За медикаменти за справяне с проблема ЕС изразходва 130 млрд. евро годишно
Икономическата полза от смяната на времето е нищожна на фона на пораженията, които нанася върху човешкото здраве, твърди пиар експертът Ани Алашка, която от години се е посветила на каузата за премахване на зимното и лятното часово време.
Местенето на стрелките започва преди 100 години. Идеята тогава била да се пести от свещи, а днес се прави, за да се пести ток. У нас лятното часово време е в сила от 1979 година.
Изчислено е, че така се пести между 0,5 и 3% от общото потребление на ток, като за България става въпрос за около 1 лев годишно на човек. Тази „икономическа полза“ обаче не оправдава допълнителния стрес върху хората и животните от смяната на времето.
„По-неприятната и по-негативно въздействащата смяна е пролетната, тъй като тя съвпада с общото изтощение на организма – т.нар „пролетна умора“. Когато организмът ни и без друго е стресиран и изтощен от зимния период и ние му въведем един допълнителен стрес с въртенето на стрелките, се получава едно комулативно натрупване и затова ефектът е много по-неприятен и по-голям през пролетта“, обясни пред тв „Европа“ специалистът от Българска стопанска камара Ани Алашка.
За медикаменти за справяне с проблема ЕС изразходва 130 млрд. евро годишно, разпределено на глава от населението на ЕС, това са около 200 евро на човек. У нас за проблема се изразходват по около 100-150 лв. годишно на човек. Умножено по 7 млн. вижте за каква сума става въпрос – 1 млрд. лева, изчисли Алашка.
Според законодателството на ЕС всяка от страните членки сама решава дали ще се придържа към правилото за смяна на зимното и лятното часово време. Това означава, че решението може да бъде отменено с постановление на правителството. През миналата година неправителствени организации внесоха в Министерски съвет петиция за това, но исканията им не бяха уважени.
Статистиката показва, че в дните след превъртането на стрелките повикванията към Бърза помощ нарастват с 12%, самоубийствата – с 66 на сто, а инфарктите – със 75%.
