билоба и жен шен могат да доведат до появата на тикове. Като цяло тиковете се влияят много от емоционалното и психическото състояние на човека, както и от състоянието на умора и отпочиналост. Понякога тиковете се засилват в периода на „отпускане” след силен психически или физически стрес.

Медикаментите, които могат да бъдат ефективни при лечение на тикове, са невролептиците, алфа дренергичните блокери и някои антидепресанти, но всичките изброени водят след себе си много нежелани лекарствени реакции. Смята се, че пациентите с неусложнени тикове не трябва да бъдат лекувани с лекарства. Поведенческата терапия и психотерапията също могат да бъдат полезни в повлияването на тиковото разстройство.

Няколко проучвания са установили ефективност на биохимичната терапия при пациенти с тикове. Като цяло 3 продукта са показали ефективност при лечението им. Това са:

 

- омега – 3 мастни киселини във вид на рибено масло: авторите на проучването са установили намаляване на тиковете 20 седмици след началото на лечение с рибено масло, в което съотношението EPA:DHA е било приблизително 2:1

- едновременното прилагане на магнезий и витамин В6 също е довела до намаляване на тиковете при деца 3 месеца след началото налечението.

 

При всички случаи преди да се посегне към сериозното фармакологично лечение на тиковете трябва да се опитат всички други безвредни и често ефективни терапии. Постоянството и търпението в прилагането на хранителни добавки и психотерапия са ключов момент към успеха. Ежедневното приемане на рибено масло, витамин В6 и магнезий в продължение най-малко на 3 месеца може да се окаже ефективна и безвредна терапия на страдащите от тикове деца и възрастни.

 





Добави коментар


Добави
Loading ...

Автор

повече за автора

Ключови думи:

тикове, разстройства, омега 3, витамин В6, биохимичен подход

Street of Hope

Ваканцията ще е до 9 януари

Сряда, 04 Януари 2017 / В клас
Образователният министър размисли заради грипа и ниските температури   Коледната ваканция за учениците в цялата страна е удължена до петък 6 януари включително със заповед на министъра на образованието в оставка Меглена Кунева, съобщиха от образователното минист [...]

Сами срещу всички

Вторник, 31 Януари 2017 / В клас
  Учители от Стара Загора отказаха да поемат вината за отсъствията на ромските деца   Отказваме да бъдем отговорни за чужда вина. Ако в тази бедна и бездуховна страна има все още учители, които могат да се нарекат будители, то това са тези, които работят в една съпротивляваща се с [...]