До 20% от двойките са склонни на такъв тип отношения

Моногамията е дълбоко вкоренена в западната култура, тя е брачен идеал, който приемаме за даденост и естествено състояние за отношенията между хората. Разглеждаме разводите като неуспехи, а извънбрачните отношения считаме за измяна. Има обаче хора, които просто не са устроени така. Зад желанието да имаш повече партньори стоят различни мотиви, но според част от хората, които мислят по този начин, даването на свобода в отношенията е свързано с успеха на връзката. Оказва се обаче, че не винаги е така.

В различни проучвания по темата между 5 и 20% от участниците признават, че са имали странични връзки, или в някаква степен бракът им може да се счита за отворен.

Психологът от Университета в Мичиган Тери Конли и негови колеги проучвали немоногамните отношения и стигнали до извода, че такива сексуални връзки са по-малко удовлетворяващи, партньорите са по-склонни към ревност и липса на доверие, отколкото в приеманите за традиционни отношения.

Конли и колегите идентифицирали три вида отворени отношения:

- Полиамория. В този тип отношения двамата партньори имат право на любовници. Бракът е основната връзка, но вторичните отношения са добре дошли и не се разглеждат като заплаха за брака. Този тип двойки признават, че може да не са винаги в състояние да отговорят на нуждите на партньора си, независимо дали са сексуални или емоционални, затова смятат, че той има право на други връзки.

- „Открий разликите“ или Съпруг за размяна. Става въпрос за брачни двойки, които обменят партньори за сексуално разнообразие. Разбираемо е, че извънбрачните отношения са единствено сексуални по характер и не се разрешават емоционални привързаности. Двойките участват в специално организирани от частни клубове партита, а в края на вечерта си тръгват с партньор от събитието.

- Отворен брак. При отворените бракове съпрузите имат право да имат сексуални отношения с други лица, но тези извънбрачни отношения не трябва да имат дълбоко емоционално значение, което би застрашило брака. За разлика от полиаморията, в която първичните и вторичните партньори могат да се познават или дори да бъдат приятели, съпрузите в отворените бракове обикновено не познават любовниците на партньора си. Тук политиката е "не питай и не казвай". Отворените бракове често се практикуват от брачни двойки, които са географски разделени за големи периоди от време. Те също могат да бъдат решение, когато има значително разминаване в либидото или когато един партньор се бори със своята сексуална ориентация. Накратко, отворените бракове осигуряват сексуален контакт, когато ангажираните партньори не могат да откликнат на нуждите на другия.

Отношенията между двама души са изцяло техен избор, важното е и двамата в една двойка да са щастливи и удовлетворени от връзката си.